Поетесата Надежда Захариева днес става на 80 години

Мисията на всички поети е да се стараят с поне мъничко да променят към добро душата на един човек, който и да е, и тогава – да направят света по-добър. Това каза пред БТА поетесата Надежда Захариева, която днес отбелязва своята 80-а годишнина.

Тя разказа, че през изминалата седмица е получила първите екземпляри на новата си книга - „Наричана накратко Надка“. Нарекох я така, защото детството ми мина с това име – Надка, обясни поетесата. „Не знаех, че в общината съм записана Надежда. Попът от Сандански ме е записал Надка в кръщелното свидетелство“, допълни тя. Книгата ще бъде представена на юбилейно тържество 7 ноември в зала 7 на НДК.

Думата „вдъхновение“ е добре измислена, но аз мисля, че за мен поне не се отнася, защото както си правя нещо друго, изведнъж потича нещо в стихотворна форма, каза Надежда Захариева. „Как става не мога да го обясня. Защото наистина твърде често както си пътувам с влак, с автобус, или се разхождам по улицата… Най-благодатна беше едно време „Граф Игнатиев“, обясни поетесата. Не знам кога, защо и как нещо, което вероятно в несъзнаваното работи, изскача в съзнаваното и аз го запомням, допълни тя.

Захариева цитира американски психоаналитик, според когото добрите неща не трябва да се споделят, за да радват хората по-дълго, а лошите неща – да се споделят, за да могат хората да се отърват от тях.

„Не съм съгласна нито с едното, нито с другото. Смятам, че доброто просто не ражда толкова идеи за стихове, макар че имам и такива стихотворения – „В бяло съм облечена./Щастието на земята/е на мен наречено.“. Но аз винаги съм щастлива, защото във всичко, което се случи, виждам някакъв смисъл, виждам поука, която мога да извлека и виждам, че е по-добре да се радвам, отколкото да съжалявам за нещо. Единственото нещо, което е невъзвратимо, знаем кое е. Всичко друго трябва да се приеме и да разбере човек защо му се случва точно на него. Така че аз съм благодарна и на доброто, и на злото, защото извличам поука от всичко“, каза тя.

Моят съпруг (поетът Дамян Дамянов – бел. а) казваше, че дали сме били поети ще се разбере поне 50 години, след като ни няма на белия свят, когато ги няма и нашите приятели, и врагове и няма да има пристрастни хора, които ще дават една или друга оценка, посочи Надежда Захариева. Според нея е грешно схващането, че разбраният поет не е никакъв поет, а енигматичният е големият поет. От моя гледна точка – ако хората не разбират това, което им казваш, това, което искаш да им внушиш, ако не се стараеш и най-сложните неща да ги кажеш по разбираем за тях начин, тогава не виждам кого искаш да впечатлиш, кого искаш да будиш за нещо, отбеляза тя. „За мен примерът в живота е отношението на Атанас Далчев към обикновените хора и молитвата му. Той моли Господ да го научи да разговаря с всеки човек на неговия език“, допълни поетесата.

„На мен ми се е случвало някой да ми каже, че поезията е глупост, главно – мъже. Няма да забравя в Смолян един такъв случай. Това беше във времето, когато малко задължително идваха на такива събития. Но аз прочетох някакво стихотворение на тема родители-деца и след срещата човекът, който ми го беше казал това, дойде и попита: „Може ли да ми дадете това стихотворение? Имам същия проблем с моето дете“, разказа още тя.

ПИШЕ ПЪРВОТО СИ СТИХОТВОРЕНИЕ В ОСМИ КЛАС

Надежда Захариева е родена на 3 ноември 1944 г. в с. Радово, Трънско. Няколко месеца след раждането ѝ баща ѝ се връща от фронта и заедно с жена си и трите им деца се преместват в град Свети Врач (дн. Сандански). Там той се е запознал с майка ѝ, потомка на бежанци от българското село Скрижово, Драмско.

Първият ѝ детски спомен е от Сандански, където Надежда Захариева израства. Двете ѝ по-големи сестри я научават да чете още преди да тръгне на училище. В първи клас ѝ било скучно, защото вече можела да произнася думичките, които останалите сричали, и затова била наказвана да седи в ъгъла на класната стая с гръб към останалите. В трети клас се записва в градската библиотека, където започва да чете книги и мечтае да стане писателка.

За нея четенето представлявало разговор с автора. Първият писател, с който се среща е Марко Марчевски, когато тя е в трети клас, а той е на посещение в нейното училище. Първото си стихотворение Надежда Захариева написва в осми клас, на първата си класна работа по литература. Задачата била да размишляват върху образа на българката в „Изворът на белоногата“ на Петко Р. Славейков. Чудела се какъв увод да напише за темата и в един момент текстът излязъл във вид на стихотворение.

ОМЪЖВА СЕ ЗА ПОЕТА ДАМЯН ДАМЯНОВ НА 23 ЮЛИ 1964 Г.

Завършва Френска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила е в Информационния бюлетин на Съюза на българските писатели.

