Новооткрити артефакти от Созопол може да бъдат изложени в Лувъра

Продължават археологическите дейности между стария и новия град в Созопол - място избрано за строеж на нова автогара, предаде NOVA.

Археолозите разкриха нови ценни артефакти. Паралелно с този обект, археологически разкопки продължават и около Каваци в периметър, част от историята на Аполония Понтийска. Разкрит е уникален съд от погребална церемония на младоженка.

Строителните дейности на новата автогара със сигурност ще се забавят заради продължаващата работа на терен, при който учените продължават да се натъкват на интересни артефакти. Възможно е проектът на автогарата да претърпи и промени, в които находките да бъдат включени като експонати за посетителите, поставяне на стъклени стени и други варианти. Възможно е част от експонатите отново да гостуват в Лувъра, каквато българо-френска установена връзка вече е представяла артефакти от историята на България.

„Много съм доволен, това наистина е водещо партньорство в общото ни сътрудничество между България и Франция и това е сътрудничество, което е образцово и което мога да кажа, че е доста уникално в този регион на Балканите”, разказва посланикът на Франция в България Жоел Мейер.

Заварваме екипа в обекта над архаична урна от 6 век с бебешко погребение до античен християнски храм. „В нея, в притора в основната част, от ляво и от дясно на църквата се развива един християнски некропол на три хоризонта, на три нива. Била е изографисана, с високо качество стенописи, вероятно от Константинопол, 13 века в началото на 13 век са стенописите откогато и самата църква е престанала да съществува, след която се е използвала за култово място”, казва научният ръководител на обекта д-р Явор Иванов.

Интересно и все още необяснимо за археолозите е че след като храмът е спял да функционира, архитектурни елементи от църквата са били умишлено, ритуално погребани заедно с разкрити монети-скифати.

„Факт е, че архитектурни детайли от църквата са погребани умишлено на три места и след това тя е запечатана с една структура от малки, средно-големи камъни, между които има стъклени гривни, няма камъни за да бъде интерпретирана като път. Това е ритуална запечатка на храма”, допълва д-р Иванов.

Римското ниво до което са достигнали археолозите разкриват зидани некрополи, в които са намерени и няколко значително по-големи от намерените преди месеци стъклени съдове с антични ароматни масла ползвани за покойници. Предстои почистване и реставрация на крехките скъпи антични парфюми. Разкрити са още оловни тежести за прашка, на които има печат с надпис на старогръцки обозначаващ военачалника, както и бронзови стрели.

„Имаме монетно съкровище в един гроб в църквата от 22 броя скифати, които са посребрени, амфора – те редки за България и за Черноморието, разбира се че ги има, разбира се че са проучвани в Созопол и преди това. Ценното, както и в археологията е различните пластовете в този многопластов обект показва една история от 6 век Пр. Хр. - над 2500 години история с различни некрополи на няколко нива”, добавя д-р Иванов.

Надгробна стена с танцуващ мъж с куче разкрива погребална церемония. Въпреки че средновековните погребални ритуали са стандартизирани, учените считат, че тук са положени по-богати хора.

„Над средните граждани си позволяват добре оформени от надгробни плочи гроб и надгробна стрела от мрамор, която най-вероятно е внесен от най-близката кариера антична е от Проконез”, казва директорът на Регионалния исторически музей в Созопол Димитър Недев.

Учените са категорични, че в Аполония Понтика са живеели богати знатни особи, след като подобни артефакти са разкрити в други 60 гроба от 4 век Пр. Хр. около Каваци.

„Интересното е, че през този период има ограничение на пищността на погребалния ритуал. Тоест има закон, който налага определена сума която може би могла да бъде похарчена за погребението и вече индивидуално всяко семейство или всеки човек е решавал за себе си дали тази сума да отиде за гробното съоръжение или гробния инвентар”, разказва гл. асистент Теодора Богданова от НАИМ към БАН.

Разкрит е уникален червенофигурен съд, който предполага погребана младоженка от Атина. „Единственият лебес гамикус - съд, който е използван единствено в Атина, и е част от сватбената церемония на тамошните младоженки. Интересно, но ние го намираме на този обект, който проучваме. Той е единственият по цялото Черноморие, не само на територията на България. Очевидно погребаната там жена е била от Атина или е имала някаква връзка”, обяснява още Богданова.

Предстои антропологичен анализ на останките, които ще дадат повече данни за историята преди да бъдат експонирани за туристите от новия сезон.