Росица Обрешкова за "Сцена на кръстопът": Спектаклите тази година са същинско духовно преживяване

Спектаклите тази година се отличават с авторски почерк, висок професионализъм и са същинско духовно преживяване!

„Сцена на кръстопът“ за мен е въплътеният дух на Стефан Данаилов – неговата щедрост, енергия, влюбеност в театъра, безпределна радост от живота, с която ни заразяваше. Това, че фестивалът е жив и пулсира, е доказателство, че Мастъра е с нас и можем да споделяме с любимата му публика паметта за него, споделя племенницата му Роси Обрешкова

Росица Обрешкова, режисьор, актьор, драматург и племенница на Стефан Данаилов.

Д-р Росица Обрешкова е режисьор, актьор, драматург и художествен ръководител на клас по Актьорско майсторство. Родена е през 1972 г. в София. Завършва НАТФИЗ. Дъщеря на актрисата Росица Данаилова.

Програмен директор на Международния театрален фестивал “Сцена на кръстопът”- Пловдив. Сред по-известните ѝ постановки са „Змей”, „MOVIE”, „Роберто Зуко”,“Нина“ и „Кимоно”, с участието на Росица Данаилова, „Актрисата” с участието на Стефан Данаилов, моноспектакълът “Страшносмешно необщуване“ и др. Майка ѝ - Росица Данаилова (1933-2018) е българска актриса, родена в София. Сестра е на актьора Стефан Данаилов (1942-2019).

– Г-жо Обрешкова, Театралният фестивал "Сцена на кръстопът" за 28-ми път превзема Пловдив. Какво е за вас лично този фестивал? Какви са целите му?

– „Сцена на кръстопът“ за мен е въплътеният дух на Стефан Данаилов – неговата щедрост, енергия, влюбеност в театъра, безпределна радост от живота, с която ни заразяваше. Това, че фестивалът е жив и пулсира, е доказателство, че Мастъра е с нас и можем да споделяме с любимата му публика паметта за него.

– Защо точно Пловдив бе избран за този „кръстопът“?

– Пловдив избра своята „кръстопътна сцена“. Първото фестивално издание е в Плевен, но поради нежелание на тогавашната местна власт, няма второ. Кметът на Пловдив, г-н Спас Гърневски прегръща идеята и вече 28 години тук е домът ни.

– Успява ли фестивалът да достигне до масовата аудитория?

– Винаги сме се старали да правим пъстра и богата програма, която да достигне до колкото се може повече влюбени в театъра.

– Как се преодолява езиковата бариера на спектаклите? Бихте казали няколко думи и за преводачите?

– Благодарение на съвременната техника и разбира се на професионалистите от Драматичен театър - Пловдив, всички чуждестранни спектакли са с титри на български.

– Какви са акцентите на фестивала тази година? Кое бележи тази "Сцена на кръстопът"?

– За мен интимен момент е споменът за Татяна Лолова. Един спомен от романтичната „черно бяла“ епоха. В специална вечер ще „Празнуваме Татяна Лолова“. Журналистът Георги Тошев е подготвил още един щастлив ден на среща с нея и с нейните мисли и откровения от А до Я.

– За първи път сме посветили ден на най-малките ни зрители. Ще им разкрием някои театрални тайни, ще майсторим кукли. В мен още живее една непораснала Пипи – Дългото чорапче и с нетърпение очаквам спектакъла на Младежкия театър.

– Гостуването на Национален театър Будапеща - Унгария мисля, е основен акцент. „Вицекралят Банк“ на Йожеф Кантона е забележителна с мащабите си продукция. „Това е дълбоко затрогваща история за любовта, лоялността, съблазняването, предателството, патриотизма, властта и политиката", казва Атила Виднянски, режисьор на постановката.

– За изкушените от театъра името на Антонен Арто е магично, вълнуващо, то събужда бунт и непримиримост. Спектакълът на Театрална формация РЕОН – Атина, „Диптихът Арто“, е почит и признание за този велик творец.

– Какви са изненадите тази година? Изобщо, ще имали изненади за публиката?

– Съвременникът ни все по трудно се изненадва, а и Пловдив се е превърнал в истинската столица на културата. Но все пак мисля, че спектаклите, които са селектирани тази година се отличават с авторски почерк, висок професионализъм и най-вече ще ни доставят радост и същинско духовно преживяване.

– Вие сте племенница на големия мастър Стефан Данаилов. Как определяте като режисьор, актьор и драматург нивото на този театрален фест?

- За мен това е специален фестивал и мога само да гарантирам, че го създаваме с много любов и отдаденост. Така ни научи Мастъра.

– А какво би казал Мастъра? Дали щеше да е доволен? Има ли негови възпитаници на сцените тази година?

