ЧРД! Петя Буюклиева пред ФАКТИ: На сцената и в живота се старая като за златен медал

„Приятели,днес пораснах с още една година!
Благодаря на Бог,мама и татко,че ме създадоха!
Реката на живота ми става все по-пълноводна,свещичките на тортата-все по-многобройни,а песните и обичта ми към вас струят като буйни водопади!
На всеки мой рожден ден получавам подарък от сладкарница Неделя невероятна торта -мой портрет!
Благодаря за многобройните искри любов и сърдечните пожелания,които ми изпращате!
Бъдете благословенни!!!“

Това написа на фейсбук страницата си днес любимката на всички поколения, жената – огън, вечно пламтящият пламък – Петя Буюклиева!

Петя Буюклиева е родена на 24 юни 1959 г. в Асеновград. Завършва музикалното училище – със специалност пиано, а след това и Музикалната академия – поп и джаз пеене. От 4-годишна свири на цигулка и пиано. На 21 г. прави първите си турнета в Русия с оркестър „София“. През 1986 г. печели „Златният Орфей“. Многократно е обявявана за най-добра певица в „Музикална стълбица“ на БНР. Сред най-популярните ѝ песни са „Жена на всички времена“, „Радостта като сълза“, „Понеделник сутрин“, „Понякога“, „Хоби“, „Ежедневен човек“, „Бъди звезда“ и др. Пяла е на една сцена с Кайли Миноуг, Тото Кутуньо, Джери Ли Люис и Ким Уайлд. Изнасяла е концерти в САЩ, Канада, Русия, Швеция, Финландия, Италия, Германия, Австрия, Норвегия, Дания, Гърция, Полша, Испания, Чехословакия, Куба, Румъния, Малта, Македония, Турция и др.

- Твърдите, че дължите успеха си до голяма степен на своя съпруг Тони Георгиев. Не е ли това очаквана подкрепа от партньора и какво би станало, ако той не бе дал тази подкрепа?

- За да бъде успял един мъж или една жена, трябва да има силна половинка, която безпрекословно да го подкрепя. С Тони се срещнахме в консерваторията като студенти. Вече 40г. сме заедно – у дома, на сцената, в студиото. Душите ни са неразделни. Навремете си казвахме, че две звезди в една къща трудно ще греят, и той заложи на мен: „Ти си по-големият талант вкъщи, аз винаги ще те подкрепям.“ Като брилянтен китарист и музикант винаги е до мен. Той е големият ми късмет - човекът, който живее за мен.

- Имате и прекрасен син – Тони, на 28 г. Той с какво се занимава?
Радост за всеки родител е да види детето си успешно, а Тони определено е такъв – успешен! Много е трудно, когато тичаш по концерти и правиш кариера, да гледаш дете. Когато се роди, изцяло се отдадохме на него. Заради това не останах да живея в САЩ, в Германия, дори и в Русия, където ми предлагаха, защото публиката много ме харесваше. Бях решена, че детето ми няма да е отглеждано от бабите. Винаги е учил в най-елитните колежи – в Италианския лицей, в Американския колеж, бе приет с химия в Американския институт „Якобс“. Докторант в класа на проф.Карера, който води най-елитната катедра по химия в ЕТХ - Цюрих. Сега е готов с втория си самостоятелен албум – автор е на музиката, аранжиментите и текстовете, сам изпълнява китарните партии и пее. Беше приет в Бъркли, САЩ с „Композиция“, но с баща му бяхме категорични, че талантът си е талант, а образованието и професията са друго. И химията и музиката са неговите Музи в живота. Има редица научни публикации в световно известни списания, същевременно работи и върху третия си авторски албум.

- Вие сте певицата с най-много награди в цялата история на българската поп-рок-джаз музика. Коя беше най-изненадваща за вас?

- Никога не съм се явявала на фестивали за наградата, а заради участието и тръпката. Най-голяма изненада бе, когато едва на 26 г. спечелих гран-при „Златния Орфей“. Исках хората да ме чуят. Не съм си представяла, че млада певица, без връзки, без любовници, без всякакви ходатайства, сама в таланта си ще покори залата и международното жури. Кушвалиев ме изненада със следната епиграма:“ Непредвидено цвете вирее в нашата естрадна почва, че мнозина свършват със Орфея, а пък тя от там започва!“ Запявайки още първата песен публиката ме удостои с бурни аплодисменти на крака! Беше незабравимо. А Дечо Таралежков ми каза: „Петя, ти спечели безапелационно „Гран-при“ без никакъв спор и разногласие на международното жури.“ Георги Христов пръв ме поздрави с огромна роза, а със съпругът ми Тони поръчахме шампанско за целия ресторант, който бе преизпълнен с участници, певци, звезди и гости от цял свят. „Златния Орфей“ бе моят музикален трамплин. На следващата година на фестивала „Гала“ в Куба спечелих четири от общо пет награди. И започнаха да валят предложения за участия в международни фестивали и гастроли. От всичките тях се завръщах в България с награди. На Световният шампионат по изкуствата в Лос Анджелис ‘98 сред участници от 36 страни се състезавах в поп-рок категория. Американците пощуряха! Журито на първия ред, звезди, артисти от Холивуд - всички станаха на крак, докато пея! Взех „Златен медал“ и гран-при „за уникален глас“.

