КвАРТал фестивал, или събуждането на Спящата красавица

Преди 8 години, шепа млади хора откриха едно кътче от града, на което никой не обръща внимание, заспало във времето, в очакване на присъдата да бъде погълнато от бурния устрем на промени, които пред очите ни даваха нов облик на града. Едно място, сякаш откъснато от света, в който доминираше комерсиалният интерес, цял квартал, оцелял със своите тихи сенчести улички и вехти, но достолепни къщи, съхранили безценна история. И тези млади хора решиха да разкрият неговия чар и красота, да събудят интереса към него, а и на институциите, за да го запазят.

„Нашата цел е да възвърнем духа на квартала, да разкажем неговата история, казва Мартина Стефанова, инициатор на идеята. „За да има и София своя „Капан“, своя Стар град, като всяка столица по света, където е жив духът на времето. Прочетете това интервю, за да си дадете отговор защо толкова години компетентни органи за си затваряли очите за повдигнатите проблеми. Дано силата на хората ги събуди.

Инициативата се нарича „КвАРТал“, фестивалът, който организира – „КвАРТал фестивал“, е успешният ход, който фокусира вниманието на гражданите. И ето, след осем години натрупан опит с вдъхновение и упоритост работейки за осъществяването на тази идея, организаторите могат гордост да кажат че всичко зависи от хората.

Затова и „Силата на хората“ е тазгодишният слоган а фестивала. Казва Мартина Стефанова, с която се срещаме пред Дома на киното и на една пресечка от там потъваме в уюта на задния двор, част от елегантно кафене в сърцето на стара къща, където е живял първият гинеколог на столицата.

-Какъв път измина инициативата КвАРТал в годините, за да може със самочувствие да заяви днес, че една кауза може да бъде защитена с гражданската активност, със силата на хората?

– Инициативата се появи преди 8 години, родена от желанието за възвръщане духа на стария център на София. Какъвто е всъщност градът в карето от от „Дондуков“ надолу, към бул. „Сливница, между бул. „Мария Луиза“ и бул. “Левски“, еквивалент на всички културни квартали по света.
До 44-а г. един от процъфтяващите квартали с бирарии, хотели, заведения, тук са се строили къщи на търговци, ул „Търговска“, е стигала до тук, разрушена от бомбардировките, които отрязват стария център от основната централна част със строителството на сградите на властта. Кварталът е бил и бохемски, тук е първото кино Модерен театър, тук е бил и театър Одеон, също разрушен от бомбардировките. Нашата цел е да възвърнем духа на квартала, да разкажем неговата история.

Идеята беше беше именно чрез различни дейности да предизвикаме интерес към стария квартал, за да спрем застрояването и опазим архитектурното наследство преди то окончателно да изчезне. Както беше по план и все още е. Което означава в близките години ние да се събудим буквално без исторически център, да лишим града от неговата памет. И Решихме, че това може да стане чрез фестивал. Така се появи той. За деня на Столицата. Това беше хитър ход, защото тогава никой не искаше да идва в тази част на града, а Денят на София беше единственият ден, в който Столична община правеше някакви инициативи тук, пред Регионалния исторически музей-бившата баня. И хората, които тогава дойдоха за празника, чуха че нещо се случва, тръгнаха из уличките и откриха едни стари сгради -паметници, които носят белега на историята, множество уютни кафенета и заведения под дърветата, които ги очакваха в тези улици, които ги очароваха. И така започна.

