Внукът на Ваня Петкова: Лъжите и цялата истина за личността и творчеството на поетесата

Излезе антологията “Аз съм Сириус”, която се издава по повод осемдесетата годишнина от рождението на Ваня Петкова. Тя вече имаше премиера в София, а в близките дни и месеци ще бъде представена в много други градове в страната.

Голямата писателка и поетеса си отиде от този свят преди 15 години. Приживе авторката на повече от 35 книги и носителка на много награди често бе хулена и отричана, преследвана. Съвсем неоснователно. За съжаление, някои се опитват да го правят и днес. Внукът на поетесата, актьорът и режисьор Джозеф Ал Ахмад, отговаря на клеветите.

- Господин Ал-Ахмад, твърдите, че неистини за баба ви днес се тиражират в медийното пространство. Можете ли да бъдете по-конкретен?

- Има една известна мъдрост, ако не се лъжа, е на големия ни писател и художник Чудомир: “Лъжата обикаля света, докато истината все още си връзва обувките!”. Много е жалко, че има хора, които смеят да се наричат “журналисти” и които, за съжаление, не са честни не само към своите читатели, но не са верни и на най-висшия закон в журналистиката - истината. Хубавото обаче е, че истината рано или късно възтържествува.

- За какво става въпрос?

- Един средностатистически псевдожурналист, чието име няма да споменавам, от екраните на телевизиите и в “статии” най-сериозно е тръгнал да обяснява какъв е произходът на Ваня Петкова и съответно на нашето семейство.

- Вие познавате ли го и защо смятате, че той говори неистини за баба ви?

- Не съм го виждал и преди това не бях чувал нищо за него. А колкото до баба ми, истината е пределно ясна: По бащина линия Ваня Петкова е от украинско-руски произход. Дядо ѝ (моят прапрадядо) е бил белогвардейски генерал при руския император Николай II. Пазим всичките му 12 ордена за храброст, всъщност 10, защото 2 бяха откраднати заедно с неговия портрет с военната му униформа. Всеки може да го види и в интернет и ще се увери, че униформата му е белогвардейска.

Така ще се опровергаят с лекота кухите клевети, че баба ми си е измислила руско-украински произход

Тя владееше безупречно и двата езика и е превела на български поезията на такива имена като Тарас Шевченко, Евгений Евтушенко, Едуард Успенски, Леся Украинка, Дмитро Павличко и много, много други.

- Какво още знаете за прадядо си генерала?

- Дядото на Ваня Петкова - Иван, е бил руснак от черкезки произход, фамилията му е Искандеров. В превод на арабски, турски, татарски, фарси Искендер означава Александър. Служейки на Руската империя обаче, той е бил “обрусен” и според всички семейни архиви, с които разполагаме, се е казвал Иван, православен християнин, но с черкезка фамилия Искандеров. Именно затова баба ми Ваня в няколко интервюта споменава “черкезки” произход.

Неговата съпруга пък (бабата на Ваня) - Анастасия, е била от Украйна, от много знатен род, от с. Диканка, Полтавска област.

След началото на гражданската война в Русия болшевиките палят къщата на Иван в Ростов на Дон и двамата решават да бягат за Франция. По неизвестни за нас причини обаче се застояват и задомяват във Велико Търново, където си побългаряват фамилиите на Петкови.

- Защо се е наложило това?

- Вероятно както за по-лесно асимилиране в обществото, така и за да не бъдат намерени в случай че в България червените също дойдат на власт. Доброволната масова промяна на фамилии от белоимигрантите е процес добре документиран в множество източници. Подобна е историята например на легендарния американски композитор Ървин Бърлин, чийто баща се е казвал Мойше Липкин и също е служил в Руската имперска армия. Променя си името на Мойсей Бейлин, след като стига до САЩ.

- Да се върнем на историята на баба ви Ваня Петкова.

- През 1918 г. Иван и Анастасия стават родители на Петко, тайно наричан Пьотър - бъдещият баща на Ваня Петкова. Той се ражда във Велико Търново. Това е накратко руско-украинската история на нашия род по линия на баба ми. А вече майката на Ваня Петкова, Василиса или Василка, е била наполовина българка, наполовина гъркиня, родом от Бургас. Петко и Василка се запознават в София, където тя е работила като модел и шивачка, а той - в банка. През лятото на 1944 г., малко след бомбардировките на София, им се ражда единствената дъщеря, Ванчето или Ваня, моята неповторима баба.

