Да бъде обслужен интересът на Русия
Когато това се случи обаче, котировките на петрола бяха далеч от сегашните рекордни нива и макар Русия да не възразяваше по принцип на идеята, не се и обвързваше с нея. Както по това време експертите обичаха да казват: „Все пак трябва да бъде обслужен интересът на руската страна“. Причината – тръбата трябва да пренася руски и каспийски петрол. Естествено, колкото по-скъп става петролът, толкова по-изгодно става за Русия да инвестира в преносни съоръжения, които да доставят нейната суровина на скъпите европейски пазари.
Чак през 2007 г . обаче нещата се радвижиха, и то точно както експертите предвидиха – котировките на нефта хвръкнаха до небесата. Тогава бе подписано и тристранното споразумение между Русия, България и Гърция.
Още тогава обаче споровете подсказваха какви ще са подводните камъни при осъществяването на петролопровода „Бургас – Александруполис“. Почти половин година Русия настояваше България и Гърция да осигурят част от петрола, съответстваща на тяхното акционерно участие в проектната компания. По проект тръбата трябва да пренася 35 млн. т нефт годишно. Цяла година преговорите се въртяха около факта, че за разлика от Русия, нито България, нито Гърция разполагат с петролни залежи. Затова при регистрирането на проектната компания „Транс Болкан пайплан“ година по-късно руската страна пое както контрола върху компанията, така и задължението да осигури целия петрол за тръбопровода.
Петрол, с който тя не разполага, но смята, че ще може да осигури след успешни преговори с Казахстан.
За 5 млн. евро ли става въпрос?
На Общото събрание на компанията е приет годишен бюджет от 21 млн. евро, разпределен на три вноски между държавите и компаниите-участнички. По 5 млн. евро годишно трябва да внасят България и Гърция, 11 млн. евро – Русия. През първата година от учредяването на компанията бюджетът бе усвоен. За 2009 г. обаче България не е внесла своята част дори и след изтичането на крайния срок – 11 януари 2010 г.Още от декември 2009 г. както Русия, така и Гърция заявяват готовност да платят дължимите от България 5 млн. евро. Причината – ако се разпадне компанията, се проваля проектът, тъй като съоръжението трябва да минава през 190 километра българска територия, която не може да се заобиколи.
В същото време все по-голяма популярност добива петролопроводът „Самсун Джейхан“, който свързва Каспийския регион (Казахстан) с Турция и Европа. Именно в т.нар. турски петролопровод „Самсун - Джейхан“ е акционер италианската енергийна компания ЕНИ. Геополитиците смятат за естествено казахският нефт да бъде насочен към него, а не към „Бургас – Александруполис“. Ако това се случи, петролопровод от българския до гръцкия бряг няма да има, тъй като Русия ще бъде в невъзможност да изпълни ангажиментите си да запълни капацитета на тръбата.
Засега руските компании „Транснефт“, „Роснефт“ и „Газпромнефт“ дума не обелват по този въпрос. Но напомнят, че България не е платила вноската си.
И тъй като това е точно така, с липсващите 5 млн. евро българското правителство в момента на практика прави услуга на Русия, поемайки отговорността за провала на проекта.
Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА