Павлина Върбанова е създател на онлайн справочника за правопис, пунктуация и граматични правила в българския език „Как се пише?“. С нея разговаря Александър Андреев:
Професорка, депутатка, министърка – тези и други съществителни от женски род често предизвикват препирни в България. Нека да започнем с въпроса как специалистите наричат това явление.
Да, вече преминахме критичната точка и спорим за това дали жените да бъдат наричани със съществителни от женски род. За лингвистите проблемът всъщност е маскулинизацията, т.е. употребата на съществителни от мъжки род за назоваване на жени. В кои случаи една жена е депутат или министър? Кои са факторите, които ни пречат да я наричаме депутатка или министърка? Ако употребяваме съществителни от женски род, това принизява ли личността, звучи ли обидно за нея? На всички тези (а и на още много други) въпроси, свързани с маскулинизацията, аз лично нямам категорични отговори – но и цялата ситуация относно „женските" и „мъжките" названия (както ще ги наричам тук, макар лингвистично това да не е коректно), е доста несигурна и лабилна в момента.
В речниците на българския език, а и в автоматичните коригиращи програми няма яснота кои съществителни, обозначаващи най-вече професия, длъжност или титла, имат женски род и кои нямат. Съществуват ли някакви правила в българския език?
Неведнъж съм получавала по имейла въпроси от типа на „Има ли официално дума колежка?". Като че ли хората си мислят: „Тази дума аз си я знам, обаче, ако я кажа или напиша, как ще изглеждам в очите на другите?“. Тоест стигаме до публичната реч, до книжовните употреби на думите, до правилата. Регламентирани правила на практика липсват. А когато няма ясни правила, знаем до какво се стига – най-малкото до несигурност: може така, но може и иначе.
На какво все пак да се опрем в момента?
Със сигурност думи като министър, директор, председател, кмет са задължителни за официално-деловия стил при адресиране и в обръщения към жени. Когато например пишем заявление или говорим на публично събитие, винаги употребяваме „До Директора на…" или „Уважаема госпожо министър…". Може да се опрем и на Официалния правописен речник на българския език, в който са включени думи като директорка, председателка, кметица, колежка, депутатка… Няма наложено вето върху тях, но женските названия са в явно отстъпление в езика на медиите например. Един от новинарските сайтове, които следя, има ясно определена линия – за жените се използват мъжки названия. Затова наскоро се изненадах, че една китайска журналистка беше наречена точно журналистка, а не журналист. Дадох си сметка обаче, че причината за тази употреба вероятно е от друго естество – китайското име не дава представа на българския читател дали е женско, или мъжко.
Това означава ли, че употребата на женски и мъжки думи зависи от конкретната ситуация?
Разбира се. Зависи и от конкретната ситуация, и от много – наистина много – други фактори, които няма как дори да изброя в това интервю. Нека да дам един пример за това, че предпочитанията към женската или към мъжката дума варират дори в зависимост от синтактичната ѝ служба в изречението. Скоро проведох непредставителна анкета в Туитър и резултатите са следните: в изречението „Режисьорката/Режисьорът Ана заяви…" 53% от участниците биха употребили женския вариант, докато в изречението „Ана е режисьорка/режисьор" този процент спада до 30. Когато думата е приложение към подлога, който е женско име (в първия случай), синтактичната връзка е по-здрава и езиковото съзнание не е толкова склонно да жертва съгласуването по род; когато обаче думата е по-отдалечена и вече е част от съставното именно сказуемо (във втория случай), дисонансът не е толкова силен и употребата на мъжко съществително е приемлива. За да съм честна, за себе си бих могла да кажа и „Аз съм филоложка", и „Аз съм филолог"; категорично обаче бих предпочела „филоложката Павлина Върбанова".
За един неспециалист изглежда видимо с просто око, че по-обикновените професии по-безпроблемно се поставят в женски род: перачка, готвачка, чистачка. А може би и професиите, в които жените отдавна са навлезли – лекарка например? Какво е Вашето професионално усещане като… филоложка?
