На 28 март 1887 в Копривщица в нощта срещу Цветница се ражда Димчо Дебелянов. Той загива трагично на 2 октомври 1916 на фронта на Първата световна война в днешна Гърция. 15 години по- късно останките му са върнати отново в Копривщица.
Димчо Дебелянов е бил последното, шесто дете в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина. Кръстен е на дядо си Динчо Дебелян.
През 1896 г. след смъртта на баща му, се изселват в гр. Пловдив при най-големия му брат Иван. Там записват Димчо ученик в „Жълтото училище“. Първите години на гимназията учи в мъжката гимназия „Александър I“, където пише първите си стихотворения, които после изгаря.
През 1904 г. семейството му се преселва в гр. София, наема квартира на ул. „Оборище“ 46. 1906 г. в сп. „Съвременност“ са отпечатани първите публикувани творби творби на поета: „На таз, която в нощи мълчаливи“, „Когато вишните цъфтяха“ и др. които са подписани с името ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ. Бил е на 19 години. Негов кумир по това време е бил Пенчо Славейков, малко по-късно и Яворов.
Той е български поет, автор на лирични и сатирични стихотворения, публикувани в различни периодични издания. От 1907 година Димчо Дебелянов сътрудничи на „Българска сбирка“, „Съвременник“, „Нов път“, „Оса“.
В края на октомври 1912 година Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. В началото на Първата световна война сам настоява да бъде изпратен на фронта, макар че не подлежал на мобилизация.
В края на януари 1916 година заминава като доброволец на Македонския фронт. На 2 октомври 1916 г. Димчо Дебелянов е убит край Демир Хисар в хода на Първата световна война.
Сред най - известните му произведения са: „Помниш ли, помниш ли…“, „Аз искам да те помня все така…“ и др.
Малинен дъх разпръскват твойте устни
Малинен дъх разпръскват твойте устни,
о, сладък дъх на майските цветя!
И преблажен е, който пръв откъсне
от тях малината на любовта!
Кокичета страните ти покриват,
посипани с брилянтена роса...
Ах! Кой щастливец нощем ще обвиват
къдриците на твоята коса!...
******
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Истински поет
06:24 28.03.2024
2 Моарейн
Сиротна песен.
Ако загина на война,
жал никого не ще попари —
изгубих майка, а жена
не найдох, нямам и другари.
Ала сърце ми не скърби —
приневолен живя сирака
и за утеха, може би,
смъртта в победа ще дочака.
Познавам своя път нерад,
богатствата ми са у мене,
че аз съм с горести богат
и с радости несподелени.
Ще си отида от света —
тъй както съм дошъл бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен.
06:45 28.03.2024
3 Механик
Свадесет и осми март 1887-ме се е падал в понеделник. А Цветница НИКОГА, запомни, НИКОГА не се пада в понеделник.
07:23 28.03.2024
4 Сила
08:47 28.03.2024
5 Сандо
09:04 28.03.2024