Мизерно заплащане, недостиг на персонал и агресия в психиатриите у нас

Тридневен протест срещу мизерното заплащане и недостига на персонал започнаха вчера работещите в държавните психиатрични болници у нас. Лекари, медицински сестри, фелдшери и санитари, които не са на смяна, излизат от 14 часа пред лечебните заведения, за да поискат по-високи възнаграждения и промяна в категорията на труд.

Протестиращи в софийската болница "Св. Иван Рилски" споделиха, че харесват работата си и виждат смисъл в нея.

Лъчезар и Симо са санитари в Първо мъжко отделение, където се настаняват острите случаи. Единият работи от пет години, другият – от три месеца. Пред БНР разказаха как минава едно тяхно дежурство и как се справят с агресивните пациенти:

"Като си сам, не можеш да го фиксираш. Фиксират се за 2 часа, докато се успокоят, но сам не можеш да се справиш. Трябва да сме по двама, но работим по един. Понякога помагат сестри, което не е тяхно задължение. В краен случай, като не можем да се справим, се вика полиция. 30 души са на едно място. Единият като се развика и другите започват да бият по вратите и да посягат. Дали е нормално за 900 лв.?!?".

С много наблюдение и внимание към пациентите – така минава дежурството на Пенка Паунова, медицинска сестра в отделението по обща психиатрия за възрастни - жени. Тя обясни, че дежурствата са по 12 часа – дневни и нощни. Най-често по време на дежурство има 1 медицинска сестра с двама санитари в най-добрия случай, посочи тя. Тя обаче не се е замисляла да напусне психиатрията.

Д-р Мартин Господинов е част от екипа на болницата от две години. Това е първото му работно място, откакто се занимава с медицина.

"Тук намирам своето призвание. Човешката психика сама по себе си е един феномен, който може да се изучава много дълъг период от време. Тази специалност е уникално изживяване", сподели Господинов, който също се включва в протеста.

Работещите в най-непривлекателната част от здравната ни система коментираха какво искат да се промени:

"- Първо на първо, заплатите да се увеличат с най-малко 50 процента.

- Поне трябва да сме втора категория. Ние работим за трета категория. Санитарите сме без никаква застраховка. Ако стане нещо с нас?

- Нашият труд е от висока степен на опасност. Отговаряме за живота на пациентите и за собствения си живот.

- Защото идваш и не знаеш дали ще се прибереш вкъщи да си видиш семейството".