Бих потвърдила това наблюдение. Колкото по-нисък е престижът на дадена професия, толкова по-трудно се поддава на маскулинизация нейното женско название. Напоследък ставаме свидетели на нещо, което не бях очаквала – отстъплението на отдавна утвърдени думи като лекарка и учителка от публичната реч и заменянето им с лекар и учител за означаване на жени. Мисля, че това показва стремеж към издигане (или защитаване) на престижа на тези професии – доколкото езиковото съзнание свързва престижа с мъжкия род и с мъжкото начало изобщо. Би било интересно да проследим докъде ще стигнем в тази посока.
Всъщност езиков ли е този проблем, или по-скоро социален? Може би обществото трябва постепенно да си изработи необходимата нагласа? Когато Меркел беше избрана за пръв път, и в Германия (независимо че в немския тази тенденция е доста по-стара) имаха трудности да я наричат канцлерка. И дали през думите наистина върви дискриминация на жените, или това е само фантом?
Със сигурност проблемът не е само езиков. Социалните му аспекти са не по-малко важни, но аз не бих си позволила да навлизам твърде много в непознати води. Ще кажа само, че лансирането на мъжките названия в публичната реч води до постепенното и неусетно отвикване да употребяваме женските им съответствия. И това е естествено: колкото по-рядко срещаш една дума, толкова по-необичайна и странна ти се струва тя, съответно толкова по-малко склонен си самият ти да я кажеш или напишеш. Дали има дискриминация на жените? Лично аз не усещам такъв процес, който да се прокарва чрез маскулинизацията. Може да прозвучи парадоксално, но си мисля, че тъкмо маскулинизацията е начин в българския език да се постигне изравняване между мъжете и жените чрез употреба на универсално – в случая мъжко – название. Аз бих предпочела изравняването да става по друг начин: чрез паралелната употреба на равностойни женски названия. Само че в езика не става това, което искат или харесват лингвистите.
Журналистката Ан Фам цитира пример от българските медии, който е много показателен: „Премиерът на Нова Зеландия роди момиченце“. Звучи конфузно наистина – особено ако не знаеш, че премиерът е жена. Не се ли налага в такива случаи да се използва дума от женски род?
Имам два отговора на този въпрос. Първият е критичен и дори осъдителен. Според мен е възможно причината за употребата на премиерът да е била от друго естество – да се привлекат повече читатели, които да отворят статията. Ако не е така, аз поне бих се запитала: наистина ли на автора това заглавие му звучи добре? И в маскулинизацията трябва да има мярка. Иначе стигаме до такива случаи, които бих окачествила като проява на лош езиков вкус. За мен не по-малко дразнещи са примери като „Министър-председателят е била прегледана в местна болница“ (бившата полска премиерка Беата Шидло). Щом като толкова желаете да употребявате мъжки думи, поне си направете труда да редактирате и да спазвате съгласуването по род.
Вторият отговор е обяснителен и вероятно отрезвяващ. Маскулинизацията в нашия език е толкова напреднала, че заглавието за премиера, който е родил, вече в някаква степен е приемливо поне за част от българите. И понеже тук читателите може да се усъмнят в моето здравомислие, ще посоча резултатите от една анкета, публикувани в изследването „Новите феминални названия в българския език". Неговата авторка Ванина Сумрова е дала на участниците възможност за избор между два варианта в следното изречение: „Лейтенант/Лейтенантка роди момиченце в гарнизона“. Резултатите са почти 50:50. Според Сумрова в този случай „нормата изисква маскулинизация, а контекстът я изключва". Макар анкетата да е непредставителна, аз не бих предположила, че половината от участниците ще изберат лейтенант в това изречение. Точно това ме кара да си мисля, че употребата на мъжките названия в медиите съвсем не е безпочвена, а отговаря на езиковите нагласи на съществена част от българите.
И накрая, в немския от доста време се търси решение на следващия проблем: за множественото число. Тоест как да се нарича примерно група от лекари и лекарки или депутати и депутатки. Има няколко варианта: с главна буква вътре в думата, със звездичка вътре в думата или с тромавото колежки и колеги. Смятате ли, че българският ще стигне и до тази дискусия?
