Юбилей! Грета Ганчева на 80 г. пред ФАКТИ: Два пъти съм венчана за сцената!

Навсякъде където пея, и най-вече в Русия, започвам концертите си с песента „ Моя страна, моя България“ и всички стават на крака! Русия обича България! Помнете това! , казва Грета с гордост и високо вдигната глава!

- Г-жо Ганчева, навършихте 80 години – една прекрасна и достойна възраст. Как се чувствате?

- Не я чувствам тази възраст! Влязох в семейството на 80- годишните абсолютно осъзнато. Напълно осъзнавам, че съм на осемдесет години, но аз не ги усещам, повярвайте ми! Не знам какво е това осемдесет години, стряскам се от самата цифра, но не знам дори как съм ги минала така неусетно, сякаш не са мои. Не мога да асимилирам тази цифра и това е!

- Това е прекрасно, че духът ви остава млад. Всъщност, как се съхранява един дух млад?

- Винаги казвам, че аз не съм звезда, а земя, защото звездата блести, блести, па угасне. А земята е необходимост. И когато се чувстваш необходим да кажеш нещо на някого, нещо добро, хубаво, да му дадеш надежда и да му повдигнеш самочувствието, това те възвисява и те кара да се чувстваш по друг начин. Това те задължава да бъдеш необходим. А иначе, навлязох в 80-та си година така, както майка ме е родила – без никакви подправки!

- Какви са красивите спомени на Грета Ганчева в творчески и личен план?

- Казвам на всичките си приятели – помнете ме така, за сцената венчана! Два пъти съм венчана за сцената. Първият път се венчах за естрадната сцена през 1961 година, където срещнах Емил Димитров, а година по-късно ме приеха във ВИТИЗ и започнах да играя в Народния театър, където съдбата ме срещна с такива личности като Маргарита Дупаринова, Георги Георгиев – Гец, а Йордан Матев – Данката, за когото се заговори много покрай филма „Тютюн“ играеше мой баща в една от ролите. Бяхме невероятни приятели с него. А моята роля съм я изиграла благодарение на неговите указания, беше наистина един прекрасен човек, много тъжен, но влюбен в живота, за съжаление си отиде много рано. Трендафилов е бил мой професор във ВИТИЗ. В театър „Сълза и смях“ се срещнах с великолепни мои колеги, с Ани Бакалова, със Стойчо Лозанов и много други. Дълги години бях в театър „Сълза и смях“. Така че два пъти съм венчана за сцената!

- Добре, два пъти венчана за сцената – театралната и естрадната. Коя е всъщност Грета Ганчева – актриса или естрадна изпълнителка?

- И двете! Те са неразделни. Поне знам, че ако секне моят глас / дано да не секне!/ , въпреки че се случва когато съм настинала, например, та в такъв момент аз пускам останалата част от моята физика и дух да говорят – а това са точно другите сетива на твореца! Аз винаги пея със сърцето си, играя всяка една изпята песен. Аз не съм гласовита певица, въпреки че имам силен глас, затова пък съм артистична изпълнителка. Имам силен глас, защото ме е родила майка България! Балканска силна държава! През последните години аз пея само пред и със деца. По две хиляди деца съм имала в публиката и на сцената също ми пригласят деца. Прекрасно е да се работи с младото поколение. Работила съм с детски колективи от Турция, от Русия, от България, с деца от Италия и Куба.

- Вдетинявате ли се покрай децата?

- Напротив, аз ги извисявам. Те израстват заедно с мен, децата стигат до състояние на самозабрава на сцената от радостта, която им носи пеенето и сценичната изява. Младостта ми се проявява на сцената! Руската публика ме наричаше „зажигалка“, което в превод означава – запалка! Други фенове ме наричат – слънчева жена. Енергията е много страшно нещо! Притежаваш ли го на сцената, ти притежаваш всичко! Енергията завладява публиката, и разбира се интелектът. Когато започнах да пея с деца се страхувах, защото интелектът на съвременните деца е на много високо ново, а аз ако не достигна с мисълта си и интелекта си до тях няма да има контакт, няма да има изкуство, няма да ме изтърпят с тях на сцената. В този ред на мисли съм много силна жена.

- Като стана дума за деца, да продължим. Имате прекрасен внук – Вовката /Владимир/, който има днес имен ден, на вашия рожден ден. Той свири на пиано. Разкажете ни за него, унаследил ли е таланта на баба си?

- Безумно много го обичам. Бабите обичат внуците си по съвсем друг начин, много повече от всичко останало на света. Удивена съм от неговите таланти и съм безумно благодарна на съдбата си, че ни е дарила с такъв прекрасен внук и че съм до него. Той е всестранно развито дете, което има желание към всичко. Тренираше „Таекуондо “, великолепно играе тенис и футбол, владее компютъра прекрасно, свири на пиано. Развива се като една хармонична личност, което е необходимо за бъдещето на света по принцип. Внукът ми не се затваря в едно нещо, с голяма страст започва всичко и го довършва. Той е на 11 години и е пълен отличник, пета година портретът му виси на почетното табло на отличниците. Живее в Москва, там учи и се развива във всички области. В Москва ученето, възпитанието, развитието и дисциплината са на много високо ниво!

