Украйна удължава военното положение! Засега не се предвиждат избори

Украинските законодатели почти сигурно ще удължат отново военното положение преди изтичането му на 9 май. Това заяви председателят на парламента Руслан Стефанчук, цитиран от "Ройтерс".

Те са решени да поддържат демокрацията, въпреки че Съединените щати и Русия оказват натиск върху Киев да проведе нов вот.

Стефанчук подчерта практическата и правна неправдоподобност на провеждането на свободни и честни избори в страна, която е частично окупирана и все още е подложена на постоянни атаки - три години след нахлуването на руските сили.

Откакто нахлу в Украйна през февруари 2022 г., Русия се опитва да представи правителството и по-специално президента Володимир Зеленски, чийто петгодишен мандат приключи миналата година, като нелегитимни.

Стефанчук обаче подчерта ангажимента на Украйна за демократични избори, противопоставяйки я на Русия, която елиминира политическата опозиция в страната и беше принудена да отрече обвиненията за тайни кампании за оказване на влияние върху редица избори в чужбина.

"Това е приоритет за мен, защото Украйна винаги е била - исторически, сега е и ще остане - демократична", изтъкна той.

"Това е, което ни отличава от Руската федерация. По този въпрос ние сме на два бряга на цивилизационната бездна".

Подготовката за бъдещи избори е започнала, но е в много начален етап, уточни Стефанчук.

Парламентарни и президентски избори се проведоха последно в Украйна през 2019 г. На всеки 90 дни се изисква парламентарно одобрение за удължаване на военното положение, което позволява мобилизирането на войски и спирането на изборния цикъл.

Стефанчук, който ще да поеме поста, ако Зеленски загине или бъде недееспособен, заяви, че парламентът почти сигурно ще удължи решението си, защото "войната не е свършила".

Това означава, че около 800 000 потенциални избиратели са в униформи: сражават се или тренират.

Близо пет милиона души от предвоенното население на Украйна от около 44 милиона са регистрирани като вътрешно разселени, а над четири милиона украинци са регистрирани като живеещи само в страни от Европейския съюз. В тази статистика не влизат разселените, но нерегистрирани.

Около 1/5 от Украйна - на юг и изток, е окупирана от Русия.

Въпреки че Доналд Тръмп започна втория си мандат като президент на САЩ, поставяйки под въпрос продължаващата военна подкрепа за Киев на фона на претенции към Русия и настоявайки за бързо прекратяване на войната, преговорите са в застой.

Междувременно сраженията продължават на фронтова линия, дълга 1000 км, а градовете в останалата част на страната живеят в страх от руски бомбардировки.

Дори когато конфликтът приключи, достатъчното възстановяване, за да се проведат подходящи избори, ще бъде огромно предизвикателство, за което Украйна ще трябва да създаде рамка от нулата, включително нов закон, който да уточнява времето, правилата и процедурите.

Стефанчук посочи, че депутати, избирателни служители и други експерти работят по въпросите, но все още не са започнали да изготвят законопроект.

Все още не е взето решение за последователността на местните, парламентарните и президентските избори, които ще трябва да се проведат.

"Дори от теоретична гледна точка е нереалистично да се проведат всички избори по едно и също време", обясни той.

Преди войната провеждането на изборите струваше около 4 милиарда гривни (100 милиона долара). В допълнение към финансирането на кампаниите и гласуването, Киев ще трябва да гарантира и сигурност и да предотврати евентуални опити за манипулация от своя враг Москва.