Езиковото развитие в последните десетилетия е доста динамично и не бих изключила тази възможност. Но все пак ми изглежда малко вероятна. Мисля, че българките не се засягат и скоро не биха се засегнали, ако заедно с мъжете от своята професионална или друга общност са наричани лекари, учители, депутати и т.н. Това е обичайно за българския език и е заложено в природата на мъжкия род: той може да означава и двата пола, особено във формите за мн.ч. Ако прочетем или чуем, че броят на учителите в страната е намалял, всеки, чийто майчин език е българският, си представя не само мъжете, но и жените, упражняващи тази професия. Един от основните фактори за маскулинизацията е точно този – способността на мъжкия род да назовава по-общо, по-абстрактно и в крайна сметка по-неутрално. Ето защо женските названия винаги са маркирани (т.е. по-особени, по-отличителни) в опозициите с мъжките съответствия: професор – професорка; кмет – кметица. Езиковото съзнание отчита, че те са натоварени с допълнително значение, нерядко съдържат пренебрежителна отсянка, и затова е по-внимателно при тяхната употреба, съответно по-безпроблемно е да се използват мъжките варианти. В заключение бих могла да кажа, че в едно съм сигурна – маскулинизацията ще продължи да ни вълнува и в следващите десетилетия.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Ооооооооо почна се
22:03 12.01.2021
2 В заключение
22:08 12.01.2021
3 Нанси педелоси то-то
22:11 12.01.2021
4 Спрете да се джендъросвате
22:14 12.01.2021
5 Комшийката Катя е прост итут
Коментиран от #8
22:15 12.01.2021
6 DW Пропаганден машинен
Коментиран от #11
22:18 12.01.2021
7 По малко правила
Пример е турския език.
За всеки звук си има буква.
Най са зле англичаните.
Техния език е пълна боза.
Коментиран от #9, #10
22:25 12.01.2021
8 Същотото като
До коментар #5 от "Комшийката Катя е прост итут":
Всяка вечер си лягам с директора "който" е жена,доказана с две раждания...22:27 12.01.2021
9 По-малко правила,
До коментар #7 от "По малко правила":
Означават по-прост език, за по-прости хора. С всяка изминала година БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК се опростява! Цел: ОБЕЗЛИЧАВАНЕТО МУ И ОБЕЗЛИЧАВАНЕ НА НАЦИЯТА!22:32 12.01.2021
10 Българче
До коментар #7 от "По малко правила":
Щом ти харесва,бегай в Турция,да си го усъвършенствуваш! Тъкмо и френския,ще научиш,не говоримо,а изпълнимо!!..."Дай лява мигач""Кучето ял,ял,и се наяла" Така говорят тия.22:34 12.01.2021
11 Бунаците не схващат,
До коментар #6 от "DW Пропаганден машинен":
Тук "прозореца" няма да се премести22:35 12.01.2021
12 Гост
22:44 12.01.2021
13 Историчка
Коментиран от #31
22:47 12.01.2021
14 БАЙ Х@Й
22:48 12.01.2021
15 БАЙ Х@Й
Коментиран от #33
22:51 12.01.2021
16 буда
Коментиран от #25, #37
23:00 12.01.2021
17 мдааа
23:06 12.01.2021
18 небрежнев
Осъзнайте се и да си защитим езика, а с него и ценностите си. Жените са жени и са журналистики, лекарки, майки, гимнастички, колежки... Джендърството не мина с явното си налагане чрез ИК, но подмолно, чрез платени журналисти и някои НПО-та, се налагат тези, че трябва да сме полово неутрални поне в езика.
Коментиран от #34
23:33 12.01.2021
19 Сатъра на Хана
В България вече е имало матриархат .....
... Справка Баба Тонка Обретенова или Баба Султана в Железния Светилник
......
И това е дошло от робството - На огромна и печална цена - Мъжете ни са били избивани от ислямистите или са били гастербайтери , както са ни избивали царските фашисти и днес мутрите и техните братя бейове от ДуПиСе ....
23:35 12.01.2021
20 Божкееее
23:47 12.01.2021
21 Директорчето
Коментиран от #24
23:49 12.01.2021
22 провинциалист от провинция Тракия
Заради Нина Добрев!
