Колосът на глинени крака

Съветстката империя рухна преди повече от 20 години, но в Германия продължават да излизат монографии по темата. Книгата "Сбогом, другари" на унгарския историк Дьорд Далош припомня любопитни подробности от миналото, пише „Дойче Веле“.

За Дьорд Далош причините за рухването на СССР са очевидни и са представени най-точно от британския историк Норман Дейвис: "Най-интересният факт около разпадането на СССР е, че това стана по естествен път. СССР не беше нападнат от варвари като Рим, нито разпокъсан от грабливи съседи като Полша, нито пък умря под бремето на една голяма война като Хабсбургската империя. Той не понесе и поражение в битка на живот и смърт като нацистка Германия. СССР умря, защото трябваше да умре". Това "трябваше" Далош илюстрира с много от примери от политиката и икономика, културата и бита.

Стари недъзи в нова Русия

Така например в периода между 1936 и 1970 производството на алкохол се увеличава със 157 процента, през 1975 процентите са вече 214 процента, а през 1976 - 327 процента. През 70-те години държавният монопол върху алкохола вкарва ежегодно 20 милиарда рубли в държавната хазна, през 80-те милиардите се удвояват, но пък щетите, дължащи се на болнични, неявяване на работа и спад в производителността далеч надхвърлят тези цифри.

Далош се позовава и на данните, събрани от високо специализиран екип съветски икономисти, работещи в сибирския мозъчен тръст Академгородок край Новосибирск. В тази тайна столица на просветените функционери и научния елит съветските учени установяват, че стагнацията на икономиката се дължи на парализиращата централно управлявана икономическа система. Особено нездраво се развива износът, който включва все повече суровини и енергийни продукти, и все по-малко от машини и готова продукция - състояние, характерно и за днешна Русия.

Съветски драматизъм

Особено трагично е положението в съветския земеделски сектор: макар СССР да произвежда шест пъти повече трактори от САЩ, зърнопроизводството е с 1,4 процента под американското. Още цитираните от Далош съветски реформисти настояват за това, към което апелира днес и Западът: по-голяма независимост за предприятията, разширяване на търговията и ролята на пазара, управление на финансовата сфера според рационални критерии.

Докато тези предпоставки за стопански възход не бъдат изпълнени, възраждане на СССР не може да се очаква. Друг е въпросът дали това трябва да ни разваля настроението, пише Дьорд Далош.