Парите не стигат на 80% от семействата у нас

80 на сто от семействата у нас живеят с доходи, които са под необходимите средства за издръжка. Едва 20 процента от семействата имат доход по-голям от издръжката на живот (563 лв.). Това показва анализ на КНСБ разпространен днес. 

Според изчислението на синдиката за един човек са нужни 563 лева на месец, а четиричленно домакинство трябва да разполага с около 2254 лева. 

под линията на бедност остават 20% от домакинствата в страната (с общ доход на 1 лице до 214 лв.). В абсолютно изражение те все още са над 1,442 млн. души, но в сравнение със същия период на 2013 г. броят на лицата под прага на бедност намалява с около 216 хил. лица;

с общ доход на 1 лице от домакинството до 340 лв. са 55.2% от домакинствата в страната (около 3 млн. 982 хил. лица). Наблюдава се увеличение с 19.5% или с около 648 хил. лица спрямо същия период на 2013 г., което основно се дължи на увеличаване на МРЗ от началото на 2014 г..

с общ доход на 1 лице от домакинството от 341 до 563 лв. са 25.1%, това представлява около 1 млн. 811 хил. лица. Техният дял намалява с около 844 хил. лица;

домакинствата с общ доход на 1 лице над издръжката на живот (563 лв.) са около 19.7%, което представлява около 1 млн. 421 хил. лица. При тази група се отчита нарастване с около 195 хил. лица, за годишен период.

От изложените данните, може да се обобщи, че се запазва тенденцията около 80% от домакинствата в страната да живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства за издръжка на живота.

Делът на крайно бедните домакинства отчита слабо намаление, като резултат от последователното увеличението на минималната работна заплата МРЗ през последните години. Положителна тенденция се наблюдава при високодоходните групи, които отчитат нарастване с 2.7 процентни пункта за едногодишен период. Тези данни, свидетелстват, че средните доходи при домакинствата плавно нарастват, като при високодоходните групи това увеличение е по-силно изразено.

През 2013 г., средният размер на работната заплата е 808 лв. (предварителни данни на НСИ), и отчита реално нарастване за едногодишен период от 9.5%. Продължава тенденцията и през 2013г. нарастването на средната заплата основно да се дължи на свиване на заетостта. За едногодишен период наетите намаляват с 2% ( 43 880 лица), а в сравнение с 2008 г. спадът е с 11.8% ( 292 014 броя).

В обществения сектор, размерът на работната заплата нараства с 5.1%. Разгледан в динамика през последните две години, се наблюдава макар и твърде ниска, но възходяща тенденция, след отчетения през 2011г. реален спад от 2.4%. За първи път през последните шест години броят на наетите лица отчита нарастване с 0.4% (2129 лица). Ръстът е едва забележим, но все пак тренда се обръща, след като в периода 2009 – 2012 г. се очерта тенденция на последователно съкращаване на работни места и наетите лица.

В частния сектор работната заплата бележи най-високия ръст от 11% за последните шест години. Средната работна заплата в частния сектор нараства по-бързо от обществения сектор. Продължава, обаче да се поддържа низходящ тренд при наетите лица, като през 2013 г. бележи спад с 2.8%, или с 46 009 лица за едногодишен период. При това за последните шест години темпът на намаление на броя на наетите лица е значително по-голям от този в обществения сектор. В периода 2008-2013 г. съкратените работни места в частния сектор са около 238 хил. броя, докато в обществения сектор са 54 хил. Тези данни са доказателство, че достигнатият по-висок ръст на СРЗ в частния сектор основно се дължи на продължаващото редуциране на персонала.