Николай Ценков: Когато изчезнат класите, идват масите

Вече няма бунт на масите, а триумф на масите. Това каза в предаването "Човекът на фокус“ на Радио "Фокус“ писател и доктор по социална философия Николай Ценков, автор на книгата "Триумфът на масите“. "Масите вече не се бунтуват, няма срещу кого да се бунтуват. Не се бунтуват, защото би трябвало по парадокс да се бунтуват срещу себе си – те са новият елит. Най-новото, заеха местата на най-добрите. И следователно вече за бунт не можем да говорим, ако използваме за референтна точка прословутото съчинение на Ортега-и-Гасет отпреди 90 години. И от тази вече историческа дистанция бунтът е прераснал в триумф. Той се проектира в няколко измерения: икономика, политика, медийна, културна и информационна среда.“

В книгата "Триумфът на масите“ на Николай Ценков са изложени в обобщен вид основните антропологически и аксиологически концепции за масите. Човекът-маса или средният човек е този, който се чувства добре да е като останалите, не се притеснява, че е еднакъв, че е равен, този, който не иска да изпъква, който не иска да се откроява, този, който се носи по течението, разясни още Николай Ценков. "Разликата и сблъсъкът между единия тип човешка фауна човекът-маса и автентичната личност или отбраното, творческото малцинство, е в това, че единият е минималист, човекът- маса се задоволява с малкото, а другият, автентичният човек е максималист – стреми се голямото. Единият е самодоволен, човекът-маса налага своята обикновеност като норма, другият е самовзискателен, той винаги критикува себе си, предизвиква себе си. Единият търси бързите и лесни удоволствия, докато другият по-скоро има склонност да бъде аскет – да се оттегли и да съзерцава.“

"Човекът-маса в момента е материално задоволен и тази задоволеност го прави склонен да придобие психологията на разглезения господинчо, разказа още за своята теория Николай Ценков. "Животът за него е даденост, целият свят е един мол, в който той ходи и избира цялото това изобилие, което той възприема, че му се полага. Без да си дава сметка за цивилизационните достижения, благодарение на които той живее лесно и удобно, той влиза в един потребителски, консуматорски модус, от който измъкването става трудно. Това е един от аспектите на масовизацията в икономиката. Друг такъв е етатизацията или одържавяването – т.е. ние живеем в държавен капитализъм, защото човекът-маса възприема държавата като собствено творение“, каза Ценков.

"Друг аспект в политиката – човекът-маса трайно се настани като фигура на власт, - добави Николай Ценков и обясни, че икономическата и политическата власт са свързани, защото човекът-маса, за да упражнява икономическата мощ, се нуждае от своя инструмент – това е държавата. Той трябва да притежава държавата, за да може да се меси в икономическите отношения. Като фигура на власт човекът-маса е аристофоб – мрази най-добрите. Той искрено ненавижда това, което не е. И той отказва да преговаря с другите, той използва пряко действие – иска да налага силови неговия мироглед, неговия начин на мислене. А политиката е умението да преговаряш с другия, а не бокс. Именно това минимално съгласие е една от основните задачи на всеки политик, защото за да управляваш, трябва да си подготвил нещата, да си организирал това минимално съгласие. Естествено, човекът-маса няма никакво желание да прави тези неща, и затова виждаме какво се случва на днешната политическа сцена“, смята още Николай Ценков.

"Друг аспект на триумфа на масите е разпадането на класите – когато вече няма класи, идват масите. Това е един от предвестниците на тоталитарните или направо авторитарни режими. Тогава вече и партиите стават ненужни когато няма вече класи, чиито интереси да представляват. Когато няма класови интереси идват движенията“, коментира още Николай Ценков. Според него, комунизмът има огромен принос за формирането на това мислене, че "животът ти е даден наготово, че не трябва да полагаш никакви усилия и някой трябва да се грижи за теб, а именно държавата. Това е безумие, което никога не свършва добре, както не свърши добре и при нас. Но този манталитет остана загнезден в главите на много хора и до ден-днешен ние не можем да измъкнем от него.“

"Социалната физика се крепи на един много крехък баланс: на съотношението между водещи и водени. Когато тези, които са призвани да водят, се откажат от тази си функция, или обратното – тези, които са призвани да следват, решават, че вече няма да следват, ами те ще изземат тези функции, тогава обикновено се стига до разпад на обществото. Елитите ги има, но на тях като че ли им е неудобно да поемат тази си роля, защото те знаейки, че масата е новият елит, те не искат да се приравняват на нея. И те са се затворили – един вид ескейпизъм.“

Според доктора по социална философия, всеки човек има техническа природа – променя действителността за разлика от животните. "Човекът-маса разчовечава техниката, обезчовечава техниката – всичко му е спуснато наготово и той не прилага тази своя техническа природа в действие. Става още по-опасно като се сложи изкуствения интелект. Проблемът тук е, че човек пак ще стига чрез изкуствения интелект до истината, но ще е наготово, няма да знаеш защо, няма да знаеш как. Ти ще получиш верния отговор, но няма да имаш абсолютно никаква идея как и кой е стигнал до този верен отговор, не както преди това е бил Бог, след това разума и т.н. А невролозите са единодушни в едно, че за да се поддържа мозъка, му трябват три неща: кислород, гликоза и четене на книги,“ заключи Николай Ценков.