Нека да е лято! 2

Част II

В първата част на „Нека да е лято!” обещах продължение на лятната тема. В тази втора част допълвам историята за красотата и ползата от дърветата с още лични преживявания.

В следващите редове ще споделя нещо, което не е нито ново, нито оригинално, и все пак държа да го подчертая: съвременният човек на 21 век все повече губи връзката си с природата. Губи живата си свързаност с Майката природа, която в крайна сметка е създала всички нас, хората. Тъкмо природата ни е дала толкова шансове за физическо и психично здраве. И жизненост! Тези шансове са буквално под носа ни, но „разумният” Homo Sapiens трудно успява да се възползва от тях... Въртим се като хамстери в безкрайната луда въртележка на делника, въртим се в нея и зацикляме, и дори не се опитваме да кажем „Стоп!”. И да слезем от въртележката. Поне за малко, за да си поемем глътка въздух и да се огледаме наоколо...

И така, хайде заедно да слезем от въртележката и да се огледаме около себе си. Нарочно избрах възможно най-типичната градска част на София; най-шумната и пълна с хора зона – улица „Витошка”. Направих си експеримента да се разходя по символичната за столичани улица и да наблюдавам народа наоколо. Тук, в най-горещото пладне, в 14 ч. на 21 август, времето сякаш бе спряло. Беше изненадващо спокойно; сякаш нямаше и следа от въртележката. Само тихият монотонен шум на минувачите. В този ден си направих труда да мина и по двата „тегела” на Витошкия чарк. Огледах дърветата от двете страни на улицата, които си стоят там от години (и надявам се, растат и разперват короните си все повече и повече).

Моето дърво. Снимка: Авторката

Признавам си, не можах да определя вида на тези иначе стройни дървета. Нямам познанията и квалификацията да го направя, но това едва ли е най-важното в случая. Хубавото бе, че много, ама наистина много хора бяха седнали под дървесната сянка и нямаше нито една празна скамейка по протежение на цялата „Витошка”.

„Глътка спокойствие плюс глътка зелена прохлада в сърцето на града”, си казах с надежда.

Заоглеждах се да намеря свободно местенце, за да приседна, но след 10-ина минути се отказах и просто реших да запечатам в снимки няколко момента от сенчестата почивка на столичани. Помолих две момичета да ме снимат до случайно избраното от мен дърво. Но първо снимах самото дърво, а тук на снимката, без да искам, по аматьорски „хванах” част от краката на момичетата (вляво). Оказаха се чужденки, но бързо се разбрахме на английски и едната от тях – Лили Смит, ми направи цели 10 кадъра с моя телефон. Усмихнаха ми се с известно учудване, когато прегърнах дървото, но след секунди двете момичета се смееха сърдечно и с разбиране. Впоследствие видях, че Лили е хванала в кадър и една млада майка, бодро крачеща с момченце на раменете си. Е, снимката за мен е специална и реших да я включа в разказа си, без да ѝ правя коментар...

Прегърни едно дърво. Снимка: Лили Смит

Естествено, нямам намерение да агитирам и други като мен да се снимат тук, прегръщайки по едно витошко дърво. Достатъчно ми беше да видя, че много от софиянци наистина предпочитат да приседнат на сянка под тези дървета, а в същото време заведенията по „Витошка”, подредени в плътен шпалир, си оставаха рехаво посетени. Поне по това пладне на 21 август беше така.

Въртележката беше изчезнала.

И като си говорим за хубавите страни на дърветата, ще добавя и доза любопитна информация за свойствата на най-често срещаните дървесни видове, с което се надявам да съм ви от полза. От научна гледна точка методът, използващ целебните качества на дърветата за лечение и профилактика, се нарича дрендротерапия. Това е древен и широкоизползван подход в алтернативната медицина, който се основава на доказаната способност на дърветата да ни зареждат с различен вид енергия.

Нека не забравяме, че всички дъpвeтa ca пpeди вcичĸo живи cъщecтвa. Зa paзлиĸa oт xopaтa те нe пoзнaвaт стреса, гнeвa, проблемите и cyeтaтa, пpиcъщи нa xopaтa, затова aypaтa им винaги e чиcтa. Paнo или ĸъcнo вceĸи от нас cтигa дo мoмeнтa, в ĸoйтo усещa, чe му e нужнo дa ce докосне дo eднo дъpвo и дa ce зapeди c неговия ecтecтвeн пoтoĸ oт биoeнepгия. Многогодишни експерименти на учените дават основание да се определят 3 енергийни типа: дървета-донори (захранващи човека с положителна енергия: дъб, бреза, липа, ясен, кедър, бор, акация, кайсия), дървета-реципиенти (или потребители-„вампири”, с отрицателна енергия: топола, трепетлика, смърч, ела, хвойна, елша) и неутрален тип дървета: кестен, клен и др.

Не се плашете от т. нар. дървета-вампири. Само названието им е стряскащо. Тези дървета също притежават оздравителна сила, но подходът към тях трябва да е по-специален. Te пoмагaт нa хора, ĸоитo са натрупали прекалено много отрицателна енергия в себе си, като имат способността бързо да я aбcopбиpaт, изчиcтвaйки eнepгийнитe ĸaнaли. Не се задържайте пoвече от 15-ина минути до такива дървета, за да не започнат да изсмукват и положителната ви енергия. Ако имате хронични, често повтарящи се болки, заставайте с лице към дърветата-потребители и ги обгръщайте с ръце за 10-15 минути. Просто не прекалявайте с „прегръдките” при този тип дървета. А колкото до дърветата донори, винаги можете да се задържите и по-дълго време край тях. Всички те носят трайна позитивна и балансираща енергия. Няма опасност от „предозиране”. Достатъчно е да опрете гръб в ствола им и да се отпуснете – така те са най-ефикасни, съветват специалистите дрендролози...

Но каквото и да правите, знайте, че през пролетта и точно сега, до края на лятото, дърветата са максимално жизнени и полезни за човешкото здраве. През есента и зимата те сменят биоритмите си и целебната им сила намалява като цяло.

Останете радостни и здрави, с искрени пожелания за едно прекрасно късно лято!