Защо строят градове-призраци и заводи-зомбита

Днес китайската икономика е втората най-голяма в света. Огромните промени се случиха само за няколко години. Въпреки позитивната насока, в която се развива страната, пътят е осеян с няколко ужасяващи факта, които остават в наследство.

Появиха индустриални зони, построени на пустеещи земи. Те придобиха статута на ключови икономически центрове. Градовете бяха предназначени за работническата класа, местното селско население, което трябваше да живее и работи в тях. Започвайки от 1984 г. и завършвайки през 2010 г. застроената площ се увеличи 5 пъти. Ако преди е била застроена териториална площ от 8842 кв.км, то за разглеждания период тя вече е 41 768 кв.км.

Важно е да се уточни, че в процеса на урбанизиране на въпросните територии в периода от 2011 г. до 2013 г. в Китай са изразходвали бетон, колкото за целия изминал век в САЩ. И въпреки активното строителство темповете на търсене изпреварват тези на строеж.

Стигна се до спад в продажбите и цените, което се дължеше донякъде и на свръхпроизводството. Наложи се намесата на държавата, която съкрати производствените мощности.

Преустановяването на редица производствени дейности доведе до съкращаване на стотици хиляди работници. Най-силният удар беше в северните провинции на страната, в близост до Пекин, като например Хъбей. В миналото той беше процъфтяващ промишлен център. Там беше съсредоточена цялата китайска стоманена промишленост. Днес повечето държавни заводи там са затворени. Аналогична е съдбата и в други нискотехнологични отрасли. В резултат постоянно в различни части на Китай се появяват заводи-зомбита.

Пренасочването от стоманената, металургичната и други отрасли към телекомуникации, електроника и биотехнология се реализира изключително бързо. За сравнение, в САЩ и Европа, този процес продължава по-дълго време – близо цяло десетилетие. Този бърз преход, който извърши Китай, беше в ущърб на традиционните и вече утвърдени отрасли. Освен стоманата, тук влиза и производството на цимент и дърводобивният отрасъл. Тези три сектора пострадаха най-много. Днес в близост до р. Хуанх пустеят редица циментови заводи. Те не са успели да се справят с трудностите и да преживеят настъпилите тежки времена.

Някои предприятия в резултат на слабите продажби, но и малкото дългове, някак си успяват да преживяват и да си плащат кредитите, взети по време на строителството им. Днес, в редица фабрики, където по-рано са работили хиляди души, са останали не повече от 1000 работници, а в някои броят на сътрудниците не стига и 100.

Всички описани по-горе събития оказаха влияние и върху построените градове за работническата класа градове. Новопостроените градове, така и не станаха дом за стотици хиляди китайци. Недостроени са буквално цели жилищни комплекси с много на брой сгради. Редица строителни компании фалираха.

Изследване на интернет компанията Baidu показва, че в 50 големи китайски региона, има завършени жилищни комплекси, които така и никога не са били населени. Анализът е в резултат на изследване на интернет трафика в страната и търсене на региони, където почти липсва интернет покритие.

Емблематичен град призрак е Кангбаши. Построен е по време на процъфтяването на въгледобивната индустрия през 2006 г. Днес едва 10% от жилищата за заселени, макар че е предназначен в него да живеят близо 300 000 души. И това не е единственият град призрак. В тази категория влизат още Тунляо, Ердос и Суджоу. Най-интересното е, че във всички тях е налице всичко необходимо за воденето на пълноценен живот – нови жилища, площади, паркове, търговски центрове.

Фотографът Кай Кемерер, обикаля и снима през последните 2 години въпросните градове. Според него, „странността“ им е в това, че всички те много бързо са били построени. И е прав – бързината, с която са изградени, е невероятна. Ако се направи съпоставка с подхода на урбанизация, който се прилага на Запад, то строителните мащаби са били буквално нереалистични. Според Кемерер, подобно определение важи по-скоро за градове, които преди са били населени с живущи и които поради едни или други причини са ги обезлюдили.

Въпросът кога тези градове призраци ще бъдат населени остава. Правителството възнамерява да пресели близо 100 милиона души от селските райони в градовете. Част от тях ще бъдат заселени именно в тези пустеещи бетонни мастодонти.

Привличането на хора в град Ордос например, става чрез помощта на специални сертификати за обмен. Последните се издават на хора, на които държавата е иззела недвижимите им имоти. Притежателят на сертификат „фанлао“ има право да придобие имот в град Кангбаши.