Непознатият "Рибен буквар“ беше представен в ЮНЕСКО

На 10 декември 2024 г., в 13:00 ч., в Централата на Организацията за образование, наука и култура на ООН – ЮНЕСКО, в Париж, в присъствието на българския посланик във френската столица – Н.Пр. г-жа Радка Балабанова, както и на много чуждестранни дипломати и представители на научни, образователни и културни институции от всички континенти, бе открита Специална изложба посветена на 200 години от издаването на „Рибния буквар“. От името на Министъра на образованието и науката на Република България – проф. Галин Цоков, беше съобщен Поздравителен адрес.

Изложбата, която е подготвена от Университета по библиотекознание и информационни технологии, София, Република България и Националната библиотека на страната „Св. Св. Кирил и Методий“, бе представена от българските експерти по културно наследство проф. Венцислав Велев и доц. Васил Загоров от УниБИТ и г-жа Юлия Карадачка от НБКМ.

В предстоящите дни дипломати, представители на страните членки на ЮНЕСКО, както и гости на международната организация ще имат възможност да се запознаят със седемте книжни издания на „Рибния Буквар“, дело на д-р Петър Берон.

„Буквар с различни поучения“ на д-р Петър Берон е издаден през 1824 г. и е първият съвременен български учебник. Използван от деца през целия XIX в., той съдържа, в допълнение към правилата на граматиката, обща информация за природата и основи на аритметиката.

Отбелязването на 200 годишнината от издаването на „Рибния буквар“ освен национален има и международен характер. По предложение на Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО това значимо българско събитие е вписано в международния календар на значимите събития, свързани с човешката история и културата на ЮНЕСКО. Там то присъства под името: „200 години от издаването на първия новобългарски учебник „Буквар с различни поучения“ („Рибният буквар“), постижение на българската култура от XIX в., издаден от Петър Берон (1824 г.) – https://unesdoc.unesco.org/ark:/48223/pf0000385098.

Проявите преминават под патронажа на Министерството на културата и Националната комисия за ЮНЕСКО. Обединени са усилията на учени и преподаватели от УниБИТ, изследователи от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, както и на много общественици.