Патриотите настояват за приоритетно финансиране на българското кино

Това са част от предложенията на народния представител от ВМРО Мария Цветкова - и зам.-председател на Комисията по култура и медии в НС, изработени заедно със секретаря на ПГ „Обединени патриоти“ и депутат от НФСБ Христиан Митев, предадени от Епицентър.

Промените са внесени между първо и второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия.

След проведени две срещи с депутати от ВМРО, сред които и зам.-председателят на Организацията доц. Милен Михов, инициирани от българския представител и член на делегацията на ВМРО в Европейския парламент Андрей Слабаков, с Милко Лазаров - председател на Съюза на българските филмови дейци, Екатерина Чурилова - юрист на Съюза, и режисьора проф. д-р Михаил Мелтев, бяха изложени редица проблеми пред бранша, които Патриотите в парламента приеха като свой дълг да разрешат. Удобен момент беше отворената тема с внесените от Министерски съвет редакции в ЗФИ.

Мария Цветкова пое инициативата и заедно с Христиан Митев приеха предложените от Съюза на българските филмови дейци идеи за промени, които да дадат фокус при държавното финансиране на българските филмови проекти.

Като например предлаганата в чл. 26, ал. 6 разпоредба, която предоставя гаранции, че финансирането на българското филмопроизводство ще има приоритет. С промяната Патриотите настояват средствата за възстановяване на разходи за производство на аудио-визуални произведения, от които ще могат да се възползват и чужди продукции, да бъдат отпускани само, ако е осигурена субсидия за производство на български филми поне в минималния размер, предвиден в ЗФИ – чл.17, ал.4, т.1 (§. 12 от законопроекта).

По отношение на държавната помощ, предоставяна по схемата за възстановяване на част от разходите за филми, произведени на територията на България, включително и чужди, следва да се прилагат същите културни критерии за оценка на кандидатстващите проекти като тези, които се изискват за производството на филми с държавни средства.

С внесените промени в Допълнителната разпоредба Патриотите включват в дефиницията съответно на средностатистически бюджет на игрален, документален и анимационен филм и разходите за неговия показ, разпространение и фестивално участие. В момента те са изключени от дефинициите, въпреки че в предложения текст, приет на първо четене, се предвижда средствата за държавно подпомагане за показ, разпространение и фестивали да са включени като част (15 на сто) от субсидията за филмопроизводство. Тя се определя на базата на средностатистическите бюджети за предходната година съответно на 12 пълнометражни игрални филма, 22 пълнометражни документални филма и 250 минути анимация.

Ето и останалата част от мотивите на внесените изменения в Закона за филмовата индустрия:

Функциите на Националния съвет за кино следва да бъдат запазени и след изменението на закона, тъй като създават гаранции за упражняване на граждански контрол в процеса на вземане на решения от администрацията, свързани с определяне на политиката в сферата подпомагането и развитието на филмовата индустрия. Предложението за въвеждане на нови правомощия на изпълнителния директор на ИА „НФЦ“ отнема функциите на Националния съвет за кино, с което се обезсмисля съществуването на такъв орган.

Предложението цели запазване на досегашната законодателна уредба при извършване на финансова оценка на кандидатстващите за държавна подкрепа проекти.

Функциите на НСК по сега действащия закон следва да се запазят, тъй като са гаранция за упражняване на граждански контрол върху дейността на администрацията.

Относно състава на комисията по чл. 10, ал. 1 считаме, че е недопустимо в закона да не се съдържа никаква регламентация относно състава и начина на формиране на националните художествени комисии. По тази причина предлагаме в закона да бъдат въведени поне минимални изисквания - гарантиращи, че в комисиите ще бъдат включени представители на основните участници в художествено-творческия процес по създаването на филми.

В предложената промяна на чл. 13 на ИА „НФЦ“ са предоставени твърде общи правомощия за извършване на финансовата оценка на проектите. Липсват ясни правила как точно ще се извърши и организира финансовата оценка. Считаме, че не следва принципни положения да се регламентират в подзаконов акт, тъй като това създава предпоставки за превратно упражняване на правомощия и занижава възможностите за ефективен контрол върху администрацията, която на практика сама ще създаде правилата за своята работа, тъй като Правилникът за прилагане на закона се изготвя и приема от изпълнителната власт. По тази причина настояваме да се запази сега действащата законодателна регламентация по отношение на финансовата оценка на кандидатстващите за държавна помощ проекти – чрез финансова комисия, определена по прозрачен начин и действаща по ясни правила.

В предложения законопроект са отпаднали голяма част от изискванията към състава на националните художествени комисии, което създава несигурност как точно ще бъдат определяни членовете на тези комисии. Считаме, че значителен пропуск в закона е липсата на конкретна регламентация относно начина на формиране на комисиите по чл. 8, ал. 1, т. 2, както и липсата на законови изисквания за професионална квалификация и опит на техните членове. Предлагаме в закона поне да бъде предвидено тази материя да бъде уредена в Правилника за прилагане на закона.

Считаме, че липсата на регламентация на изисквания към организациите в областта на филмовата индустрия, които се вписване в регистъра по чл. 19 е пропуск на законопроекта. Въвеждането просто на регистрационен режим – без никакви критерии (като например изискване за активна дейност на организацията за период от поне 5 години; изисквания за определен минимален членски състав; за реален опит на членовете на организацията в сферата на филмовата индустрия – като автори и продуценти и др.) създава предпоставки в регистъра да бъдат вписани неограничен брой НПО, между които, по напълно неясни правила, Изпълнителният директор на НФЦ ще избере 12 членове на НСК. По тази причина смятаме, че е изключително важно в закона поне да бъде предвидено такава регламентация да се въведе с Правилника за прилагане. В правилника трябва да се предвиди също така и механизъм за заличаване от регистъра на организация ако тя не отговаря на критериите за представителност.

Отлагането на влизането в сила на закона ще осигури достатъчно време за изработването на правилника за неговото прилагане, без който законът не би могъл на практика да бъде приведен в действие поради значителните промени спрямо досегашната уредба.