Ако САЩ скоро не изпратят голяма помощ на Украйна, тя ще загуби войната в рамките на следващите 12 до 18 месеца, пише американското списание The Atlantic, според което Доналд Тръмп е изправен пред катастрофално поражение в Украйна.
Новоизбраният вицепрезидент Джей Ди Ванс веднъж каза, че не го интересува какво ще се случи с Украйна. Скоро ще разберем дали и американският народ споделя безразличието му. Украйна е изправена пред пълно поражение, загуба на суверенитет и тотален руски контрол.
Това създава непосредствен проблем за Доналд Тръмп (който скоро ще встъпи в длъжност като президент на САЩ). Той обеща да уреди войната бързо при встъпването си в длъжност, но сега е изправен пред тежката реалност: Владимир Путин няма интерес от споразумение чрез преговори, което оставя Украйна суверенна нация.
Сега Тръмп трябва да избира между приемането на унизително стратегическо поражение на глобалната сцена и незабавното удвояване на американската подкрепа за Украйна, докато все още има време. Изборът, който ще направи през следващите няколко седмици, ще определи не само съдбата на Украйна, но и успеха на неговото президентство.
Краят на независима Украйна е и винаги е била целта на Путин. Докато външнополитически коментатори въртят теории за това каква сделка може да приеме Путин, колко територия може да поиска, какви гаранции за сигурност, демилитаризирани зони и т.н., самият Путин никога не е проявявал интерес към нещо по-малко от пълна капитулация на Украйна.
Първоначалната цел на Путин беше да обезглави правителството в Киев, да го замени с правителство, подчинено на Москва, и чрез това правителство да контролира цялата страна. Днес, след почти три години пълномащабна война, целите на Путин не са се променили: той иска всичко.
Обявените от Путин условия са последователни през цялата война: смяна на правителството в Киев в полза на проруски режим; „денацификация“, любимият му евфемизъм за унищожаване на украинския национализъм; демилитаризация или оставяне на Украйна без бойна мощ, достатъчна за защита срещу нова руска атака; и „неутралитет“, което означава липса на връзки със западни организации като НАТО и ЕС.
Путин никога не се е съгласявал с установяването на демилитаризирана зона, чуждестранни войски на украинска земя, продължаване на украинските военни отношения със Запада от какъвто и да било вид или оцеляването на правителството на Володимир Зеленски или което и да е прозападно правителство в Киев.
Някои твърдят, че Путин ще бъде по-гъвкав, след като преговорите започнат. Но това се основава на погрешното предположение, че Путин има нужда от почивка от боевете. Да, руската икономика страда. Да, руските загуби на фронта остават изумително високи. Да, на Путин му липсва работна ръка. Но Путин вярва, че руснаците могат да издържат на настоящите си трудности достатъчно дълго, за да постигнат победа.
Оказаха ли се правилни досега американските прогнози за неспособността на Русия да устои на „осакатяващите” санкции? Западните санкции принудиха руснаците да се адаптират и приспособят, да намерят заобиколни решения.
Путин вижда, че времето работи в негова полза. Руските сили може да започнат да изчерпват военно оборудване през есента на 2025 г., но по това време Украйна може вече да е близо до колапс. Украйна не може да поддържа войната още една година без нов пакет помощ от Съединените щати. Украинските сили вече страдат от недостиг на войници, национално изтощение и срив на морала. Процентът на жертвите в Русия е по-висок от този в Украйна, но руснаците са повече от украинците и Путин намери начин да продължи да попълва редиците, включително с чуждестранни бойци.
Украинският морал вече се влошава поради руските ракетни и безпилотни атаки и продължителната несигурност относно това дали жизненоважната и незаменима подкрепа на Съединените щати ще продължи. Путин вярва, че печели. „Ситуацията се променя драматично“, отбеляза той на неотдавнашна пресконференция. Путин днес вижда победата в ръцете си, повече отколкото когато и да било друг път от началото на инвазията.
Руските войски отбелязват постоянен напредък - на ужасяваща цена, но Путин е готов да я плати, стига руснаците да го толерират и той вярва, че победата е пред очите му. Междувременно жизнената линия на Украйна към САЩ и Запада никога не е била по-застрашена. Трансатлантическият алианс, някога толкова обединен, е в хаос, а европейските съюзници на Америка са в паника, че Тръмп ще се изтегли от НАТО.