Името ѝ неизменно се свързва с поета Дамян Дамянов. През 1958 г. излиза от печат първата стихосбирка на Дамян Дамянов „Ако нямаше огън“. Тогава 14-годишната Надежда, пишеща стихове, се влюбва в неговите стихове. Дамян Дамянов вече е известен поет и работи в редакцията на вестник „Народна младеж“. Група студенти първокурсници, пишещи стихове, често посещават редакцията на вестника при любимия поет. Сред тях е и Надежда Захариева. Когато двамата се срещат в редакцията на вестника, тя е на 19 години и прохождаща поетеса, той е на 29.

На 23 юли 1964 г. 19-годишната студентка по френска филология Надежда Захариева се омъжва за поета Дамян Дамянов. Тогава в литературните среди предричат кратък живот на този брак. Той обаче продължава 35 години – до смъртта на поета през 1999 г. На 34 години, Надежда Захариева е майка на три деца, родени през 1968, 1972 и 1978 година.

ПОЕТЪТ ТРЯБВА ДА СЛУША ПРЕДИ ВСИЧКО СЕБЕ СИ

Двамата поети не си влияят в писането, но се четат взаимно и уважават мненията си. „Поетът трябва да слуша преди всичко себе си, да се чувства център на вселената. Ако не бъде егоцентрик, той просто не е поет“, споделя Надежда Захариева в интервю за в. „Новинар“ през декември 1994 г.

През 2004 г. тя издава сборника с поеми и стихове „Обади се , любов“, точно пет години след смъртта Дамян Дамянов, който е автор на книгата. В нея тя включва негови стихотворения, между които и „Поема за щастието“, появила се за първи път през 1963 г.

„Човечеството е пъзел. За да се получи картина, всеки трябва да работи нещо различно, да създава блага за другия. Поезията е като дървото, което ражда плодове, но самото то не се храни от тях“, казва поетесата в интервю през 2004 г.

АВТОР Е НА ТЕКСТОВЕ ЗА ПЕСНИ НА „СИГНАЛ“, ЛИЛИ ИВАНОВА И ДРУГИ

Надежда Захариева е автор на повече от 17 стихосбирки и на три книги с белетристика. Писала е стотици текстове за песни на естрадни изпълнители. Сред тях са „Може би“ на група „Сигнал“, „Разпилей ме ти цялата“, “Сълза” на Лили Иванова, „Любовта е" на Хайгашот Агасян. Има много нейни текстове, по които Мария Нейкова е композирала балади. Двете заедно имат около 100 балади. Писала е песни и за Йорданка Христова, Силвия Кацарова, Росица Кирилова, Бисер Киров, Стефка Берова, Райко Кирилов и Илия Луков.

„НЕПРЕДВИДЕНИ СТИХОТВОРЕНИЯ" Е ПЪРВАТА Ѝ СТИХОСБИРКА

През 1979 г. излиза първата ѝ стихосбирка „Непредвидени стихотворения". Следват „Живот като живот" (1983), „Ако не бързаш толкова" (1987), „Загубих си усмивката" (1995), „Казвам се Надежда" (1995), „Нелюбовно време" (1997), „Но млъкни, душо" (1998), „Горчивки" (1999), „Облачно" (2000), „Въже от свобода" (2002), „Гълъб ме споходи на Игнажден" (2004), „Пепел от страст" (2005), „Любов?!?" (2006), „Една Надежда" (2008).

През 1994 г. излиза автобиографичната ѝ книга „Сливи за смет“, в която тя разказва за 35-годишния си съвместен живот с Дамян Дамянов. Втората част на книгата излиза през 2001 г., а през 2003 г. - психологическият ѝ роман „Тя и тримата".

Работила е като технически сътрудник и редактор в две от изданията на Съюза на българските писатели. Водила е телевизионното предаване за литература „На ти с Надежда Захариева". От 12 септември 2005 г. до 27 юли 2009 г. Надежда Захариева е заместник-министър на културата.

На 12 юни 2015 г. е удостоена с наградата "Христо Г. Данов" за цялостен принос към българската книжовна култура.

ОПРЕДЕЛЯ СТИХОВЕТЕ СИ В „ДУША НА ДЛАН“ КАТО СПОДЕЛЯНИЯ

От есента на 2017 г. поетесата започва да пише осемстишия. За рождения си ден през 2018 г. Надежда Захариева издава сборника с 88 осемстишия „Кога – налице, кога – наопаки“. През 2019 г. излиза нейният сборник с избрани стихове „Душа на длан“, включените стихове, в които тя определя като споделяния, защото той представлява автобиография в рима и в ритъм. През 2021 г. излиза „Две очи любов - Неизмислен роман“, ново издание на романа, публикуван през 2011 г. Нейни произведения са преведени на английски, френски и словашки език.

За 78-ия си рожден ден през 2022 г. поетесата издава стихосбирката „Капитал“, в която включва 99 стихотворения, написани през последните четири години. Надежда Захариева разказва, че я нарича така, „защото думите, останали записани в издадените мои книги, са единственият ми „капитал“, адекватен на сентенцията Omnia mea mecum porto - „Всичко мое нося със себе си“. „Думите отлитат, написаното остава. Моите написани думи са моят „изстрадан земен капитал“, допълва тя.