Вълчев иска повече часове по математика и природни науки

Матура по математика, ако има, няма да е скоро. Разговорът за насърчаване на изучаването на математика по-скоро приключва с темата за матура по математика, а не започва с нея. Трябва да направим много неща преди това – учебните програми, учебния план да увеличим часовете, да имаме повече учители. Основното ни ограничение да разширим изучаването на математика в гимназиален и прогимназиален етап е липсата на учители по математика. Това каза в студиото на "Денят започва" по БНТ Красимир Вълчев – министър на образованието и науката.

Ще има ли и кога задължителна матура по математика?

"Прогнозите са, че днешните ученици ще сменят три пъти професии по време на трудовия си живот, не работни места, а професии. Това означава, че те постоянно ще трябва да се адаптират и да учат. Голяма част от тях ще бъдат активни до 2075 година. Можем да предположим, че професиите на бъдещето ще изискват по-широка база от умения и компетентности. Нашата система е прекалено амбициозна откъм специализации. Ако погледнете професионалното и профилираното образование в гимназиален етап, ние имаме доста амбициозни профили. Искаме за 12 години децата да научат това, което обикновено се учи за 14 или 15 години, защото беше свален материал от висшето образование, тоест системата на училищното образование подпомага системата на висшето образование. От друга страна вкарахме допълнителни предмети, не остава време, възпроизвеждаме културата на заучаване, децата препускат и учителите, натрупват дефицити, демотивирани са. Това най-остро се вижда при математиката и физиката за сметка на чужди езици. В гимназиален етап има повече часове по чужди езици сумарно във всички училища отколкото по математика и природни науки взети заедно", отбеляза Вълчев.

Ето защо образователното министерство готви промени.

"Едно от предложенията, които ще направим в Закона за предучилищното и училищното образование е да направим по-хибридни профили. По-широката основа е по-добрата парадигма за бъдещето. Една от най-важните цели е да освободим пространство – време на учителите и учениците. Можем да жертваме част от амбицията на профилираното образование, защото ако погледнете учебните планове на профилите, те са прекалено натоварени и трудни. Можем да изчистим учебните програми от фактология, защото имаме базови знания, които формират умения, но имаме и чиста фактология, която не е необходима в днешния свят. Тоест да имаме повече часове за затвърждаване на умения, дълбоко учене, упражнения, особено по математика и физика виждаме драматичен проблем. Повсеместно лоши са резултатите ни по математика и природни науки, затова са и такива резултатите по ПИЗА", каза Красимир Вълчев.

Ще има и предложения за задължителен час по религия и добродетели.

"Един час по добродетели и религия, нещо което ние възнамеряваме да предложим, още повече ще усилим това възпитание. Това е начин и да обединим усилията си с вероизповеданията, с Българската православна църква най-вече – да направим децата добри хора. И в момента имаме СИП религия. Учителите казват, че при тях децата стават по-ученолюбиви, освен че намалява агресията. Ще бъде в задължителния учебен план с възможност за избор на програми. Ако детето или родителя не желае да избере с елементи на конфесионално образование ще има възможност да избере без такива елементи – тоест етика, философия, история на религиите. Но пак ще бъде час по възпитание в добро."

По темата за въвеждането на оценка "дисциплина" Вълчев коментира

"Италия върна оценка дисциплина. И в училище, и в обществото ни доминира усещането за липса на ред. Дисциплината е базова предпоставка за добро обучение. Учителите в момента се чувстват безпомощни, заради неработещата санкционираща система. Аз лично подкрепям оценка дисциплина, това е една от темите, които обсъждаме, но заедно със системата от санкции. Все още съм въздържан да говоря конкретно, тъй като нямаме решение. Май или юни ще предложим тези промени на Народното събрание, ще бъдем готови още май. Това ще бъде темата, която ще поставим на обсъждаме този и следващия месец."

"Проблемът е, че понякога възпитаваме децата заради оценката, затова да имат, а не да бъдат. Цялата образователна система трябва да възпитава децата затова да бъдат, да бъдат знаещи можещи, добри хора. Дисциплината е една от основните предпоставки за добри резултати. Нашата образователна система е доста срамежлива във възпитателната си функция. Българските учители възпитават в национално самосъзнание, в патриотизъм, но самите учебни програми, които им задават какво да правят – нямат достатъчен акцент върху възпитателната функция. Най-важното възпитание е това в добродетели".

МОН ще предприеме мерки и по отношение на изтичането на медицински кадри. Според данните на министъра всеки четвърти завършил медицина е избрал да упражнява професията извън България.

"Добрата новина е, че има намалява склонността за излизане извън страната, но лошата е, че 25% от завършващите медицина лекари напускат България. Ще предложим за професионално направление „Медицина“ обвързването на част от приема с договори с лечебни заведения, което ще ги мотивира да останат. На първо място сме в Европа по обучение на лекари на 1 милион души, на първо място сме по чуждестранни студенти в професионално направление „Медицина“. Проблемът е при медицинските сестри. Това, което можем да направим е да освободим от такси. Но основната мярка е да се повишават възнагражденията, което не зависи от нас", обобщи Вълчев.