- Някои ви сравняват с Тина Търнър?

- Сравнението е не само заради тембристия глас, а най-вече заради емоцията, която създавам на сцената – драсвам клечката, като Тина и контактът с публиката ми се получава. В Хелзинки и в Стокхолм изнасях големи програми с балет – там с много симпатия ме наричаха Тина. Навсякъде съм правила впечатление освен с глас, но и с моята визия – прическа и цветове. Моето мото е : Винаги ексцентрична и различна! Винаги се старая да съм оригинал, а не копие. При мен това е начин на живот. Още преди 25 г се появих смело на сцената и в живота с червени кичури, дълги плитки и скъсени дънки.

- Какво е да имаш най-голям вокален диапазон на родната музикална сцена – предизвиква много завист, неразбиране, повод за гордост, или ....?

- Може би и трите едновременно. Големият глас е дар от Бога! Дори Васко Найденов ми е казвал: „Благородно ти завиждам на диапазона! Разиграваш си гласа, както си искаш!“ Такъв диапазон е свобода. Бог ми е създал тези гласови връзки. Останалото е подръжка и работа. Имам безупречна гласова хигиена – не пуша, не пия, щадя се, имам здрав и достатъчен сън. За 40 г. на сцената не съм имала проблем с гласа си – нито възли, нито оперативни намеси, слава на Бога. Вера Кочовска ми каза: „Твоят глас е твоята карма. Той няма да те напусне до края. Ще си в напреднала възраст, а гласът ти ще е като на момиче!“

- Какво би било, ако с този глас бяхте певица в друга страна?

- Първите 10 г. след спечелването на „Златния Орфей“ аз не се спрях. След успеха в САЩ куп продуценти ми предлагаха светло бъдеще в Америка. Ако бях останала там, един Господ знаеше какво щеше да стане, но едно е сигурно – САЩ е страната, в която се цени талантът. Със сигурност щях да направя впечатление и да имам блестяща кариера. Но заложих на малкия си син. Ако бях малко по-голяма авантюристка, може би щях да променя съдбата си.

- На кои житейски уроци ви е научила музиката?

- Музиката е нещо специално. Ако нещо не ти е дадено от Господа, не го прави. Може да се научиш технически да „подрънкваш“ на някой инструмент, но за пеене се иска дарба. Първият урок е – занимавай се с това, за което ти е даден талант. Талантът не може да бъде ограничен – нормално е да искаш да го показваш, да имаш нужда да го споделиш. Вторият урок е постоянното трудолюбие. Длъжен си да се усъвършенстваш, да ставаш все по-добър, иначе няма как да стигнеш върха. Трето – мечтай, не спирай да мечтаеш. И на тези години не спирам да мечтая. Мечтите ме зареждат и са моят попътен вятър.

- Не е ли уморително да провокирате вниманието на многобройните си почитатели – дали с екстравагантна визия, дали с интересни хитове?

- Тази „провокация“ си идва естествено. Когато се грижа за таланта си и за екстравагантната си визия, винаги ще мога да изкарам нова реколта от хитове.

- Имате перфектна визия, свой стил и винаги се откроявате! На какво се дължи тази визия, къде е тайната?

- Тренирам всеки ден. Съпругът ми се занимава с мен детайлно не само по отношение на музиката, но и с всичко останало– у дома имам фитнес. Денят ми започва с ходене в Южния парк - от 7-8 км. Следобед тренирам във фитнеса. Свикнах да живея така. Много е важно да не прекаляваме с храненето. Желателно е да се набляга не на количеството, а на качеството. Всичко трябва да е дозирано. Преди мегаконцертите ми, като се погледна в огледалото, трябва да съм в перфектна форма и да нямам забележки към себе си. Визията е много важна. Въпреки, че в САЩ например не държат на това. Но аз им направих впечатление. Казваха: „Толкова слаба, бяла и с такъв глас!“

- Кога сте просто Петя ?

- Аз винаги съм си просто Петя, не се превъзнасям. Винаги съм самата себе си. Дори вкъщи – независимо дали вия сарми или правя сладкиш, трябва да е като за „гранд-при“. Когато правя нещо, го правя като за златен медал! Средно положение няма. В кухнята съм виртуоз, но след мен съпругът ми почиства до блясък, признавам. Обгрижвана съм, не се занимавам с битовизми, а само с нещата, които ми харесват и ги правя с удоволствие.

Интервю на Оля АЛ-АХМЕД