Стенопис на Исус в космическа ракета в Несебър

И в Несебър имат стенопис на Исус в космическа ракета, съобщиха от gramofona.com.

Старият Несебър не случайно си е заслужил славата на „перла на източното православие”. Градът се гордее със своите 15 средновековни църкви, а всяка една от тях разкрива парченца от уникалната история на Несебър и изкуството на местните майстори.

На пръв поглед „Свети Спас” не блести с особени архитектурни достойнства, но пък крие истински съкровища. Строена през 17 век, източната част на църквата е вкопана в земята. Това е така, защото през турско робство е имало изискване, християнските храмове да не надвишават височината на турски конник.

Една от уникалните находки е стенопис, изобразяващ Преображение Господне. На него Исус Христос е заобиколен от овална мандорла (б. авт. - сияние с овална форма, от което излизат лъчи от светлина).

Любителите на невероятното са категорични, че това е стилизиран символ на космическа ракета.

Подобен стенопис е съхранен и в църквата в село Добърско край Банско. Изображението е наричано „Исус в косимечска ракета” и се смята, че е единственото подобно в християнския свят. Оказва се обаче, че това не е точно така.

В несебърската църква „Свети Спас” е съхранен идентичен стенопис. Там Христос отново е в овално сияние, а от страни и в краката на Спасителя ясно се виждат стилизираните лъчи светлина, изрисувани в червено.

Любопитното е, че рисунката в Несебър е от 1609 год., а тази в Добърско се появява 15 години по-късно, през 1614. За познавачите, подобни „извънземни и космически” препратки са повече от несериозни. Изкушените любители на загадките обаче предпочитат своята версия за тези стенописи.

И ако тази мистерия не ви е достатъчна, обърнете внимание на плочата, която се намира в църквата. Там през 1609 година са преместени тленните останки на принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина. Нейната история е романтична и трагична, в духа на Ромео и Жулиета.

Родена като Мария, дъщерята на Андроник ІІІ Палеолог и Ана Савойска е имала всички шансове да бъде българска царица. Когато е едва на годинка, малката принцеса е обещана на българския престолонаследник Михаил Асен, син на вражески владетел.

Годежът е 8 години по-късно. Смята се, че брачната церемония е проведена когато булката е на 13, а младоженецът на 19. Няма данни, че двамата са имали деца.

През 1355 год. Михаил Асен загива при Велбъжд. След смъртта на съпруга си, 23-годишната принцеса решава да се замонаши и приема името Матаиса. Прекарва остатъка от живота си в несебърски манастир. Умира през 1399 год.

В края на 14 век е погребана символично в Старата Митрополия, а през 1609 год. тленните й останки са преместени в новата църква „Свети Спас”.

И още нещо любопитно крие невзрачният на пръв поглед православен храм. Ако се приближите до фреските, които украсяват стените ще видите как някой е издълбавал върху тях кораби и лодки. Различни надписи ни обясняват, че не става въпрос за съвременни вандали, унищожавали стенописите.

Поверие от миналите векове е карало всеки един от моряците, които идват в църкавата да изрисува кораб или лодка. Те буквално са издълбани с камък, а изображенията датират от 18 и 19 век. Моряците са ги рисували, защото на един от стенописите е изобразена тяхната покровителка Света Марина. Надявали са се по този начин светицата да ги предпазва от бури когато са в открито море.

Църквата „Свети Спас” вече е напълно обновена и отворена за посетители. Тя е една от трите църкви, които станаха част от проекта „Вяра в Несебър”.

Амбицията на общинската администрация е да се реставрират и 15-те средновековни църкви, които са запазени в Стария град. Те ще бъдат обединени в маршрут, наречен „Духовния път”, за да привличат почитателите на поклоническия и религиозен туризъм.