Това не е комерсиален фестивал, това е фестивал с кауза, социален градски фестивал. Нашата цел е да разработим стратегия за опазването на стария център на София, да създадем връзките между институциите и гражданите, да се намерят пътища за съвпадане на интересите, да се извърши картографиране и създаване на паспорти на тези сгради, да се проучат и разкажат историите, които те съхраняват, да се подпомогнат собствениците в работата с институциите за по-нататъшните стъпки в опазването на това наследство. Това е дългосрочната ни цел, която изисква и законови промени включително. Към момента, ако разтворя Закона за архитектурното наследство, районът се води някакъв тип колективен паметник, но това не пречи 80% към 90% от сградите в района от Сливница към Дондуков, да са извадени от списъка като паметници да културата и биват масово събаряни. Особено след ковид пандемията нещата ескалираха, всичките потенциални паркинги се превърнаха в строежи и някак си се забърза този процес, с който всъщност ние се борим. Изникват блокове след блокове, които изобщо не отговарят на визията на стария център, гонят се изцяло частни интереси, общественият интерес не е защитен и това е един много голям проблем.
Освен това, София е единственият град без пешеходни зони, без пешеходен център. „Витошка“ и „Пиротска“ не отговарят точно на това, ако сравним с градове ако щете Русе, Пловдив, дори Враца, Мездра, а тук е единственият по- кротък квартал, изнесен от големите движения на улиците. Затова не случайно години наред правим постоянно пешеходни зони в квартала, за да докажем, че София има право на своите пешеходни пространства. Развиваме мислене в тази посока. Това е създаване на гражданско общество, обединено зад общи каузи. Не е лесно това нещо и след всичките тези осем години най-накрая успяхме да привлечем хора, които да ни се доверяват, да виждат резултатите от нашата работа и да припознават и застават зад нашите каузи. За опазване на културното наследство и по-добрата градска среда.

Един пример: само преди шест години, с Читалището на „Цар Симеон“ тогава намерихме един спонсор, който ни помогна да оправим тяхната градинка отпред. Те първо ни отказаха, защото казаха, че ако стане хубава градинката, там ще се събират пияници. На втората година казаха, добре, дайте все пак да я оправим, оправихме я, направихме един чудесен италиански двор между сградите, които са там, със страхотна растителност. Обаче, някой трябваше да го поддържа. А когато някой отвън е направил нещо, а не от живущите там, всичко залиня, защото те постоянно чакаха пак някой отвън да свърши работата. Ама не. Силата на хората е когато ние сами правим някакви неща и не чакаме непрекъснато някой отгоре да ни свърши работата. Когато започнахме, хората всъщност бяха много обезверени от годините на Прехода, от неслучващата се промяна вероятно. Впоследствие ние с тогавашния кмет направихме детска площадка, сега тя се ползва пълноценно.
Това е един пример как трудно се случват нещата.
Сега всъщност можем да видим няколко обновени улици в квартала, заселиха се и нови хора, привлечени от неговия чар, който го няма в другите квартали.
Успяхме да се промени частично визията, да се реновират сградите, да привлечем вниманието на собствениците и домоуправителите и започнаха да се редят в магазинчето за бои да избират коя ще пасва на тяхната фасада– постигна се ефекта на доминото, силата на хората заработи.

–Духът а на старата махала, който и аз помня, надявам се още е жив и това е място, на което все още хората се поздравяват и усмихват един на друг по улиците.

-Да, точно така, все още е така. И онзи ден се разхождаме с човек, с когото работим покрай събитията които правим и той ми каза, „За пръв път ми се случва да се разхождам по улица и да виждам хора да се поздравяват.“

-Тези къщи с история трябва да бъдат разказани, на много от тях е хубаво да има и паметни плочи, примерно зад гърба ни отсреща на „Екзарх Йосиф“ живя писателят Боян Болгар.

– Да, неговият баща всъщност е строил къщата, тя е паметник на архитектурата. Ние направихме публикация за тази къща, реставрирали са я отвътре, тя е уникална входът е със старите плочки от 1911 г,. Отвън, за съжаление, поради липсата на участие на институции и помощ на собственици и експерти, фасадата е реновирана, но много от елементите са изчезнали. Което не означава, че не могат да се възстановят.

