In Memoriam
за
ВАЛЕНТИН СОРОКИН,
Русия…
Снимка: Елка Няголова / личен архив
На 15 април 2025 г. на 89-годишна възраст премина отвъд, в Царството небесно, големият поет и учител на поколения руски поети Валентин Василевич Сорокин – поет, публицист и преводач. Почетен член на Славянска академия. Един от най-ценените днес – учител на няколко поколения съвременни руски поети. Роден е в Урал, Башкирска АССР, на 25 юли 1936 г., в многодетното семейство на лесничей. Десет години е работил като електрокранист в металургичния завод в Челябинск. От ученик публикува в районния вестник. Член на Съюза на писателите на Съветския съюз от 1962 г., а днес – на Съюза на писателите на Русия. Завършва Висшите литературни курсове. Работи в списанията „Млада гвардия”, „Волга”, главен редактор е на Издателство „Съвременник”. Автор е на над 60 книги с поезия, на поеми за Степан Разин, Емилян Пугачев, Дмитрий Донский, Георгий Жуков и др. Превеждан е на много европейски езици, а също и на арабски, японски и хинди. Лауреат на премията на Ленинския Комсомол, на Държавната премия на Руската Федерация „М.Горки”, на международните награди „Михаил Шолохов” и „Сергей Есенин”. Дългогодишен ръководител на Висшите литературни курсове при ЛИ „Максим Горки”..
Казват, че да си отидеш в Страстната седмица е привилегия на праведните и на обичаните хора. Казват също, че красотата на човешкия път се измерва не в километри и години, а с броя на душите, с които заедно си крачил по този път и които са те обичали. В този смисъл Валентин Василевич Сорокин е хилядолетник – толкова много човеци го обичат! Едновременно с това, съдейки по вълнуващата му поезия, той е толкова млад, че може сам на себе си да завижда! Сякаш вчера беше, когато го поздравявахме за неговата 80-годишнина. И тогава колеги и приятели от 20 държави в света ми поръчваха да предам поздравите от името на всички…
Снимка: Елка Няголова / личен архив
Днес, уви, задочно, от разстояние, ще сведем глави пак заедно пред Вас, скъпи ни Поете и Учителю! Нека е лек небесният Ви път! Нека брезите, върбите и ракитите от милите Ви родни места звънят с клони и листа, когато ви изпращат! И нека през Отечеството Ви тича високо Вашата словесна пътека! Ще Ви помним с обич и почитание, скъпи Валентин Василевич! Поклон!
Елка Няголова,
Председател на Славянска академия
Снимка: Елка Няголова / личен архив
***
Върба ли? Не, а дим зелен
кълби се в ниските тревици.
Сред блатните ракити в плен
звъни като сребро пшеница.
В корията тук-там печурки.
Ехти синджирът на герана.
Духът на избите се чува.
А слънцето се вдига рано
Далеч от шум. Мирише сладко.
Огнище. Кош с картофи близо.
Сред полог под върхари златни
старик картофче си соли.
Брадата дълга. Тъй е призрачен!
А по лицето сенки лазят –
магьосник от оная приказка,
която мама ми разказваше…
Кръжи отгоре сянка птича.
И не над коловози меки,
а през Отечеството тича
високо – моята пътека…
БЕЛИЯТ ХРАМ
Белият храм в резедата полска,
от години вече е стихнал...
Колко радости и колко болки
зад стените му днес са скрити?
Сто венчавки, в душата скътани,
клетви тежки, но и предателства...
Руски тройки надбягват пътя,
черни, носят се все нататък..
Песни прелестни, а и дълбоки,
дълги стонове, гневни викове,
затова ли под медни покриви
корен пуска дори езикът ни?!
Храм в полето, ала нетленен,
като камъка – прост и стар е,
извисява се над вселената
с най-целебната красота.
Никой подвиг не е напразен:
виж, по Волга той пак е пръв –
прекосява я Стенка Разин,
от веслата му капе кръв...
***
Родиш ли се в Русия, се прости
със радостта и дядовия кръст.
Роден в Русия, се оказваш ти
направо атаман, но с Божи пръст.
Отново идват ангели и дяволи,
бунтаря мигом оседлават дръзко.
Смъртта в Русия срочно се явява,
дори преди разстрела тя избързва.
Метежът кратък е, додето лято свети,
тъгата цяла зима се проточва.
В Русия благодарни на поета са –
изписват го на гробищната плоча.
Тъй втренчено ме гледаш, спъвам се!
Защо, луна, си толкова печална?
От Пушкин та до Блок със кръв е пълна
реката ни житейска изначално.
В Русия няма кой да отговаря
за себе си, но и за вековете.
Неруските тук щедро поздравява
държавната ръка и ги приветства.
И колко се стопиха в пътя тесен,
и колко сълзи верстите откраднаха!
Накратко: за да бъдеш русин днеска,
приемаш участ на Христос и атаман.
***
Да разлюбя, не мога, убий ме,
не безчувствен родих се във тебе.
Да, със сънното
синьо
на степите,
и звездите, брезите и билките...
С вертолет или с влак, и с такси
ще връхлитат внезапни крушения.
Неслучайно вовеки в Русия
и над Господа има движение.
Свири вятър в ръжта, песен суче се,
чапла вика, в блатата тъжи,
но кажи ми,
кажи ми,
кажи
где Доброто все пак изучихме?!
Ни една страна, вярвай, не помня,
не разбирам и други държави,
но и в гроба да съм, пак държа
на степта и тайгата огромна.
Като ручей в тревите ще влизам,
ще протягам към лайката пръсти
и във лудост почти ще разкъсам
свойта пълна със щастие риза.
Превод: Е.Н.
Снимка: Елка Няголова / личен архив
Поставете оценка:
Оценка 3.9 от 24 гласа.
Четете ни и в Google News Showcase
Абонамент за Факти.БГ в Google Alerts
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Този коментар е премахнат от модератор.
2 аz СВО Победа80
😂😂😂
09:34 19.04.2025
3 Този коментар е премахнат от модератор.
4 Този коментар е премахнат от модератор.
5 гробар
09:50 19.04.2025
6 Този коментар е премахнат от модератор.
7 Марко
И колокольный звон,
Все это - вечное, моё,
Протяжное, как стон!
10:01 19.04.2025
8 Град Козлодуй
Коментиран от #9
10:25 19.04.2025
9 Нури
До коментар #8 от "Град Козлодуй":
много сте точен10:25 19.04.2025
10 Вилма
До коментар #1 от "гробар":
логично10:25 19.04.2025
11 Хохо Бохо
Коментиран от #17
10:36 19.04.2025
12 Този коментар е премахнат от модератор.
13 Този коментар е премахнат от модератор.
14 Посетител
12:13 19.04.2025
15 Някакъв умрял някъде
12:18 19.04.2025
16 земля эму
13:30 19.04.2025
17 нахохоебохания
До коментар #11 от "Хохо Бохо":
с лопата да го ядеш13:31 19.04.2025