Ако Тръмп прекъсне или намали помощта за Украйна, тогава не само Украйна ще рухне, но и разделенията между САЩ и техните съюзници ще се задълбочат. Путин е по-близо до целта си да разцепи Запада, отколкото по всяко друго време през своето дълго управление.
Това ли именно е моментът, в който да очакваме Путин да договори мирно споразумение? Примирието би дало време на украинците да си поемат дъх и да възстановят повредената си инфраструктура, както и увредената си психика. Това би им позволило да се въоръжат отново, без да изразходват оръжията, които вече имат.
Днес Путин има инерцията на своя страна. Ако спечели в Украйна, загубата му в Сирия ще изглежда тривиална. Целта на Путин не е независима, макар и по-малка Украйна, неутрална Украйна или дори автономна Украйна в руската сфера на влияние. Целта му е краят на Украйна. Това не е нова руска цел, Путин разглежда самия украински национализъм като историческа заплаха. Призивът на Путин за „денацификация“ не е просто за премахване на правителството на Зеленски, а опит за заличаване на всички следи от независима украинска политическа и културна идентичност.
Украйна, освен ако нищо не се промени, и то скоро. В този момент Путин няма стимул да сключва сделка, която оставя дори част от Украйна непокътната и независима. Само перспективата за драматична, краткосрочна промяна във военното му състояние би могла да принуди Путин да предприеме по-сговорчив курс. Той трябва да повярва, че времето не е на негова страна, че Украйна няма да падне в рамките на 12 месеца: че вместо това ще бъде снабдена и оборудвана да се бие толкова дълго, колкото е необходимо, и че може да разчита на постоянна подкрепа от Съединените щати и техните съюзници.
Което ни отвежда до новоизбрания президент на САЩ Тръмп, който сега се оказва в капан. Когато Тръмп каза по време на кампанията си, че може да сложи край на войната за 24 часа, той вероятно вярваше в това, което вярваха повечето наблюдатели: че Путин се нуждае от почивка, че е готов да предложи мир в замяна на територия.
Основната грешка на Тръмп се усложнява от митологията за Тръмп като силен човек. Не малка част от аурата и политическия успех на Тръмп е това, че мнозина очакват други световни лидери да изпълнят заповедите му. Опасно е да вярваш на собствената си глупост. Самият Тръмп изглежда смяташе, че самото му избиране ще бъде достатъчно, за да убеди Путин, че е време за сключване на сделка.
Тръмп изглежда смята, че нещо като приятелство, високо уважение или лоялност ще улесни сключването на сделки. Наистина ли Тръмп вярва, че Путин ще бъде трогнат от подобни чувства?
Нещото, от което Путин най-много се е страхувал, е прякото участие на Съединените щати и НАТО в конфликта. Но администрацията на Байдън отказа дори да заплаши с пряко участие, както когато знаеше военните планове на Путин месеци предварително, така и след първоначалното нахлуване, когато войските на Путин бяха уязвими.
За да промени изчисленията на Путин, Тръмп ще трябва да направи точно това, което не е искал да прави досега: ще трябва незабавно да поднови помощта за украинците и то в достатъчно количество и качество, за да промени траекторията на бойното поле.
На Путин не му пука кой е президент на САЩ. Неговата цел в продължение на повече от две десетилетия е да отслаби САЩ и да прекъсне тяхната глобална хегемония и лидерството им в „либералния световен ред“, така че Русия да може да възобнови това, което той вижда като свое законно място като европейска велика сила и империя с глобални влияние.
Тръмп е изправен пред парадокс. Самата Америка не би била толкова мощна без съюзите и отворената международна икономическа и политическа система, които изгради след Втората световна война, за да защити своите дългосрочни интереси. Една руска победа в Украйна, освен че ще застраши непосредствената сигурност на европейските държави, ще разруши водената от Америка система за сигурност, от която зависят.
Ако Тръмп не успее да подкрепи Украйна, той е изправен пред неприятната перспектива да претърпи голямо стратегическо поражение.