-Интересно, как в този квартал, съставен от много общности, е проникнал езикът на омразата, заговорихте, че сте изчистили стени от свастики и националистически лозунги

– В квартала е един от щабовете на феновете на Левски. И вероятно по-младите фенове, които се присъединяват към тяхната група, може би за да се докажат, че са важни и значими, започнаха да се изявяват по стените на квартала. В един момент това почна да ескалира и започнахме да чистим квартала заедно с Иво Пенев от Столичен инспекторат, един от най-активните хора, на когото съм много благодарна, че откликна. И вече 2 седмици с него и с екипите, които ангажира, усилено чистим фасадите. Вече имаме 4-5 улици като нови, което тотално промени вида им.
Но най-важното е, че самите фенове на ФК „Левски“ се присъединиха и си изчистиха и вратите и фасадата на техния клуб и ги поздравяваме.
И искам да отправя послание към тях, защото истинският патриотизъм е там, където ние пазим нашето наследство. И се надявам да можем и оттук нататък да работим заедно с тях за по-доброто съществуване на всички ни и призивът ми е: вместо да рушим, да градим заедно.

Затова и темата за общностите и езикът на омразата са ни акцент. Та тук половината квартал е бил еврейски, но и арменци, и турци, и араби, и то не от сега, и потомци на бежанци от Македония.
Заедно с организацията на „Шалом“ правим изложба, посветена на последните оцелели български евреи, австрийска авторка е направила интервюта и снимки и тя ще разкаже в галерия ПортА за срещите си с тях. Ще празнуваме еврейската Нова година също заедно със Шалом, ще отворим и вратите на Синагогата.
Като говорим за общности, заедно с Комисариата за бежанците към ООН сме поканили 20 гост-артисти, всичките са са със статут на бежанци, които ще изрисуват огромен графит в Зона+, имаме няколко такива, в случая това е Пето вечерно училище на Женския пазар, много красива сграда. Ще има и музика.
Имаме грижа и за хората с ментални и физически особености. Които някак си не ги виждаме край нас, но това не означава че ги няма, ние просто не им даваме възможност да бъдат част от обществото. В рамките на фестивала ще говорим за това. Ще покажем един чудесен проект в ателие “Пластилин“ на Габи Григорова, тя е модел, фотограф, прави и дизайн на уникални протези, които тя произвежда. Хората с ментални особености също не бива да се възприемат като излишни в обществото. В цял свят много от тях заемат и управленски позиции. Хора с биполярни разстройства и др. Когато са под лечение. Имаме и локации в квартала, в които ще демонстрираме всякакви арт терапии, ще можем да видим какво създават тези хора и да купим нещо от тях, да ги подпомогнем. И това е силата на хората.

– Как работите с институциите, от които зависи вземането на решения? Вие обявихте и друга инициатива, за издирване на собствениците на сградите, помага ли ви някой?

– Когато говорим за паметниците на архитектурата, години наред правим срещи с редица организации, водим разговори с различни активисти експерти, понякога и политици, пред които да поставяме тези теми, за да разберем какви са реалните стъпки. Досега само си говорим, а стъпки няма. И затова тази година, на 17-и септември, в третия ден на фестивала от 14 ч., в бившата транспортна станция, която е в непосредствена близост до Дома на киното, води се „Мария Луиза“ 16 с вход откъм „Екзарх Йосиф“ , на последния етаж, с поглед отгоре към историческия център, каним и граждани активисти, и експерти, и политици, представители от всяка политическа партия, към която сме отправили покана, защото без значение, кой ще ни управлява утре, кой с кого се кара в Парламента, ние говорим за неща, от важен национален мащаб.
Проблемът е, че всичко е сложено под шапката на Министерството на културата. НИНКН ( Национален институт за недвижимо културно наследство) също. Там работят за цялата страна цифром и словом 17 човека, при това с минимални заплати. Как те могат да се занимават в цяла България с паметниците от национално значение, от местно значение, от археологията, до малките фамилни къщи в малки населени места? Те не са дигитализирани, няма дигитализирани архиви. Няма направени възобновени карти, които да възвърнат категоризацията на тези сгради, които са извадени по време на прехода поради различни комерсиални интереси и все още се облагодетелстват хора от това. Видяхме посред бял ден как беше бутната сградата на бившето Хърватско посолство в Докторската градина миналата година, която бе отвсякъде паметник на архитектурата. Докато ние това не го спрем, ще заличим един период от 100 години, през който нашите предци са градили история.
Дигитализиране и обновяване на архивите на НИНКН, увеличаване на капацитета на НИНКН, на финансовата мотивация на хората и по някакъв начин децентрализация от Министерството на културата към общините. Това са темите, които предлагаме за обсъждане. Самите общини и кметове трябва да са заинтересовани, да имат власт да следят за тези сгради, да има контрол.

