„Лешникотрошачката” е приказен балет в 2 действия, с хореография на Мариус Петипа и Лев Иванов, по музика на Пьотър Илич Чайковски. Либретото е по приказката на Ернст Теодор Амадеус Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”. Премиерата се е състояла в Мариинския театър в Санкт Петербург на 18 декември 1892 г., заедно операта на Чайковски - „Йоланта”.
Въпреки че първоначалното представление не е било успешно, 20-минутната сюита, която Чайковски обособява отделно от балета, постига успех. Пълната версия на „Лешникотрошачката” се радва на огромна популярност от средата на 20-ти век насам и днес се изпълнява от много балетни трупи, главно около Коледа.
Княз Феликс Юсупов, който живее в изгнание в Лондон и Париж, е горещ почитател на Чайковски и иска да запознае западния свят с руския гений. Князът дава солидна сума от своето богатство, за да се поставя години наред по Коледа, във Великобритания и във Франция, „Лешникотрошачката". Юсупов пише следното за композитора: „Няма друг гений като Чайковски. Аз мога и трябва да бъда винаги на страната на неговите велики произведения.“
„Лешникотрошачката” на Чайковски се превръща в едно от неговите най-известни произведения, особено частите включени в сюитата. Произведението е известно с това, че се използва челеста, инструмент, с който композиторът работи в неговата по-малко известна симфонична балада „Войвода”. Въпреки че е известен главно като отличителния солов инструмент в „Танцът на Захарната фея” от второ действие на „Лешникотрошачката”, той е използван и на други места в същото действие.
За балета Чайковски обединява сили с Мариус Петипа, с когото си сътрудничи и за „Спящата красавица”. Материалът, който Петипа избира, е адаптация на разказа на Ернст Теодор Амадеус Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките” от Александър Дюма-баща, наречена „Приказка за лешникотрошачката”. Сюжетът на приказката на Хофман (и адаптацията на Дюма) е до голяма степен опростен за целите на балет в 2 действия.
Петипа дава на Чайковски изключително подробни инструкции за композирането на всяка част от произведението, включително темпото и такта. Завършването на произведението се забавя и поради факта, че Чайковски посещава САЩ за 25 дни, за да дирижира концертите по откриването на Карнеги Хол.
Премиерата в България на „Лешникотрошачката“ е през 1962 година в Русенската опера. Хореографията е на Асен Манолов. Диригент тогава е Христо Станишев.
В Софийската опера „Лешникотрошачката“ ще се играе на 29.11 от 19 ч. и на 30. 11. от 11 и 19 ч., 22. 12 от 11:00 часа и на 22 .12 от 19 часа, на 23.12 от 11 ч. и на 23.12 от 19 ч.,на 26.12 от 11 часа
Участват:
Марта Петкова, Никола Хаджитанев, Боряна Петрова, Емил Йорданов, Цецо Иванов, Катерина Петрова, Матю Уитъл, Вяра Иванчева, Людмила Илиева, Кристина Чочанова, Марина Маринова, Еленко Иванов, Георги Банчев и други
Художествен ръководител на балета на Софийската опера е Марта Петкова
Оркестър на Софийската опера и балет
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Вече
10:41 27.11.2023
2 Гориил
Коментиран от #3
11:01 27.11.2023
3 Нещо си се объркал
До коментар #2 от "Гориил":
Може би господинът ще поиска да направим клада на площад „Александър“ с книгите на Пушкин, Толстой, Достоевски, Чехов, както някога е ставало в една държава, която днес толкова държи да е „политически коректна“, че посегна дори на „Лешникотрошачката“. Там, преди време, тъкмо в навечерието на Коледа бе свален от репертоара вечният балет на Чайковски. Всяка година през последните сто в оперните театри в целия свят показват този приказен балет, той се е превърнал в неизменна част от празничната коледна и новогодишна атмосфера. Историята се развива на Бъдни вечер. Любимият балет на всички малки и пораснали деца завършва с празник в двореца Конфитюренбург с щастливи танци: испански (Шоколада), арабски (Кафето), китайски (Чая), руски и т.н. до прочутия „Валс на цветята“. Причината за свалянето на балета от сцената е, че две от децата танцували с грим, наподобяващ тъмна кожа (това било расизъм) и така танците ставали „политически некоректни“. Това се случи, уви, в страната на Бах, Бетховен, Шуман, Вагнер, Брамс, Щраус.11:36 27.11.2023