23:59 12.01.2021
23 VIVANOFF
00:01 13.01.2021
24 Ъм ко
До коментар #21 от "Директорчето":
да напаравим ве? Дер интересен клатен фесен .Коментиран от #49
00:05 13.01.2021
25 гост
До коментар #16 от "буда":
Българският език е много по-сложен от английския. Преведи ми на английски: един, една, едно; първият, първата, първото... Или обясни на някой чужденец как да направи в множественото число думите: цар, чай, чин, лист, край, куче, риба, син, голям, хляб... и ще видиш, че изобщо не е лесно.00:41 13.01.2021
26 Руми Стоева
01:18 13.01.2021
27 Руми Стоева
01:27 13.01.2021
28 Дядо бг
01:34 13.01.2021
29 Дядо бг
Коментиран от #36, #50, #51
01:44 13.01.2021
30 гост
04:01 13.01.2021
31 Това не е само в Германия
До коментар #13 от "Историчка":
Като цяло, окончание за женски род при фамилните имена има май само при в славянските езици.Коментиран от #52
04:02 13.01.2021
32 Аз пък се чудя друго
04:04 13.01.2021
33 Хаха, хируржка,може би
До коментар #15 от "БАЙ Х@Й":
А за женски род на "пилот" и "летец" някакви предложения?Коментиран от #44
04:06 13.01.2021
34 Ами да махнем тогава
До коментар #18 от "небрежнев":
и окончанието "-ова/-ева" от бащиното и фамилното име на жените, че било много джендърско.04:08 13.01.2021
35 Тъдъдъдъъън
04:20 13.01.2021
36 гост
До коментар #29 от "Дядо бг":
Драги ми Смехурко,Отговаря ти човек, които 11 години е живял в Париж. Когато намериш французин, който говори добре английски или български се замисли, защо е толкова трудно. Френският е труден най-вече за писане, защото нямат собствена азбука и нямат правила за фонетично съответствие. Трудност са и миналите форми на глаголите, които също са без правила за образуване и се учат наизуст, но и в българският е пълно с изключения.
Това, че харесваш френския е чисто субективно, но едва ли ще ме убедиш, че вместо 80 трябва да кажеш четири двадесетици (
quatre-vingts) или за деведесет - четири двадесетици и десет (
quatre vingt dix). Ако чуеш някое име, то никога не знаеш как да го напишеш и е задължително да го спелваш. Харесвай си френски, хинди или иврит, но не говори глупости за българския, че бил лесен!
Поздрав най-сърдечен,
твой приятел вечен, весел Патиланчо.
04:25 13.01.2021
37 Прост
До коментар #16 от "буда":
Езикът ни е прост (лесен) за нас българите. Обаче състоянието му показва че е използван от група хора в продължение на няколко хиляди години. За по-ниско развити култури (по-кратко съществували) много от нещата са непонятни. И съответно стремежът им е опростяване. Всеки външен ще ни препоръчва опростяване. Това е връщане назад. В разговор ние предаваме информация с доста по-малко думи от другите, културни и развити във вашите очи народи. Но НСР иска уеднаквяване и налагане на прости форми приложими при всички групи от населението. Приемайки НСР ние ставаме население - бройки за статистиката. Няма да бъдем народ. Това на нас нужно ли ни е? Това е чужда потребност- принизяването на народите до бройки в човечарника. Въпросът е доколко сме съгласни с това. Аз не съм. Затова изречението "Министърката на регионалното развитие посети засегнатите от наводнението селища." е правилно и така трябва да се каже. Човек може да не стигне до четвъртия абзац за да разбере че е жена. От това изречение е разбрал веднага. А ние както знаем сме полово определени генетично. Не по каприз следствие от химичен дисбаланс от приети субстанции с цел получаване на мнимо удоволствие.Коментиран от #40, #41
06:19 13.01.2021
38 Доктора
Коментиран от #42
06:53 13.01.2021
39 На български
Бях с петима човека.... ГРЕШНО
Бях с петима ДУШИ.... ПРАВИЛНО
и всички го грешат
Коментиран от #47
06:53 13.01.2021
40 Донякъде си прав, донякъде
До коментар #37 от "Прост":
