Памет за Илинден: Като майчината пазва – пещерата на Пейо Яворов и Гоце Делчев

Пещерата Капе над Крушево (днес Аладохори – на гръцка територия) в планината Славянка е наричана още Пещерата на Яворов. В края на януари 1903 г. в Каракьой тайно се събират най-активните дейци на Серския революционен окръг, за да обсъдят прибързаното обявяване от ВМРО на въстание в Солун срещу османското иго. Присъстват Гоце Делчев, Пейо Яворов, Яне Санданско, Димитър Гущанов, дядо Илия Кърчовлията, Атанас Тешовски. След съвещанието всички се отправят към пещерата Капе за да бъдат обучени за безопасна работа с взвривни вещества. Три месеца по-късно именно в този район е убит Гоце Делчев. През 2007 г. телевизионен екип с журналистиката Бойка Асиова снима филм за пещерата и събитията край нея. (Сценарий Бойка Асиова, режисьор Маргарита Полежанова, оператор Федя Сурков).

Днес, когато отбелязваме 120-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, да надникнем в това време чрез историята от филма.

Няма как да минем без Пещерата. Капе е в гръцката част на Славянка, в Алиботуш – някогашното име на планината.

Скривалище на войводи. И днес в една от гънките ѝ на Спасовден палят свещи. Пътят, който води от Ахладохори или някогашното българско село Крушево, свършва в дере. От него натам – красота. Пещера дълга двайсетина метра, седем-осем широка и петнайсетина висока. Многобройни ниши, някъде в дъното капе вода, сякаш отмерва времето. Съща майчина пазва. Място само за комитско сборище. Точно такова се е състояло в края на януари 1903 г., описано с неотминаваща прелест от Пейо Кр. Яворов в неговите „Хайдушки копнения“.

След тайно събрание в село Каракьой (сега Катафито) около 80 дейци от Серския революционен окръг обсъждат прибързаното решение на Солунския конгрес на ВМРО за обявяване на въстание. Хващат пътя към пещерата. В нея продължават споровете готови ли са за бунт, или не. Изпробване на оръжието. Грамадни биволски тулуми с вино. След весело слънце следва снежна фъртуна. Една гайда за дребна ръченица. Арнаутско хоро.

„Работата е свършена. Но Гоце поиска да останем още. Той намира за особено полезно това близко общение между събрания пъстър свят от най-различни умствени и нравствени уровени. Граждани и селяни, крайни идеалисти и отчаяни главорези – остри камъни, повлечени от общия порой. Те трябваше взаимно да отъркат грапавините си и да прилепнат по-тясно един към друг.“ Четем в книгата на поета, споделил съдбата на българите от Македония, решени да се борят за свободата си.

От тук, от пещерата Капе е последната фотография, на която Гоце е запечатан. Само на 31 години, броени седмици след това ще намери смъртта си. На общата снимка са Те – Яворов, Димитър Гущанов, Яне Сандански, дядо Илия Кърчовалията, Атанас Тешовски. И други, все лични войводи, известни от историята на национално-освободителните борби в Македония.

„Отляво върху скала е изрисувана Богородица с Младенеца. Това е параклисът „Свети Спас“ и околното население сборува тук на Спасовден.

Отляво на олтарната Богородица е изписан ангел с клонче в ръка. Може би иска да каже: „Мир вам, които сте успели да донесете главите си дотук. Кърджалии, еничари или башибозуци не ще ви настигнат из тия планински лабиринти. Свети Спас загатва това чрез името си.

“Намираме пещерата, описана от поета досущ, както е в копненията му. Само че тогава, януари 1903 г., е била пълна с динамит и бомби.Сега, през лятото на 2007 г., висят изсъхнали китки босилек и неприбрани още даровни кърпи от последния Спасовден на жителите от селата по южните склонове на Славянка в Северна Гърция.