В своята творба "Древната Генуа и околностите й", италианският историк Джулио Мискози многократно споменава прадревния народ сабазии, чийто главен град е Сабазия Сага ( Сака?), днешната Савона. В преселенията си към северното крайбрежие на Италийския полуостров, лигурите се оказват непосредствени съседи на сабазиите. Мискози съобщава още нещо изключително интересно: в района на бъдещия голям лигурийския град Генуа, от незапомнена древност, са живели два автохтонни народа - ветурии и генуати.
Името ветурии италианският автор обяснява като производно от колите, колесниците ( vecturii ), с които се е придвижвал този народ ( или става дума са бойните колесници на воините му? М.В.). Тъкмо от това слово, според мен, е възникнало понятието "вехти"- стари. Мискози категорично твърди, че ветуриите са пеласги. Те са основателите на първото селищно ядро - Пели - около което в по-късни времена възниква Генуа. Генуатите пък, както загадъчно съобщава италианският историк, са "радзени" (разени, расени), което ще рече "свещенослужители на Янусовото човечество".
До момента, в който прочетох трактовката на Мискози, "расени" за мен означаваше единствено самоназванието на етруските, но свидетелството на италианския историк дава простор за множество предположения и прозрения. Наистина, понятието razeni (raseni) би могло да се свърже с глагола rasare - бръсна, бръсна се - и в такъв смисъл "бръснатите" е слово, което би могло да означава жреческата каста на определен култ. Понятието "расени" вероятно е свързано и с думата "расо" - одежда на свещенослужител. Това не е единственият случай, в който названиетото на жреческото съсловие на даден народ, определя етнонима му.
Мискози не го казва, а може би и не стига до подобен извод, но изконното съседство на генуати и сабазии, навява мисълта, че става дума за един и същи народ. Дали и сабазиите не се включват в тайнственото определение на италианския автор за генуатите, които той нарича "Янусово човечество"?
Според Мискози, бог Янус е създателят на Генуа, но никой не я нарича Януа (Янова), а Генуа, тъй като името на Янус никога не бива да се споменава. Янус е окултен бог и името му е табу, "защото ако враговете на генуатите го научат, те биха го призовали на своя страна в случай на война".
Бог Янус е изобразяван с две лица, едното от които е задължително дългобрадо. Постоянният му епитет е "Двуликият Янус". Дали той не е ипостас на бог Сабазий? В Кн. 3 на "Историческа библиотека" Диодор Сикул има странен, неизяснен от самия автор абзац. Той се отнася до "по-древния Дионис", който не бива да се бърка с откривателя на лозата и виното."Този Дионис - продължава Диодор - когото някои наричат Сабазий, бил син на Зевс и Персефона. По причина на почтителното благоговение, последвало това събитие, неговото рождение отбелязват тайно, тайно му принасят жертви и всички почести му отдават през нощта".
Сабазий е богът на Слънцето у траките. Първоначално култът му е бил оргиастичен - ярка черта на хтоничните култове. Но той е и божество на светлината, на благата на природата и на даровете на човешката дейност - земеделието. Езиковедите свързват името му със "събота", денят, определен на Бога, почивният "седми ден" след трудовата седмица. В най-дълбока древност именно съботата е била "седми ден" и това няма нищо общо с юдаизма. На латински "събота" е dies saturni, a "неделя" - dies solis.
Когато неделята е възприета като почивен ден, посветен на Бога ( domenica, Dominus), съботата си остава "свещен ден" за еврейството - "Шабат", свързан с много възбрани и символи.
"Шабат" на еврейски означава "почивка". Но не каква да е почивка, а почивка подир упорен и резултатен труд, почивка, изпълнена с равносметки за изминатия път, за собствената личност и единението ѝ с божеството.
Шабат е тясно свързан със собственото семейство, със семейния кръг, с приготвянето и консумацията на определени ритуални блюда.
Това го свързва с нашето понятие "събор"- събиране на близки, родственици, единомишленици, съселяни и подялба на ритуални ястия в името на Бога - като, разбира се, нашето слово е придобило далеч по-широк "пространствен" обсег от значения и може би е загубило доста от философската си дълбочина.
Но връзката на името Сабазий с думи като "събота", "събор" и имена като Съби и пр., - е очевидна.
Явно е също, че названието на Бог Отец в православната традиция - Саваот - произхожда от Сабазий. Това е видно от характерната промяна в произношението на името на града на сабазиите в Северна Италия, на лигурийския бряг, което от Сабазия, се превръща в Савона, с преминаването на звука "б" във "в".
Названието на могъщата древна империя Саба, превърнала Червено море в свой вътрешен воден басейн, също не би могло да не е свързано с емблематичното име на Сабазий.
