Какво не разбрахме за ветропарка край Кюстендил

Във връзка с публикацията "Перки като Айфеловата кула иска да вдига Росица Кирова (ГЕРБ) край Кюстендил" Mediapool публикува правото на отговор на инвеститора "Венти Груп", което е еднолична собственост на Росица Кирова, депутат от ГЕРБ:

Българският бизнес не веднъж е бил представян като екологически нашественик. Това ни държи в омагьосания кръг на застой в строителството на пътища и развитието на зелената енергия. Кой има полза бизнес начинанията в областта на възобновяемите източници да отидат на вятъра?

Един проект за ветропарк в Осогово предизвика отзвук още преди да са ясни фактите около неговото изграждане.

Проектът за 24 вятърни турбини в Осоговската планина представлява значителна възможност за община Кюстендил да развие устойчиви енергийни източници, като същевременно запазва природните богатства на региона.

Планираното изменение на устройствения план засяга само 22 декара от над 9000 декара земя, което представлява по-малко от 0,25% от общата площ.

Съвременните технологии и добрите практики от цяла Европа показват, че подобни проекти могат да съществуват в хармония с природата и местните общности, докато носят значителни икономически и екологични ползи.

Земите, върху които се предвижда изграждането на ветроенергийния парк, са частна собственост повече от 10 години, като през цялото това време достъпът на туристи и любители на природата никога не е бил ограничаван, което е било изцяло по волята на собственика.

Важно е да се отбележи, че от общата площ от над 9000 декара, повече от половината представляват скални образувания без растителност, което означава, че проектът не засяга обработваеми земеделски земи.

Проектът е разработен с особено внимание към опазването на природната среда в района. Не се предвижда изсичането на дори едно дърво за целите на изграждането на ветропарка.

Силата на вятъра по билото на Осоговската планина естествено предопределя както оскъдната растителност, така и наличието на животински видове в този район. Видимо доказателство за това е, че дори храстите в тази зона са полегнали от постоянния силен вятър.

За нуждите на парка ще се извърши мащабна реконструкция на мрежите на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), към които ще се включи паркът.

Нека припомним, че съществуващите мрежи в района през изминалата зима оставиха хиляди домакинства без електричество поради лошото си състояние. В тази връзка, инвеститорът ще финансира със собствени средства реконструкция на държавни съоръжения на стойност над 17 милиона лева, които обслужват района на Кюстендил.

Пряката полза за местната общност от това подобрение на инфраструктурата е безспорна. Ветропаркът е на километри от Кюстендил и от останалите населени места. Нямат основание твърденията за непосредствено влияние на съоръженията върху жителите на района. В същото време има стотици примери на ветропаркове непосредствено до гъстонаселени места в Европа.

Допускането за изработване на изменение на Общия устройствен план на Кюстендил е само началната стъпка от поредица проучвания, съгласувания, ОВОС, екологична оценка, обществени обсъждания.

Ветропарк на планинското било има различно въздействие от офшорните вятърни турбини, които се поставят в морските пространства или в земеделски земи. В случая с парка в Осогово, ще се ползват съществуващите мрежи на ЕСО (след реконструкция) без да се изграждат нови, несъществували досега трасета. Единствената нова връзка ще бъде подземното свързване на самите 24 ветрогенератора.

Подстанцията към парка ще бъде изградена на терен, който и в момента е отреден за подобно електрическо съоръжение. И към момента там има подстанция, която не функционира от години.

По предложение на инвеститора, ангажиментите за дейностите в полза за общината и нейните жители, ще се впишат в меморандум. Меморандумът вече е обсъждан и има конкретни параметри. Преди месец бе направена среща на експертите, които работят по проекта, с общинските съветници. Там бе отговорено на всеки поставен въпрос.

Росица Кирова купува терените през 2014 г. от публичен национален търг, на който са продадени над 154 000 декара земи (земеделски, пасища и ливади). Преди да стане член на 45-то Народно събрание, тя се занимава с частен бизнес в продължение на 30 години.

Проверявана е нееднократно от всички институции до 2018 г. по всякакви доноси и сигнали, както за нея лично, така и за дружествата, които управлява. Резултат- няма установени нарушения.

Нейният брат заведе дело срещу БЪРД за клевета и набедяване, чието решение се очаква да излезе всеки момент. Тиражираните от БЪРД твърдения са оспорени като неверни и петнящи името му, включително и това на г-жа Кирова.

Дейността и действията на Росица Кирова като общественик и политик са безспорни, тя за разлика от много политици, не се крие зад подставени лица и винаги е твърдяла, че е първо бизнесдама, общественик и накрая участник в политическия живот на страната.

По повод проекта, тя е убедена, че регионите, които разчитат в голяма степен на вятърната енергия са икономически силни и енергийно независими.

В Дания над 50% от електроенергията идва от вятъра, в Германия 25 - 30%, в Испания - 20 - 23%. Нима там не ги е грижа за птиците, растителността и почвите?

