Атанас Щилянов, „Непокорна България": Няма такова нещо като колективна вина. Отговорността е на управляващите

Няма такова нещо като колективна вина. Отговорността е на управляващите.

Снощи в ефира на БНТ пътният експерт Диана Русинова заяви, че обществото е виновно за смъртта на Сияна. Чух го два пъти. Че всички сме виновни. Това не е истина. Това е подмяна на реалността и добре отработена опорка на управляващите от последните дни. Това написа в свой пост във фейсбук Атанас Щилянов от „Непокорна България".

Като граждани можем да подадем сигнал. И го правим. Но не ние строим пътища. Не ние слагаме камери. Не ние маркираме. Не ние глобяваме. Това е работа на държавата. На институциите. На хората, които управляват и носят отговорност.

През годините имаше лидери, които вадеха ядки от асфалта. Проби от този асфалт още се крият. Има журналисти, които разследват. Има граждани, които протестират. Има хора, които не мълчат. Как тогава ще ни вменявате вина за чужди престъпления?

Русинова каза и друго: че нямало нужда от оставки, защото управляващите имали желание да оправят нещата. Три сигнала. Три жертви. Една и съща отсечка. И нито една оставка.

Кметът на Телиш и плевенският КАТ са сигнализирали многократно. Реакция – нула. Регионалният министър Иван Иванов и шефът на АПИ мълчаха. Действаха едва след смъртта на Сияна. С нескопосан ПР и вменяване на вина към всички ни. Защо не действаха след първата жертва? Или след втората?

А знаете ли кое е най-страшното? Само за последните 4 години на тази отсечка са станали 34 катастрофи. Тридесет и четири. И пак – никакви мерки. Никакви последствия.

Вместо отговорност – пръст, сочещ народа. Вместо оставки – обвинения към обществото. Това не е европейски подход. Това е българският модел на безнаказаност.

ГЕРБ управляваха пет правителства. Магистралите бяха тяхната гордост. Те режеха лентички. Те прибираха парите. Те пишеха правилата.

Сега, когато пътищата убиват – всички сме виновни. Когато е за отговорност – колективна вина. Когато е за лентичките – само те.

Не е честно.

Борисов създаде този модел. Хранеше го. Бранеше го. Днес – чрез мандатоносители – продължава да го крепи.

Истината е болезнено ясна:

Има сигнали.

Има жертви.

Има виновни.

Няма отговорност.

Както и да го погледнете – това е политическо престъпление.