Известно е, че Сабазий е първостепенно божество у траките. Гръцкият и римският пантеон го приравняват с върховните си богове и отдават почит на Зевс Сабазий и Юпитер Сабазий. Тъкмо като такова то преминава и в свещеното име на християнския Бог Отец в Православието.
Но откъде произхожда името Сабазий?
Мнозина учени го обясняват чрез названието Либер, което той носи в определена епоха. Либер - Свободен - съвпада и със значението "почивен ден "за съботата. Но дали първоначалният смисъл на "Сабазий" е точно този? Либер най-вероятно е епитет на този бог, с който той е назован, след като мощните вълни на лигурите заливат териториите на сабазиите и новият народ припознава бога на завареното население. Но дори ако лигурите да са го почитали от памтивека, още преди разселването си в днешна Лигурия, това не променя факта, че Либер е название, което просто произхожда от техния етноним - лигури, либери, либуани. Смятам, че етнонимът "лигури", "либери" е свързан с названието на маслината - oliba в баски език - и на тамяна - olibanum.
Всъщност liber на латински означава и "книга", така че значението на словото може да се обясни и с "четящ", "знаещ", "мъдър".
Някои западни автори идентифицират Сабазий със Сатурн.
Най-голямото доказателство, според тях, е фактът, че "събота" на английски е saturday, а тъй като някога тя се е смятала за седми ден, те привеждат в доказателствената верига френското название на "събота" - "samеdi" - като "sam", според тях, означава "седем" - "семь" в руския език.
В това съждение има доза истина, макар че Сабазий не е тъждествен със Сатурн. Сатурн означава "време", "цикъл" - от "turn"- въртя се. Но движението и цикличността са функции и на Сабазий. Безспорно числото "седем" е свързано както с името на Сатурн, така и на Сабазий - на арамейски "седем" е "шева", "шеба".
Френската дума "samеdi" ( събота ) е важна, но от друга гледна точка. Когато неделя става седми (почивен) ден, изземвайки прерогатива на съботата, тя започва да се назовава sunday ( в англ.ез ) - "ден на Слънцето" - точно каквото е значението на "събота" във френския език. На италиански "неделя" е domenica - ден на Господаря, на Владетеля - Dominus.
Шамаш е названието на бога на Слънцето в Шумер, Асирия и Вавилон. Обичайният превод на това име в историческата литература е "Господар на Светлината". Изобразяван е като дългобрад възрастен мъж. Шапаш е богинята на Слънцето в Ханаан. Сабазий е тракийската транскрипция на името това божество.
Да, но как най-сетне ще преведем самото слово Сабазий?
Ключ към него ми дава арамейската дума за "слънце" - "шамши". Тя удивително напомня израза "сам си" в нашия език и навежда на мисълта, че в случая "Господар" трябва да се превежда като "Самодържец" - Единствен Господар - стоящ сам над всички и всичко. На "древногръцки", а всъщност на тракийски език, думата "samo" означава "остров" - самотен, откъснат, изолиран - но и "връх". В санскритски език словото "sama" има смисъл на "най-" - превъзходна степен, която отговаря напълно на руската форма "самый". На латински "слънце" е sol и означава solus - сам. Слънцето стои най-високо в небето, то е всевиждащо и всезнаещо - sapiens - понятието sapientia - мъдрост, знание, наука - е свързано с името Сабазий. Но зад видимостта стои истинската божествена същност, която е коренът на понятието Сабазий - "Себе".
В този смисъл заявям, че преводът ми на словото "Сабазий" като "Себе - Себе си" е първичното значение на това тайнствено име.
То внушава идеята, че човешката и божествената природа са слети и че Слънцето (Върховният Бог) вижда и знае всичко, не толкова защото се взира от висините, а защото ние носим бога в "себе си." Това е най-важният смисъл на Шабат и Християнската Неделя - Ден на покой , на търсене на Бога в "себе си" и на "себе си" в Бога.
Може би като отглас на това разбиране, по-късно се е появила "арабската" дума "сабура" - търпение.
Възможно ли е, ако приемем, че Сабазий е идентичен с "по- древния Дионис", за когото говори Диодор, да се съгласим и с твърдението, че е роден през нощта, в "дълбока тайна"? Разбира се, новото слънце се ражда в най-дългата нощ на годината - и Рождеството му е космическо тайнство. В святата Коледна нощ ние съпреживяваме това, към което са били причастни събраните в името на Сабазий или на Sol Invictus.
А можем ли просто да преведем името Сабазий като "седми" и да приключим въпроса? Не, не можем. Названията на числата не са случайни - те са градежът на вселената и всяко от тях е име на божеството. Назовем ли Сабазий "просто Седми" трябва да започнем тълкуването отначало и пак да стигнем до "Себе".
Автор: Милена ВЪРБАНОВА
Четете ни и в Google News
