10 февруари 1837 г. Умира Пушкин

На 10 февруари 1837 г. великият руски поет Александър Пушкин загива при дуел.

Когато Александър С. Пушкин се оженил за Наталия Гончарова, семейството станало много известно в императорския двор. Жена му заради красотата и изящните си маниери, а поетът – заради ума и таланта си. Но Александър и Наталия били недолюбвани и зад гърба им разпространявали отровни сплетни. Наталия предизвиквала злоба и завист, а Пушкин ненавиждали заради ужасния му сприхав характер и заради това, че искал да се представи за богат, а не бил такъв. Заради агресивното му самолюбие и някои от стихотворенията му влиятелни хора го мразели и раздували недоброжелателността към него. Пушкин се дразнел и често търсел случай да си изкара на някого своето негодувание.

На 4 ноември 1836 г. поетът получил три екземпляра от анонимно послание, което го вкарвало в списъка на рогоносците и намеквало, че жена му е ухажвана от поручик барон Дантес, красив чужденец, приет на руска служба и осиновен от холандския посланик, барон Хакерен. Пушкин отдавна забелязал тези ухажвания и писмото само наляло масло в огъня той да предприеме действие. Пушкин призовал Дантес на дуел, който приел предизвикателството, но чрез Хакерен поискал отсрочка от 15 дни. В това време Пушкин научил, че Дантес направил предложение на сестрата на жена си Екатерина Н. Гончарова и отменил дуела. Сватбата се състояла на 10 януари 1837 г. Приятелите на Пушкин се успокоили и сметнали, че скандалът е приключил. Но вече като роднина Пушкин се отнасял с презрение към Дантес, който продължил да се среща с Наталия Гончарова, а и Хекерен усилено плетял интриги срещу него. Сплетните вместо да затихнат, се разраствали все повече. Изкаран от търпение, Пушкин изпратил на Хакерен оскърбително писмо, на което той отговорил с покана за дуел от името на Дантес.

Дуелът бил проведен на 27 януари, в пет часа вечерта, на Черната река, със секунданти секретарят на френското посолство от страна на Дантес и лицейски приятел на Пушкин.

Първи стрелял Дантес и смъртоносно ранил Пушкин в дясната страна на корема. Пушкин паднал, но след това се подпрял на ръка и извикал Дантес до линията, прицелил се, стрелял и извикал, като видял, че противникът му паднал.

След трагедията Пушкин изпратил на императора писмо с молба за прошка на секунданта си, изповядал се, благословил децата си, помолил да не отмъщават за него, простил се с приятелите и книгите си и в страшни мъки починал в три часа следобед на 28 януари 1837 г. (по нов стил 10 февруари). Тялото му е опято в придворната църква, след което А. И. Тургенев откарал тялото му за погребване в Светогорския манастир, близо до Михайловское.

Руската интелигенция била шокирана от неочакваната смърт на големия поет. Дори в чужбина, в Германия и Франция, вестниците няколко дни пишели подробности за трагичната кончина на големия руски писател. От този момент са засилил интересът на Запада към руската литература, припомня издателство Распер.

>>>

Я помню чудное мгновенье:

Передо мной явилась ты,

Как мимолетное виденье,

Как гений чистой красоты.

В томленьях грусти безнадежной,

В тревогах шумной суеты,

Звучал мне долго голос нежный,

И снились милые черты.

Шли годы. Бурь порыв мятежный

Рассеял прежние мечты,

И я забыл твой голос нежный,

Твои небесные черты.

В глуши, во мраке заточенья

Тянулись тихо дни мои

Без божества, без вдохновенья,

Без слез, без жизни, без любви.

Душе настало пробужденье:

И вот опять явилась ты,

Как мимолетное виденье,

Как гений чистой красоты.

И сердце бьется в упоенье,

И для него воскресли вновь

И божество, и вдохновенье,

И жизнь, и слезы, и любовь.