Дисбалансът на имотния пазар има и плюсове

Съществуват квартали, в които липсват много възможности за ново строителство като Иван Вазов, Изток, Изгрев, Гео Милев, Яворов, Докторски паметник – все добре планирани територии още през 60-70 години на миналия век. За тях е характерно наличието на повече жилищни кооперации, отколкото къщи с дворове, повече свободни пространства около сградите, а не празни терени за строителство. В същото време тези квартали са търсени от клиентите. И логично там преобладават сделките със старо строителство.

„Не е важно да търсим решение на дисбалансът, който съществува на пазара на недвижими имоти. Той има и много плюсове – държи пазара горе, а кварталите без презастрояване”, казва за най-големия а недвижими имоти imot.bg инж. Ирена Перфанова, член на УС на Национално сдружение „Недвижими имоти”.

Според нея, обаче е важно да се търсят решения в кварталите, където има обратния дисбаланс – повече предлагане, отколкото търсене. Това се случва в райони, където са преобладавали къщи с дворове и в новоизграждащите се територии като Манастирски ливади, Кръстова вада, Малинова долина. Квартали като Люлин, Надежда, Овча купел се развиха благодарение на това, че метрото стигна до тях, а те имаха много зони за усвояване в ново строителство. И именно там започва да се наблюдава пренасищане на пазара.

„Градското планиране и добрата дисперсия между различните райони на града могат да доведат до известно регулиране на дисбаланса. Но казвам до известна степен, защото за да изграждаш нещо ново, трябва да има и място, където да го правиш. Положително за пазара би било развиването на нови територии, които тепърва ще се изграждат да става с предварително сериозно планиране не просто като регулация, а и като концепция – да се знае още в проектна фаза кой ще е онзи притегателен център, който ще премести хората да живеят в новата отдалечена зона. Това може да са социални удобства, бизнес и търговски центрове, зелена градска среда, учебни и детски заведения, добра мобилност и други, и всичките в симбиоза, а не само единични фактори”, обяснява инж. Перфанова.

Бъдещето на архитектурата е много различно от онова, което сме свикнали традиционно да наблюдаваме до момента. И за да го реализираме или трябва да събаряме и да обновяваме, или трябва да развиваме нови територии. Процесът на строителство няма да спре, но ще има моменти, в които търсенето ще е по-слабо от предлагането и това ще дърпа пазара надолу. Така той сам се регулира срещу вечния стремеж нагоре.

„Дисбалансът при свръх предлагане може да се контролира чрез количеството издадени разрешителни за строеж в една територия и предназначението на бъдещите сгради. Но това означава да имаме сериозна база за статистика, на която да се стъпи и да се планира. Пак стигаме до планирането. Иначе настъпваме инвестиционните интереси и вместо да контролираме пазара, може да го спънем да се развива”, допълва инж. Перфанова.

С две думи – перспективното териториално планиране на населените места като концепция и контролът на изпълнението са ключови за овладяване на дисбаланса. Урбанизмът е професия на бъдещето, защото предстои колосална трансформация на начина на живот в големите градове, която ще наложи промяна и на облика им.