– С Първото българско кино-Модерен театър на бул. „Мариа Луиза“, какво стана?

– Това е един добър пример. Силата на хората там заработи. След всички подписки и протести, собственикът обеща, че няма да прави МОЛ или да събаря сградата, ремонтира я доста добре отвън.. Не съм влизала вътре, да кажа как там е възстановена.
Но е важно сгради и паметници от този мащаб да не стават частни, или поне да имат елемент на обществен достъп. Ще отправя критика за Телефонната палата, защо трябва да става хотел и какво ще се съхрани от историята на сградата по този начин? Същото, каквото се случи с „Арена ди Сердика“ на ул.“ Будапеща“- безценни римски разкопки стоят затворени там, да не говорим, че в момента хотелът и не работи. Това е в ущърб на обществения интерес.

-„Къщата с бръшляна“, какво става с нея?

-Благодаря, че я споменахте. Страшно ми стана болно да науча преди няколко дена, че тази къща е купена от брокерска фирма, която е съобщила на всички, че ще строи блок. БЛОК! Тази къща е една от емблемите на квартала, цялата в бръшлян обвита, която винаги наесен грейва в червено, от бръшляна не се виждат красивите елементи отдолу, но е била в категорията на паметник от местно значение. И сега къща но ще изчезне защото някой я купил и от два дена се говори, че ще я бута за да се строи блок. Какво правим? Какво правят институциите, как позволяват някой да руши тази къща, извадена от списъка на паметниците на културата, как някой решава ей така и за да щръкне седем етажен блок в квартала без никаква връзка с околната среда? Точно зад нея има друга къща, стил модернизъм, извадена и тя от списъка на паметниците на културата, санирана по брутален начин.

-Трябва да има контрол и върху санирането и обновяването от компетентни лица?

-Примерът със Зелената къща е показателен. Човекът, който я реновира, не е милионер, това е обикновен човек, който живее на „Екзарх Йосиф“ и решава да тегли кредит, за да възстанови сградата, която била в била в окаяно състояние. Започва да гледа снимки и я възстановява с елементи, които успява да поръча. Появиха се критики, ама защо не са оригиналните елементи. Сега, ако този човек е имал възможност да работи с експерти-било към общината, или Министерството на културата, или ли неправителствени организации, които да му помогнат, ако държавата му е осигурила компетентна подкрепа, той е щял да се съобрази. Той е направил максимума, за да се запази сградата. Какво можем да искаме от хората собственици, които възстановяват нещо по памет?

Акцент ни е и зелената тема. Тук напоследък се заговори да се отрежат дърветата на ул.“Екзарх Йосиф“, почнаха да се режат, има Х-ове по тях, но защо не се поддържат?Има си методи и начини за поддържане, не може да се ореже 80% от короната на едно дърво, и така да го оставиш да изсъхне. Режат се 20% от клоните.

Искаме да покажем на всички и цяла България, че ако работим за кауза, която си заслужава, тя е постижима.

Елате и вижте постигнатото до сега от 15 до 17-и септември от деня на училището до ден на София три дена да празнуваме есента в Стара София ,където всеки може да открие малки изненади и да откриете чара на стара на София.

Събитието се осъществява с подкрепата на Столична община и е част от културния календар 23 година.

Къде е в София стария град? Открийте КвАРТал-а!