„Лицата зад превода“ – или отговорността да си пресътворител!

Изданието на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет е седмият сборник, създаден като творчески резултат от дисциплината „Учебно издателство – майсторски клас“ с преподавател д-р Георги Александров. Всички 23 авторски текста са написани от студентите от втори курс на специалността „Книгоиздаване“. Тяхно дело е и цялостният издателски процес на редактиране, коригиране, дизайн и предпечатна подготовка.

Заглавието на студентския сборник „Лицата зад превода“ подсказва посланието му. Книгата е посветена на културния принос на преводачите и значимостта на техния често подценяван труд.

„Лицата зад превода“ представя изтъкнати български преводачи от различни поколения, които хвърлят светлина върху многобройните страни на професията. Студентите пресъздават професионалните, а понякога и лични откровения на близо 30 преводачи от 11 езика. Герои на книгата са едни от най-големите майстори и изследователи на художествения превод – Анна Златкова, Дария Карапеткова, Емил Басат, Емилия Масларова, Иван Златарски, Иван Тотоманов, Кирил Кадийски, Любомир Николов, Мариана Мелнишка, Огнян Стамболиев, Стефан Русинов. Читателите се запознават и с Айгир Сверисон, Дора Янева-Медникарова и Стела Джелепова, експерти по езици, които несправедливо наричаме „малки“ като исландски, фински, шведски, норвежки и естонски. Книгата навлиза в по-широка проблематика – специализираното обучение по превод, представено от проф. Амелия Личева и проф. Ана Димова, транслирането на Брайлов код, нарушаването на авторското право и плагиатството.

Студентите въвеждат и в малко познати територии на превода – филми, комикси, документи, където се срещат със Златна Костова, Здравко Генов, Юлия Чернева, Вида Делчева, Росина Христова, Албена Линкова. Интерес предизвикват изследователските търсения на студентите за преводите на Библията и бунта срещу традицията в преводите на „Хамлет“. Не са забравени и „лицата“ от близкото минало Атанас Далчев, Теодора Джебарова, Вера Ганчева, оставили следа в летописа на преводаческото изкуство. Книгата започва с емоционален текст от дневниците на Петко Хинов, който видният китаист предоставя малко преди да си отиде от този свят.