В периода 1995-2001 г. у нас се съхранява ОЯГ от АЕЦ "Козлодуй". Никой не задава въпросите как, къде и докога може да се съхранява и какво става с него след това. Много страни производители на ядрени отпадъци не разполагат с възможности за тяхната преработка. В тази група е и България. Строежът на подобни съоръжения струва милиарди. Затова всички радиоактивни отпадъци и ядрено гориво, които произвеждат атомните реактори се
преработват или съхранява от други страни, срещу солидно заплащане.
Приемът и съхранението на българско ОЯГ от Русия е на базата на старите съветски договори, напомни Стоянка Петрова - съветник в Министерството на външните работи. Съгласно тях, след като горивото бъде преработено на руска територия, то подлежи на връщане обратно в България. Единственото в страната предприятие за преработка на такъв вид отпадъци - "Маяк", е загубило лиценза си на 1 януари 2003 г. Изходът за българската страна е строителството на сухо хранилище в АЕЦ "Козлодуй" като по-евтин вариант. Това обаче не решава въпроса в дългосрочен план, е мнението на Петрова.
Как е по света?
Европейското законодателство предвижда сериозни ограничения по отношение износа на ядрени отпадъци и ОЯГ на територията на ЕС. Всяка страна е длъжна сама да се ангажира с ядрените си отпадъци и всички произтичащи от това финансови последици.
В Германия са приети поправки към Закона за използване на атомната енергия, предвиждащи извеждането от експлоатация на всички блокове до 2020 г. В Белгия аналогичен законопроект е внесен за разглеждане в местния парламент. В Швеция 3 водещи партии са направили съгласувана препоръка към правителството, относно реда за извеждане от експлоатация на съществуващите енергоблокове. Много експерти свързват именно с това обстоятелство форсирането на договорите за преработка на отработено ядрено гориво на Козлодуйския АЕЦ от руския химкомбинат "Маяк" в Челяпинска област. Когато България влезе в ЕС няма да бъде така просто да се изнася извън границите ОЯГ, е мнението на експерта от Министерство на външните работи.
Какво е положението относно атомната енергетика в Западна Европа?
Седем страни от ЕС - Гърция, Италия, Дания, Австрия, Ирландия, Люксембург и Португалия са критично настроени или най-малкото въздържани по отношение на ядрената енергетика. Останалите 8 от евросъюза - Франция, Испания, Германия, Белгия, Финландия, Обединеното кралство, Холандия и Швеция и Щвейцария, която не е член на съюза имат общо 142 работещи реактора. Те произвеждат между 78-84 на сто от електроенерегията. В пет от осемте ядрени страни на ЕС, политиката на правителствата е за постепенен отказ от АЕЦ и/или мораториум за построяване на нови. Франция, Финландия и отчасти Англия, запазват вярата си в ядрената енергетика. По данни на МААЕ в страните от Западна Европа работят или са спрени следните енергетически реактори:
Страна | Реактори в работа | Спрени реактори | Нето произведена ел. енергия през 2002 г. | ||
брой | Обща нето мощност MB | брой | Обща нето мощност MB | Млрд. кВч | |
Англия | 27 | 12052 | 18 | 2254 | 81,076 |
Белгия | 7 | 5760 | 1 | 11 | 44,737 |
Германия | 19 | 21283 | 17 | 4964 | 162,250 |
Испания | 9 | 7574 | 1 | 480 | 60,284 |
Италия | 0 | 0 | 4 | 1423 | |
Финландия | 4 | 2656 | 0 | 0 | 21,443 |
Франция | 59 | 63073 | 11 | 3951 | 415,500 |
ХОландия | 1 | 450 | 1 | 55 | 3,687 |
Швейцария | 5 | 3200 | 25,692 | ||
Швеция | 11 | 9432 | 2 | 610 | 65,574 |
ОБЩО | 142 | 125480 | 55 | 13748 |
В Германия през юни 2000 г. бе постигнато споразумение реакторите да работят 32 реактор-години. Преди време беше оповестено предстоящото затваряне на реактора Stada.
В Холандия, единственият реактор ще бъде спрян през 2005 г. За момента страната не предивжда изграждане на нов.
В Белгия през 2002 г. бе приет закон, който предивжда постепенно спиране на АЕЦ до 2015-2025 г. и забрана за изграждане на нови.
В Швеция и Испания има негласен мораториум върху строителството на нови реактори.
След референдум, Италия спря всчиките си атомни мощности през 1987 г.
В следващите 5 години Англия няма да разглежда планове за нови реактори. През март 2002 г. бяха спряни двата блока на АЕЦ Bradwell, а на 31 март т.г. бяха спрени четерите реактора на АЕЦ Calder Hall.
Ядрената енергетика запазва своите позиции, е мнението на специалисти от бранша. Нейното развитие, обаче до голяма степен зависи от решаването на такива проблеми като постоянното обновяване на реакторните технологии, преработка и съхранение на отработено ядрено гориво.
Милена Богданова
[email protected]
Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА