С акапелен концерт и представяне на книга духовенството отбеляза три празника (ВИДЕО)

С акапелен концерт в РКИЦ и представяне на книга за историята на храма "Св. Пантелеймон" в Княжево духовенството отбеляза три празника : 100 годишния юбилей от основаване на руската енория на емигрантите - белогвардейци и въздигане на храма "Св.Пантелеймон", покръстването на Киевска Рус и Деня на християнското семейство.

Празничната концертна програма на 27 юли изпълни с радост препълнената мраморна зала в РКИЦ където се събра духовенството от БПЦ и РПЦ заедно дипломатическите мисии на Русия и Беларус, голяма част от рускоезичната диаспора и българска публика – ценители на църковното песнопение. Всъщност поводът за провеждане на празничния концерт бе троен!

През деня на 27 юли с тържествена литургия, литийно шествие, осветен курбан, концерт и паметна панахида отбеляза храмовия си празник църквата на руските емигранти - белогвардейци "Св. Пантелеймон" в столичния квартал Княжево. Църквата в Княжево донесла утеха и спасение на графини, генерали и офицери, избягали някога от болшевиките в Русия. Тържествената празнична Света Литургия възглави Негово Преосвещенство Герасим епископ Мелнишки, секретар на Светия Синод. Заедно с епископа в съслужение на тържествената празнична литургия бяха : отците от храмовото духовенство - архимандрит Васиан – настоятел на руското подворие – храм „Св. Николай Чудотворец Мирликийски“ в София, протойерей Димитър (Тухчиев) от „Св. Пантелеймон“ в Княжево, йерей Серафим (Желев) и дякон Александър Морозов, както и ставрофорен свещено иконом Антоний Алексиев, настоятел на храма „Свети Димитър Солунски“ и иконом Дилян Цветков – настоятел на храм „Св. Пророк Илия“. След литургията църковния празник продължи с т.н. „кръстен ход“ - литийно шествие, освещаване на курбан и дарове и паметна панахида на гробищния парк в столичния квартал Княжево където почиват във вечен покой всички онези графове, офицери и генерали създали енорията и храма „Св.Пантелеймон“ , както и всички белогвардейски емигранти напуснали Русия в трите вълни на емиграцията по политически причини. Всички тези църковни тържествени обреди предшестваха празничния концерт на църковния хор в мраморната зала на РКИЦ и представяне на книга за историята на храма, написана от протойерей Димитър Тухчиев.

Водещ на концерта и празничната програма бе отец Серафим (Желев), който тържествено започна концертната част.

„В съдбата на всеки народ най-важното събитие на пътя на неговото историческо битие е приемането на християнската вяра. Славянските народи, подобно на много други европейски народи, приеха благата вест за Иисус Христос и встъпиха в пълнотата на духовния живот в лоното на Светата Православна Църква. Това епохално събитие в историята на Европа се извърши през втората половина на IX век благодарение на мисията на двамата просветители на славянските народи, светите равноапостолни Кирил и Методий, двама родни братя, родени в град Солун и по воля Божия изпратени във великото Моравско княжество, за да проповядват Евангелието сред славяните. Християнската мисия на двамата братя бе вдъхновена от великата идея за това, че всеки народ има право да отправя молитви към Бога и да изучава Светото Писание на своя роден език.

Важен и значим резултат на благословения труд на братята-просветители и техните предани ученици стана създаването на славянската азбука и преводът на Евангелието и богослужебните текстове на славянски език. С подвига на християнската си проповед светите равноапостолни Кирил и Методий доведоха при Христа много славянски народи“, каза йерей Серафим (Желев) и обяви църковните песнопения с които хорът зарадва публиката. Прозвучаха произведенията : Братя-двоица – Концерт на светите равноапостолни Кирил и Методи, по музика на Скрипченко, Тропар на светите седмочисленици гл. 1, Тропар на свети княз Владимир гл. 4, Кондак на Покръстването на Русия – Гречески распев в изложение на Сергей Трубачов, Възхвала на всички руски и български светии – муз. Борис Додонов със солист Иван Кретов, Тропар на преподобния Йоан Рилски, източен напев гл.1.

„ Християнската проповед на светите Кирил и Методий в моравските земи роди изобилни плодове на вярата, но срещна и жестока съпротива от страна на служещото на латински духовенство, което се стремеше да отмени извършването на богослужения на славянски език. След блажената кончина на св. Методий, архиепископ Моравски, неговите ученици бяха принудени да напуснат Велика Моравия. Но делото на християнската просвета на славяните не загина. То получи продължение в българското царство благодарение на грижите и закрилата на св. княз Борис, Покръстителят на българите. Великият замисъл на равноапостолните братя да дадат национална писменост на славяните започна да се въплъщава с нова сила и енергия в българското царство, и така имената на великите славянски учители Кирил и Методий се свързаха завинаги с историята на България. Учениците им – свети Климент Охридски, преподобният Наум Охридски, светите Сава, Горазд и Ангеларий донесоха със себе си безценния опит на християнската мисия и с трудовете си създадоха в България центрове на духовното образование, славянската писменост и култура, които след това послужиха като люлка на духовната просвета на други славянски народи. Изборът на православната вяра и Покръстването на Русия в купела на днепърските води по време на светия княз Владимир стана ключово събитие в историята на източните славянски народи – руския, украинския и белоруския; това бе събитие, което предопредели за векове напред триединния път на тяхното цивилизационно развитие.

Евангелската проповед за Христа озари като лъч божествена светлина душата на народите на Стара Рус и се отзова в сърцата им с дълбока и искрена вяра. Важно значение за християнизацията на Русия имат българските просветители, които още столетие преди Покръстването на Русия бяха превели от гръцки на славянски език Светото Писание, богослужебните текстове и творбите на светите отци, предоставяйки с това на Руската Църква всичко необходимо за извършването на богослужения и за духовна просвета на народа, обърнал се към Христа. Светата православна вяра съедини неразривно с жива духовна връзка двата братски народа – руския и българския“. С тези слова отец Серафим продължи празничния концерт, а църковния хор зарадва благодатно зрителите в залата с великолепното произведение - Химнът към преподобния Сергий Радонежки по музика на иконом Кирил Попов.

Човекът е най-висшето творение на Бога. Създаден по образ и подобие Божие, той е венец на цялото мироздание. Призванието на човека е да познае Бога и да постигне единство с Небесния Отец. Вярата в Иисус Христос като Син Божи отваря духовните очи на човека и му посочва пътя на духовното изкачване към Царството Небесно. Чрез кръщението човекът става чедо Божие и наследник на благодатните дарове на Светия Дух. Християнството донесе на славянските народи не само просвета и писменост, то ни разкри също и високия идеал на светостта като най-висше съвършенство на човешката природа. Земно въплъщение на евангелския идеал са светците, чийто подвиг на вярата е свидетелство за чистотата и истинността на православната вяра. Почитайки светците, ние почитаме в тях животворящото действие на Светия Дух, Който преобразява, освещава и усъвършенства човешката личност.

Славословенето на Бога е най-добрата благодарност към Създателя за Неговата безгранична любов и човеколюбие. Светата Църква прославя всеки ден в своите молитви Триединния Бог за Неговите безбройни благодеяния, които Той излива изобилно върху всеки човек. Душата, познала Бога, не престава да благодари на своя Създател и Спасител. Сърцето на вярващия човек е изпълнено с искрена благодарност и синовна обич към Небесния Отец, Който чрез кръстната жертва на Своя Единороден Син Господ Иисус Христос ни удостои да бъдем наследници на вечния живот и Негови синове в Царството Небесно.

Следвайки тези слова, концертната програма продължи с Полиелей Хвалите имя Господне – митрополит Иларион ( Алфеев ), Святий Боже – мелодия от 17в., Взбранной Воеводе – Киевски распев в хармонизация Павел Чесноков, Тебе поем – митрополит Иларион ( Алфеев ) и Отче наш – И. Дубенский, солист Кирил Константинов. По време на вълнуващото изпълнение на „Отче наш“ залата се изправи на крака, както и подобава да се слуша и изрича тази висша молитва.

Историческо и съдбовно събитие в живота на руския и българския народ стана Освободителната война 1877-1878 г., възвърнала на българския народ неговата държавност, самостойност, духовен и културен идентитет. Участието на руското войнство във военните кампании на Балканите бе преди всичко израз на дълбоко чувство за религиозно единство с потиснатия български народ – чувство, което обхвана най-широки обществени слоеве в Русия и стана главен народен мотив за започването на Освободителната война.

Светейшият Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил по време на своето посещение в България през 2018 г. каза:
«В Руската Православна Църква винаги помним, че именно българските мисионери ― ученици на светите равноапостолни Кирил и Методий ― просветиха през X век нашите предци със светата православна вяра, приобщиха ги към славянската писменост, откриха за тях съкровищницата на християнската култура и светоотеческата мисъл. Без българското Православие не би имало руско Православие, а дори и да го имаше, то щеше да е съвсем друго, защото именно чрез българското Православие руският народ получи основите на православната вяра на своя роден славянски език. Ето защо десетките хиляди руски воини, дали живота си за освобождението на България от горчиво друговерско робство, върнаха на братята българи този велик исторически дълг, свидетелствайки с това завинаги за неугасимата братска любов между нашите Църкви».
Войските на освободителната Руска армия носеха със себе си многобройни икони като израз на всецялото им упование на Божията помощ. Сред тези икони беше и иконата на Пресвета Богородица, наречена «Всех скорбящих Радост». И до ден днешен тя е достъпна за поклонение в катедралния храм на Софийска митрополия «Св. мъченица Неделя».

Църковните песнопения са част от общата духовна славянска християнска култура и това се потвърди с прекрасното песнопение на църковния хор от столичния храм „Св.Николай Чудотворец Мирликийски“, които продължиха своята празнична програма с Тропар на празника на иконата на Божията Майка «Всех скорбящих Радосте...» - Болгарски распев с диригент Иван Янакиев, Стихира «Земле русская…» - Напев Киево-Печорска лавра и Утверди Боже по музика на Александър Косалапов, солист дякон Александр Морозов.

Празничната програма продължи с представяне на книгата на отец Димитър за историята на храма „Свети Великомъченик Пантелеймон“ в Княжево.

Две години и повече протойерей Димитър Тухчиев работи над историческите находки по историята на емигрантската енория на белогвардейците, както и по историята на създаването на храма. Дълъг бе пътят в търсене на истината за храма - ровене по архивите, търсене на исторически данни и факти, спомени на останалите потомци на емигрантите – всичко това отец Димитър събира в тази книга, която видя бял свят точно на храмовия празник и на сто годишния юбилей на енорията.

След представянето на книгата последваха поздравителни и благодарствени слова от духовенството. Архимандрит Васиан награди на сцената потомци на руската „бяла“ емиграция с почетни грамоти за помощ, обгрижване и опазване на храма „Св.Пантелеймон“ и юбилея на енорията.

По случай Деня на християнското семейство посланикът на Руската Федерация у нас Н.Пр.Елеонора Митрофанова награди десетки българо-руски семейства за опазване на семейните ценности и съхраняване на стабилните брачни отношения.

Целодневната празнична програма завърши с коктейл и изложба във фоайето на РКИЦ.

Автор: Оля Ал-Ахмед