- Но тя се среща и под името Садик. Това откъде?

- На 22 години, още студентка в Софийския университет,

Ваня се омъжва за моя дядо д-р Нури Садик, неин състудент, нубиец от Судан,

а впоследствие и един от основателите на арабската редакция на Българското национално радио.

И тук следва поредната лъжа на споменатия псевдоанализатор: Възмутен от това, че дядо ми е бил нубиец, той заяви в национален ефир, че баба ми, “в желанието си да изпъкне”, твърдяла, че съпругът ѝ бил “потомък на Рамзес II”.

Мале, Тангра да ни е на помощ!

Истината е там, че в поезията си Ваня Петкова пише, че народът на съпруга ѝ са “Потомци на Рамзес II”. Това нубийци го твърдят за себе си! По същия начин, както българите са потомци на траките, скандинавците на викингите и т.н.

Въпросният Рамзес II е имал съпруга от Нубия - Нeфертaри, и около сто деца от нея, разпръснати по тези земи. Именно затова баба ми, “грешницата”, като човек на изкуството, просто решава така да се изрази в литературната си творба!

Обаче слава на бог Ра, че близо 3200 г. след смъртта на фараона се намери един господин в София, търсещ слава на гърба на известни покойници, който да “разкрие истината” за Ваня Петкова! Между другото, именно фактът, че баба ми, младата изгряваща поетеса, решава да се омъжи за чужденец, и при това тъмнокож, през 1966 г. силно възмущава комунистическата върхушка у нас.

- Пострадала ли е баба ви за това свое решение?

- Години наред тя беше обиждана с всякакви епитети само защото съпругът ѝ, а впоследствие дъщеричката ѝ (моята майка) са с друг цвят на кожата. Пазя всички писма от архива на баба ми до тогавашната милиция, в които детайлно са описани имената на всички расисти и хора, които са правили всичко възможно да попречат на кариерата ѝ и опетнят името ѝ.

И всичко това не защото са били критични към нейното творчество, а само заради количеството меланинови клетки в кръвта на майка ми! Затова Ваня Петкова се превърна в онази неукротима бунтарка, каквато всички я знаете!

- Агресията отвън поражда и нейната агресия, така ли?

- Тя се обучи на два вида бойни изкуства и раздаваше шамари наляво-надясно, дори на министъра на културата, в присъствието на Тодор Живков, заради недопустима реплика, отправена по неин адрес по време на прием в Бояна.

- Откъде знаете това?

- Чета неиздадения ѝ автобиографичен роман “Бог е Любов” и ми се изясняват много от историите, които ми е разказвала, когато бях малък. Цялата истина скоро ще излезе наяве. И понеже Христос е казал “Обичай врага си”, с много обич предупреждавам всеки враг или кандидат-такъв: По-добре недейте се докосва до семейството ми!

Оставете баба ми да почива в мира, който заслужава и който тя не получи приживе, както и сега, заради “странния” ни произход.

Редове от биографията

Ваня Петкова е носител на Наградата на СБП за 1980 г., а през 2005 г. ѝ се връчва и Националната литературна награда “Георги Джагаров” за цялостно творчество. Тя има множество почетни знаци на градове в България и света, връчени след нейни рецитали за културни заслуги. Носител е на почетния знак “Печат на цар Симеон Велики”, връчен ѝ лично от президента Георги Първанов през 2005 г. На церемонията със същата награда бяха удостоени Лили Иванова и Татяна Лолова.

Ваня Петкова остава единствената поетеса в света, изнесла три поетични моноспектакъла в самолет през 1983 г., за което е официално предложена за Рекордите на Гинес. Това постижение лесно се доказва по два начина:

От членовете на българската рок група “Сигнал”, които са били в самолета, както и от специалните покани, които стюардесите връчвали на пасажерите. Екземпляри от тях се пазят в къщата музей на поетесата в село Езерово.

Ваня Петкова е автор на 35 издадени книги, от които 25 стихосбирки, 3 новели, 4 романа и няколко исторически книги и учебници. Поезията ѝ е преведена на 13 езика, сред които японски, арменски и арабски. Името ѝ влиза в американската антология “The Devil’s Dozen”, или “Дяволската дузина”, в която са вписани 13-те най-влиятелни български поетеси, като се започне от Дора Габе и Елисавета Багряна и завърши с Ваня Петкова.

Автор: Исак ГОЗЕС

Източник: БЛИЦ

Елисавета Багряна и Ваня Петкова