- Г-жо Ганчева, вашия глас стотици пъти е звучал от руската сцена. Какво е за Вас Русия и руската култура?

- Ако подредим хронологията - 1961 година станах певица и се срещнах с великия Емил Димитров, 1962 година – станах актриса, а 1964 година стъпих на руската сцена в град Москва, и по цяла Русия на четири месечно турне с Емил Димитров.

С Емил Димитров се обяснихме в любов точно на Червения площад. Русия е много силна държава по простата причина, че е преживяла един незабравим за историята драматизъм останал от времето на Втората Световна война! Тази трагедия ги прави много силни и обединени. Всяко семейство в Русия е загубило близък роднина във войната. Те гледат реално на живота, ако човек само се хили на тоя живот и не вижда реалните заплахи и не помни историята си, това е загубена работа! Те помнят, те не забравят, те уважават – те са силни!

- Да, но сега светът се обърна срещу Русия и дори посягат на руската култура. Събарят се паметниците на Пушкин, на Достоевски, не се слуша Чайковски...Как ще коментирате това?

- Напълно съм против да се разрушават паметници на културата, изобщо съм против разрушаването. Стотици пъти съм пяла на тържествата на 9 май на паметника на Съветската армия. Изобщо не съм съгласна да се прибягва към разрушение и пренаписване на историята. Това трайно остава в съзнанието на хората и най-вече на младото поколение. Целият този събран масов негативизъм няма да успее да заличи великите поети, композитори, артисти – великите личности които Русия е дала на света в областта на изкуството и културата! Няма да успеят! Все едно да искаш да заличиш в България Павел Матев, Любомир Левчев и други, така не можеш да изтриеш Пушкин, Лермонтов и всички останали.......Не могат да изтрият културата на Русия.

- Продължавате ли да пеете на руската сцена?

- Да, пея на руската сцена, дори 60-годишният ми юбилей го празнувах с руски песни и то с деца, които ме пренасят в бъдещето и ме крепят в настоящето. Аз обичам публиката си, и публиката ме обича. Била съм необходима и на българската публика, и на руската публика, които до ден днешен ми изпращат поздравителни писма и картички за юбилея ми. А това е трогателно, нали!

Навсякъде, където пея, и най-вече в Русия, започвам концертите си с песента „ Моя страна, моя България“ и всички стават на крака! Русия обича България! Помнете това! Пяла съм пред турски и китайски студенти, които станаха прави да ме аплодират и няколко пъти ме извикаха на бис с тази песен. Африканци дори запяха песента!

- И тук е уместно да се върнем към Емил Димитров. С какво запомнихте този кратък брак? Защо така бързо изгасна тази любовна искра?

- Това беше първата моя истинска любов, и защото беше прекалено силна искрата и ярко грееше, затова бързо изгоря, но никога не угасна. Тя тлееше докрай и винаги една частица от мен е отдадена на онази искра, която все още тлее ....

- Започнах живота си с величия, а Емил Димитров беше велик! Той рисуваше, правеше декори, беше във ВИТИЗ, беше великолепен композитор и изпълнител, актьор, текстописец, обаятелен – величие! Как може да си свържеш живота с величие, с такава личност и да не остави следа....Емил остави в живота ми вечни спомени и неугасваща енергия! До ден днешен нося в себе си част от неговата енергия. Нашия брак беше кратък, но нашата любов – вечна! Двадесет минути преди кончината му аз говорих с него....аз говорих, той само ме слушаше, защото не можеше да говори....., но той остана винаги с мен...Разделихме се в пиковата точка на любовта! Бракът няма нищо общо с любовта, бракът е временно състояние, любовта е вечна!

- С какво ново творчество влизате в 80-те?

- Написах книга „Спомени, върнете се!“ Все още не е издадена, защото непрекъснато дописвам. Продължавам да пея, помагам на дъщеря си в отглеждането на любимия си внук Вовка, грижа се за семейството си. Нищо по-различно не мога да правя – пея, творя, работя! В момента нямам вече световни турнета, имала съм много в годините, сега дори и по България малко пътувам. Преди с Развигор Попов сме обикаляли стотици пъти страната и сме пълнили стадионите.

- И в края на нашето интервю – редакцията на ФАКТИ ви поздравява с юбилея и ви пожелаваме здраве и дълголетие! Вие сте наистина като един слънчоглед, който винаги се обръща към слънцето! Останете такава! С коя песен ще завършите това интервю?

- Нека да завършим с песента, която ме направи популярна в целия Съветски Съюз - „Балалайка“: „Тумбала Тумбала тум - балалайка!“ , песента е еврейски шлагер, но ние с Емил Димитров я популяризирахме с наш текст, защото не можехме да намерим по онези времена човек, който да я преведе. В същата година, когато обикаляхме в Русия ресторантите и заведения какво да видим – всички певици пееха „Тум балалайка“, която стана любима на всички!

Интервю на Оля АЛ-АХМЕД