Бизнесът е против идеите за национализиране на личните партиди от втората пенсия

Бизнесът се обяви против предложенията през бюджета да бъдат национализирани постъпленията по личните партиди във втория стълб на пенсионната система. Пренасрочването на средствата към първия стълб не би запълнило дефицита в него. Това алармират седем организации в становище в защита интересите на 4,5 млн. осигурени лица. Позицията е изпратена до партиите в 51-то Народно събрание и е подписана от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, национално представителните работодателски организации АИКБ и БСК, Българската асоциация на управляващите дружества, Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране и Българската предприемаческа асоциация.

Индустрията напомня, че средствата по личните партиди се наследяват и закриването им би ощетило наследниците на осигурените лица. Също така предлаганата промяна по един антипазарен начин ще лиши гражданите от възможността да изберат как и къде да се осигуряват – в избраното от тях частно пенсионно дружество или в Държавното обществено осигуряване с пълния размер на осигурителната си вноска. И в момента съществува законова възможност пенсионно-осигурителните дружества, така както се конкурират помежду си, да бъдат конкурирани и от НОИ, но това е допустимо само в условията на доброволност, при запазено право на избор на потребителите, пишат до политиците представителите на бизнеса.

В становището се напомня също за успешно преминалия преглед на ОИСР, констатираната сигурност и надеждност на пенсионните дружества, постигнали положителна средна доходност за целия период от въвеждането на тристълбовия модел.

„Вторият стълб е неразделна част от модела и е създаден именно да смекчи дефицитите в солидарния първи стълб, чието финансово състояние продължава да се влошава, особено в България. Дефицитът става хроничен и все по-голям, като в същото време държавният трансфер се увеличава главоломно над 11 млрд. лева за изплащане на нарастващите пенсии от първия стълб. Пренасочването на осигурителни вноски в размер на 2,7 млрд. лева няма да реши проблема със задълбочаващия се дисбаланс в приходно-разходната част на ДОО и дори да намали нарастващия дефицит временно, в дългосрочен план ще задълбочи проблема“, се казва в позицията на индустрията. И се напомня, че пенсионните дружества са най-контролираният и прозрачен бизнес, тъй като всеки ден докладват сделките си в Комисията за финансов надзор и също така публикуват стойностите на дяловете на фондовете на страниците си в интернет.

Предлаганата промяна ще засегне негативно както осигурените в пенсионните фондове лица, така и капиталовия пазар, инвеститорите на него и държавата. Към края на третото тримесечие на 2024 г. инвестициите на фондовете за Допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) в български финансови инструменти възлизат общо на 5 292 584 594,97 лева, от които в ДЦК - 2 341 019 249,25 лева, в корпоративни облигации - 880 353 198,85 лева, в акции - 1 297 360 739,42 лева, във взаимни фондове - 754 976 550,35 лева и в алтернативни инвестиционни фондове - 18 874 857,10.

„Реална е опасността от „fire sale“ осребряване и/или преструктуриране на портфейлите на пенсионните фондове - от една страна, за да изпълнят политическото решение и, от друга, да отговорят на количествените регулаторни изисквания. „Цената“ или крайният ефект от прилагането на подобна мярка се понася пряко от осигурените в пенсионните фондове лица, които по силата на действащото законодателство в значителна степен носят инвестиционния риск, така и от страна на държавата от гледна точка на поетите задължения“, се казва в становището.

През 2024 г. приключи дългият процес на анализ на системата и нейната стабилност от страна на Икономическия и Социален съвет (ИСС), чийто доклад даде положителна атестация за състоянието на тристълбовия модел. ИСС, както и ОИСР, направи препоръки за усъвършенстването му чрез въвеждането на мултифондов модел, следващ жизнения цикъл на осигурените лица и позволяващ стабилно постигане на по-висока доходност. Като се има предвид, че България се стреми да стане член на еврозоната и пълноправен член на ОИСР, то не би следвало да се предприемат действия, които да дискредитират съществуващия модел. Бизнесът напомня негативния пример с Унгария, която единствена в ЕС преустанови осигуряването във втори стълб на пенсионната система.