В същото време в България сме на опашката с 2,5-3 % дял на вятърната енергия в енергийния микс.

Искаме ли да сме по-малко зависими от изкопаемите горива и глобалните ценови шокове?

Зелената сделка на ЕС и националните планове изискват България бързо да разшири дела на възобновяемите енергийни източници до 2030 г. Това беше и смисълът на промените в Закона за енергията от възобновяеми източници, които прилагат в българското законодателство европейската Директива (ЕС) 2023/2413. България трябва с бързи стъпки да догонва в тази посока, което означава възможности за растеж.

Мит 1: Ветропарковете оказват влияние на големи площи земя
Според Националната лаборатория за възобновяема енергия на САЩ, реалният отпечатък на една вятърна турбина е обикновено около 1000 кв.м. Националният отдел за енергетика на САЩ посочва, че захранването на 35% от националната електрическа мрежа чрез вятърни турбини, би изисквало само 3200 кв.км земя, което е значително по-малко от площите, използвани за добив на изкопаеми горива.

Мит 2: Ветрогенераторите са прекалено шумни
На разстояние 300 метра, вятърна турбина има ниво на звуково налягане от 43 децибела. На 500 метра това ниво спада до 38 децибела. За сравнение, един климатик може да достигне 50 децибела, а повечето хладилници работят при около 40 децибела.

Мит 3: Ветропарковете застрашават птиците и дивата природа

Съществуват ефективни мерки за намаляване на сблъсъка на птици с вятърни турбини. Боядисването на роторните перки в черно значително увеличава видимостта им. Това води до 71,9% намаление на броя на намерените мъртви птици около третираните турбини. Друг метод е временното спиране на вятърните турбини, когато се наблюдават птици наблизо. Това може да намали смъртността с 50% при спад на производството на енергия с едва 0,07%.

България вече има успешен опит с изграждане и експлоатация на ветроенергиен парк в планинска среда. "Бузлуджа - Ветроком", разположен по билото на Стара планина, източно от връх Бузлуджа, включва 20 ветротурбини с обща мощност 50 MW, разположени на надморска височина около 1490 метра.

Всеки от генераторите е с височина 85 метра и диаметър на ротора 80 метра. Инвеститор в проекта е бил швейцарският концерн "Алпик" чрез дъщерната си компания "Ветроком" ЕООД, с инвестиция от около 80 млн. евро. Паркът е пуснат в експлоатация през 2010 г. и впоследствие е разширен с допълнителни 9 ветрогенератора, достигайки обща мощност от 72.5 MW.

Паркът генерира средно 135 гигаватчаса електроенергия годишно, което е значителен принос към българската енергийна система от възобновяеми източници. Той функционира повече от 14 години без сериозни негативни последици за околната среда. Нещо повече, районът на Бузлуджа продължава да привлича туристи, което показва, че ветрогенераторите могат да съществуват в хармония с туристическите дейности в района.

Ветроенергиен парк Хандалм, Австрия
През 2017 г. в планините на южна Австрия е открит ветропарк Хандалм, който се състои от 13 вятърни турбини, разположени на средна надморска височина от 1800 метра. Този парк произвежда около 76 мегаватчаса електричество годишно, достатъчно за 21 000 домакинства, спестявайки 46 000 тона CO2 годишно. Проектът демонстрира приложимостта на технологиите за по-големи ветроенергийни паркове в специфичните ветрови и теренни условия на планинските райони.

Ветроенергийният парк Хандалм е подкрепен с европейски грант от 11,3 милиона евро, като общата инвестиция в проекта възлиза на 58 милиона евро. Паркът демонстрира редица иновативни технологии, специално проектирани за високопланински условия, и доказва, че такива проекти могат да бъдат успешно реализирани дори в трудни терени.

Вятърни турбини в Гриес, Швейцария
В Швейцария, на прохода Корно, се намират едни от най-високо разположените вятърни турбини в Европа. Тези мащабни съоръжения са разположени в непосредствена близост до езерото Гриес и ледника Гриес, създавайки впечатляваща гледка, която привлича туристи. Този пример също показва как ветрогенераторите могат да съществуват в хармония с природата и дори да станат туристическа атракция.

В Шотландия туристите могат да карат планински велосипед и да се разхождат около наземен ветропарк, докато в Дания могат дори да се изкачват по вятърна турбина. В Обединеното кралство се предлага възможност за плаване точно под перките на турбина. Тези примери показват, че ветроенергийните паркове могат да станат туристическа атракция и да допринесат за местната икономика.

И пак за ветропарка "Осогово"
Проектът за 24 вятърни турбини в Осоговската планина представлява значителна възможност за устойчиво развитие, производство на чиста енергия и икономически ползи за община Кюстендил.

Планираното изменение на устройствения план засяга минимална част от територията и както показват многобройните успешни примери от Европа и от България, може да се реализира с минимално въздействие върху околната среда и без да застрашава националната сигурност или отбраната на страната.

Източник: mediapool.bg