обаче може да се поспори. Езиците се променят във времето, според нуждите и особеностите в живота на хората, които го говорят. (Например, ако не се лъжа, в езика на ескимосите няма "ляво и дясно", просто защото нямат или поне преди не са имали нещо, според което да се ориентират, че стоят да кажем вляво от сградата или вдясно от нея.) Някои са опростили граматиката си, други са я усложнили. Голяма роля в това отношение играе не само писмеността, но и изобретението на Гутенберг, което е позволило повече хора да се научат да пишат и четат, както и въобще граматическите правила да бъдат запазени и предавани на повече хора в писмен вид, а не само в устен. Това, че един език е по-сложно граматически, не означава, че е непременно по-стар и съществува от хилядолетия. Не означава, и че би оцелял. Вземи например латинския - със сложна граматика. Бил е привилегия само в определени среди - духовенство, учени и прочие. Простите хора не са го говорели. Не са можели и да го учат. Латинският се води за мъртъв език. Просто никой вече не го използва за комуникация във всекидневието. Останали са пак само няколко сфери, в които се използва отчасти - например в религията или пък за медицински термини. По отношение на българския език - в някои отношения е по-трудно от други, но например по отношение на словореда разполага с малко по-свободни правила от редица други езици. Изречението: "Ти ще ходиш ли на училище?" би имало същия смисъл, ако подлогът бъде изпуснат - "Ще ходиш ли06:59 13.01.2021
41 Донякъде си прав...- продължение
До коментар #37 от "Прост":
..Изречението: "Ти ще ходиш ли на училище?" би имало същия смисъл, ако подлогът бъде изпуснат - "Ще ходиш ли на училище?", или пък "На училище ще ходиш ли?", макар и с малко променена конотация. Един чужденец има по-голяма вероятност да налучка един от тези варианти, всеки от които е правилен граматически. В немския например правилата за словоред са много по-сложни и строго обвързващи.07:02 13.01.2021
42 "Маскулин" не е немска дума
До коментар #38 от "Доктора":
Има я в немския, но произхожда от латински. Има я и в английския, френския и прочие. Термин е в лингвистиката. Какъв еквивалент предлагаш в българския - "омъжествяване"? Това са термини от дадена сфера. Както в медицината болестите имат латинско име, така че всеки, учил медицина знае, за какво става въпрос като прочете името на латински, независимо какъв е родният му език.07:08 13.01.2021
43 Българският език
07:14 13.01.2021
44 БеГето
До коментар #33 от "Хаха, хируржка,може би":
Ами за мъжки род на невестулка.... Или па за немска овчарка?!Коментиран от #46
07:27 13.01.2021
45 Като цяло
Коментиран от #53
07:47 13.01.2021
46 Става въпрос за думи,
До коментар #44 от "БеГето":
свързани с хората - титли, професии и прочие. Но да, ако чуя дума "таралежа", ще си помисля за бонбони, а не за женски таралеж. 😆Коментиран от #48
07:49 13.01.2021
47 Имаше един филм
До коментар #39 от "На български":
"Великолепната седморка". 😉07:53 13.01.2021
48 Става дума...- корекция
До коментар #46 от "Става въпрос за думи,":
Така де, за думата "таралежКа" говоря.09:16 13.01.2021
49 Басри Алиев
До коментар #24 от "Ъм ко":
В дадената случай ич хабер си найн.......12:21 13.01.2021
50 Този коментар е премахнат от модератор.
51 Този коментар е премахнат от модератор.
52 Какви "славянски" езици бе
До коментар #31 от "Това не е само в Германия":
Колко "славянски" езици владеете,дорогой мой)))Отвори един паспорт от Украйна и там пише Васил Иван...хайде познай кое е фамилията
Хахаха ...още има да учат някои за "славяните"...
15:06 13.01.2021
53 Русенски окръг опиращ в Търновски
До коментар #45 от "Като цяло":
БРАВОБРАВО
БРАВО
ЕТО ЗАТОВА УВАЖАВАМ СОФИЯНЦИ,ЗАЩОТО ИМА ГРАМОТНИ И ЧЕСТНИ,като смятам,че са преимуществено такива.
15:26 13.01.2021
54 Един
15:20 15.01.2021