– Много съм щастлива, че децата на Мастъра, вече като изявени артисти, участват в едни от най-емблематичните заглавия на фестивала. Ще видим Антоанета Добрева-Нети брилянтно превъплъщавайки се във Виктория Глас, оперната певица завинаги останала в историята като дубльорката на Мария Калас. Радина Боршош, която ще ни сподели „как се пишат писма до Бог“ във великолепния спектакъл „Оскар и розовата дама“ на Ерих-Еманюел Шмит, с участието и на Гранд дамата на театъра Мария Стефанова. Владислав Карамфилов – Въргала, с когото ще отпразнуваме 105 годишнината от рождението на Николай Хайтов, със спектакъла „Когато светът беше шарен“. Ще видим Иван Юруков като гост-актьор в „Неделя вечер“ от Захари Карабашлиев, на театър „Зад канала“. И разбира се обичаните Иван Бърнев и Валери Йорданов, които са заедно с Александър Морфов и неговия театър, където смъртта и любовта са в неспирен карнавален танц и животът, макар и непосилно труден, все пак е прекрасен.

- Как се отразява, според вас, международната обстановка на такъв вид прояви?

– Уви, реалността на войната надвисна и над този светъл празник. Заслужилият актьор на Украйна, Игор Титов е повикан за военна служба. След като разбрахме, че ще е възпрепятстван да дойде, поканихме театър „Око“ от Лвив. Но при последния обстрел на града е загинал съпругът на една от актрисите. Хората на театъра сме разпиляно по целия свят семейство, което има свой общ език и разбирателство. Затова беше важно да участват нашите колеги от Украйна.

– Именно, за да покажем своята колегиална съпричастност, в съпътстващата програма ще представим руската пиеса „Финист Ясният сокол“, в превод на Иля Златанов. Това е театрална акция в подкрепа на авторката на пиесата Светлана Петрийчук и режисьорката Женя Беркович. Въпреки, че пиесата е удостоена със „Златна маска“, непосредствено след това е забранена. Двете жени, след мракобесно дело в руски съд при закрити врата, към днешна дата са получили шест годишна присъда, с мотива за „подтикване към тероризъм.“ Истината за пиесата ще чуем от Станка Калчева и Богдана Котарева, а режисьор е Василена Радева.

– Да поговорим малко за вас и семейството ви. Вие сте израснала в актьорска среда. В какви човешки ценности са възпитавани майка ви и вуйчо ви в семейството на дядо ви полк. Ламби Данаилов?

- Баба ми Евдокия и дядо ми Ламби са били принципни хора, много честни и трудолюбиви. Децата им Стефан и Росица носеха същите качества.

– Бихте ли разказали нещо впечатляващо и запомнящо се за майка ви - Росица Данаилова и за баща си?

– Ще разкажа моите поизбелели спомени в книга, която очаквайте скоро. Майка ми, Росица беше впечатляваща и блестеше с особена светлина в сивкавата соц. реалност. Любовта им с баща ми, режисьорът Константи Обрешков е история на красота и отдаденост.

– Защо толкова се държи на имената „Ламбо „ и „Росица“ в рода ви?

– Доколкото знам, майка ми е кръстена на пра-пра-баба ми Руса от Родопите. Тя е била байрактарка в хайдушка дружина. Историята на името Харалампи е по особена. Два пъти майката на Ламби Данаилов е раждала деца на деня на свети Харалампи и двата пъти те не са преживявали. Затова на третия, дядо ми е кръстен на светията. В годините останал само Ламби. И въпреки, че брат ми се казваше така, на него му викаха Ино, а вуйчо ми гордо носеше името Ламбо. Иначе е кръстен на пра-баба ми Стефана, от Ловеч.

– Какви съвети ви даваше вуйчо ви - големият Стефан Данаилов?

– Вуйчо ми съвети не даваше, но сега оценявам, че ме е научил как да обичам живота в неговата пълнота.

– Какво е да си от семейство на актьори и режисьори? Вие ли взехте решението да продължите семейната традиция? Това голяма отговорност ли е при такива имена от двете ви страни?

– Когато си израснала вдишвайки сценичен прах, и приспивана с шума на въртяща се камера, изборът да се занимаваш с тези изкуства е неизбежен. Но чувствам отговорността и очакването. Мисля, че се справям добре.

– Да завършим това интервю с Театралния фестивал "Сцена на кръстопът". Какво ще пожелаете на участниците му и на публиката?

– Пожелавам да погледнем в театралното огледало и десет дена да летим, да мечтаем, да не спим…

– Да живее фестивала!

Благодаря Ви за това интервю, г-жо Обрешкова и успех на фестивала!

Интервю на Оля АЛ-АХМЕД