„Хора с прякори“ - акад. Владимир Зарев за книгата на Божидар Манов в Литературния салон на Румяна Таслакова

В навечерието на задаващите се коледни празници Литературният салон на Румяна Таслакова при това юбилеен,(25-и), съвсем не бе случаен. Защото авторът Божидар Манов и неговата книга с тъжни разкази: „Хора с прякори“, кореспондират както с духа на предстоящия празник, така и сякаш отговорят на смисъла на тези интимни срещи- разговори между творци и пристрастни читатели, а именно да открояват същностни явления и присъствия в литературния поток отвъд показния рекламен шум, да отключват способности и възможности за общуване с истински стойностни и текстове и автори. Ценното на тези Салони е, че в тях се водят откровени диалози между самите писатели, а най-добрата оценка за един автор е тази, която може да даде друг автор, в случая тя бе на безспорния авторитет и ненадминат разказвач, акад. Владимир Зарев, пише obache.bg.

Акад. Владимир Зарев:

„Уважаеми дами и господа, скъпи приятели, не е случайно, че точно днес, на юбилейния Литературен салон, се срещаме с книгата „Хора с прякори“ и нейния вече знаменит автор Божидар Манов. Аз имам специално отношение и към сборника с тъжни разкази на Божидар, и към самия Божидар. Сега само искам да ви спомена, че още на самата премиера, препълнена до без въздух от почитатели и приятели на автора, първия тираж на книгата се изчерпа. А също да не пропусна да поздравя Божидар за наградата за литература на София, която заслужено му бе присъдена от многобройното и пристрастно жури.

Преди година Божидар Манов ми се обади и изпълнен с неудобство, с някак тайнствен глас ми предложи да прочета неговите, още тогава ги нарече, тъжни разкази. Това отрупано с недомлъвки желание ме напрегна, направо ме притесни защото аз изпитвам повече от уважение към професор Манов, висок интелектуалец един от най-големите познавачи и тълкуватели на българското и световното кино. Боях се, че може да ме сполети горчиво разочарование, бях обзет от страха, че мога да се сблъскам с поредната графомания, с претенцията на един осъществен човек, който вярва, че може всичко. Най-мъчителното в ситуацията беше, че Божидар е мой приятел, мой близък приятел. Зачетох разказите и облекчението ме овладя още с първите страници, просто бях повлечен от атмосферата и езика им, бях погълнат от драматизма на човешките характери, от дълбината на прозренията в тях. Веднага му предложих и напечатахме няколко от разказите в списание „Съвременник“.

Скъпи приятели, светът, в който живеем, който ни заобикаля е реален, вещественият свят около нас съществува, но лишен от енергията на нашето духовно любопитство, той е неуловима, все още латентна форма на съществуване, полусън на предметния свят, бездиханната дрямка на природата. За да се пробуди този унесен в себе си свят, той трябва да бъде назован и така единствено творчеството, талантът на твореца, неговото въображение и интуицията му разбуждат Битието и го превръщат от съществуване в смисъл, а по-сетне в памет и в История. Светът на Божидар Манов е сложен, пределно драматичен, изпълнен е с дълбинното познание за болката и страданието на човека. Изтръгнат от унеса на ежедневието, този свят е навсякъде около нас, но сякаш ние можем да го видим единствено и само в неговите прекрасни разкази. Призвание и вътрешен копнеж на всеки истински творец е да създаде свой познаваем, но неповторимо личен свят. Колкото по-значим е този творец, толкова неговият свят е по-величествен и самобитен, по-неизчерпаем и недостижимо единствен. Така всеки истински писател доизмисля и досътворява видимия свят, доизмисля и досътворява човека, благородството и мерзостта на човека, низостта и величието на човека, безкрайността на човека. Точно това могъщо разгадаване на човека е постигнал Божидар Манов в книгата си „Хора с прякори“, всичките му персонажи са обзети от страданието, от болката като форма на човешката им неосъщественост, на ужасяващата повличаща и смазваща неосъщественост. Поради някакви външни или вътрешни душевни причини те не успяват да осъществят себе си, да изпълнят не просто желанията, а собственото си предназначение. Да изпълнят смисъла на своя живот. Не зная дали Божидар е познавал тези личности и техните истории или изцяло ги е измислил, но това което поразява в тази книга е прекрасното усещане за автентичност. То е толкова силно и постоянно, така безмилостно, че докато преминавах през съдбите на героите изпитвах чувството, че Божидар е бил всеки един от тях, че е живял неговия живот и неговите разочарования.

Позволете ми да кажа няколко думи и за стила на автора. Езиково книгата е безупречна, тя е изпълнена с метафори и сложен словесен изказ, които създават личния стил на писателя Божидар Манов, подчертават неповторимостта на неговия свят. Свят познаваем и едновременно с това единствено негов. Без колебание ще повторя своето твърдение, което вече споделих на гърба на книгата, сборникът с разкази „Хора с прякори“ е постижение, значимо постижение на националната ни литература.

Добре дошли в тази книга!

Разказите на Божидар Манов си струва да бъдат част от атмосферата на един толкова духовен празник, какъвто е Коледа, за да ни припомнят колко е важно да пречистим душите си, опознавайки страдането и болката на другите.