Къде е било известното светилище-прорицалище на бог Дионис?

Древното светилище-прорицалище на тракийския бог Дионис се търси от съвременната наука вече сто и петдесет години. То е наричано светилище, прорицалище, гадалище, като не винаги се прави точна разлика в този смисъл. Действително за разлика от другите храмове или просто специални природни места, на които са се почитали боговете, това светилище се е славило в древността преди всичко като място където се гадае или пророкува, т.е. предсказва се бъдещето.

Светилището е било посветено на бог Дионис. На мястото е имало кръгъл храм, сграда с кръгла форма, вероятно без покрив. Днес когато говорим за бог Дионис, първата асоциация е, че това е богът на виното, на пиянството и на веселието. Действително това е така, но е само едната страна на това древно божество. Богът на виното Дионис, син на Върховния бог и на Земята съчетава в себе си две страни - съзидателна и разрушителна, дневна и нощна, весела и страшна. Такъв вид божества са познати на цялото пространство между Индия и Европа, в което се разпростира индо-европейската цивилизация. В индийския пантеон такъв бог е Шива, който отговаря като характер на тракийския Дионис – бог на творчеството и създаването, но също и на разрушението и унищожението. Близко до тази представа е и двуликият бог Янус, почитан в Рим, който се изобразява с две лица, обърнат към старото и към новото, към младостта и зрелостта, към цивилизованото и нецивилизованото и т.н., на който бог е наречен първият месец в годината.

По традиция храмът-прорицалище на бог Дионис се търси в днешните български земи и по точно в Родопите. Началото на това търсене поставя изследователя Стефан Захариев в книжката си „Описание на Татар-пазарджишката кааза”, която излиза през 1870 година. Той посочва един връх в Родопите, на който предполага, че се е намирало известното гадалище, обслужвано от тракийското племе беси. Оттогава традицията върви все в тази посока и днес има поне пет места в Родопите, които претендират за място на светилището. Такива са популярното скално светилище Белинташ, карай село Мостово, връх Свобода (Енихан баба) в Централните Родопи, скалният град Перперикон в Източни Родопи, връх Острец над Велинград и още няколко други места. Светилището-прорицалище се търси и в Стара планина, на няколко места и в други планини, като например Пирин, дори още по на запад в границите на днешна Република Северна Македония.

Най-известното място в древността където са се правили предсказания, не само на Балканите, но може би и в цяла Европа е Делфи, в днешна Гърция. В разказите на старите автори са записани десетки известни предсказания, направени на това място. Интересно е обаче, че родът обслужващ светилището в Делфи е наречен Тракиди, т.е. това са били хора от тракийски произход, свързани с тракийските земи.

За светилището на Дионис в Тракия имаме по-малко записани данни, но са известни две важни предсказания направени на това място. Тук било предсказано на Гай Октавий, бащата на Октавиан Август, че синът му ще стане господар на целия свят. Това се било случвало само още веднъж, когато на младия Александър Македонски било предсказано същото, на същото това място.

Поколения български историци, археолози, етнографи са работили и писали по въпроса за това светилище. Темата разбира се е много любопитна, а и материалът който намираме в българските земи е твърде благодатен. Българската земя е изпъстрена не с десетки, а със стотици древни места, които са били почитани. Това включва различни върхове, скални природни феномени, причудливи скали, обработени камъни - мегалити, най-често с величествена гледка, откриваща се от тях в една или много посоки. Това са също извори, езера, водопади, вековни гори, дървета и т.н. Няма да е неправилно да насочим вниманието към всяко едно от тези места. Всички те заслужават внимание.

Освен това в българските земи винаги е имало много известни екстрасенси, гадатели, врачки, предсказатели както в миналото таки и днес. Най-известна за двадесети век е без съмнение баба Ванга, родена в град Струмица, но прекарала живота си в Петрич и Рупите. Преподобна Стойна, също е родена в Сярско, в днешна Гърция, но свързва живота си с храма в село Златолист (Долна Сушица), което се намира близо до мястото избрано от леля Ванга.

Най-вероятно тук по долината на Средна Струма се е намирало и известното светилище-прорицалище посветено на бог Дионис в древността. Още в 5 век преди новата ера историкът Херодот говори за това светилище, че се намирало в земите на сатрите и бесите, сред високи планини, някъде на север от планината Пангей (Кушница) и вероятно край Орбел (Беласица). Един от по-късните авторите от 5 век от новата ера, отбелязва, че този кръгъл храм се е намирал на хълма Зилмисос. На тракийски думата „зилмисос” означава „кожа”, също и „щит, шлем”. Така стигаме до днешното име на възвишението Кожух планина, в долината над река Струма, край Рупите. В подножието на този хълм-планина в последните години археолозите разкриват богатия античен град Хераклея Синтика. Изглежда развитието на този град в Античността е свързано именно с известното светилище прорицалище, кръглата сграда на което се е намирало тук, на този хълм. Най-южният от върховете на Кожух планина и до днес е известен като Джонков връх. Това име е останало преиначено в речта на местното население от названието Дионисиев връх или връх на Дионис – Дионков връх. Тук са намерени при разкопки и следи от култа към бог Дионис, както между впрочем и на много други места днешна България, Гърция, Северна Македония. Тук на Дионков (Джонков) връх най-вероятно се е извисявал кръглият храм на светилището, в което се е гадаело.

При продължаващите повече от десет години разкопки на античния град Хераклея Синтика са намерени и едни интересни и загадъчни подземия. Те са свързани с Черния Дионис. Споменахме за двойнствеността на този бог, за неговата дневна и нощна природа, за бялата му същност, но и черната. Така както на върхът се е издигал кръгъл храм на Светлия или Белия Дионис, така под земята е бил строен и храм на Тъмния или Черния Дионис. Загадъчното подземно място наречено от нашите археолози „клоака максима”, вероятно води към подземното помещение, където е бил почитан този Дионис. Предполагаемо следи от кръглия храм на най-южния връх на Кожух планина също са запазени. Това ще докажат със сигурност по-нататъчните археологически проучвания на античната Хераклея Синтика.