Проф. Владко Иванов пред ФАКТИ: Българите са цивилизационен ориентир в Евразия

Проф. Иванов, излезе от печат Трети том на „Българите“, в който Вие поддържате оптимистичен тон, на фона на песимизма в България?

Благодаря на вас и вашата авторитетна медия. Първо, ние сме на прага на с глобални промени, в хода на които слабите държави ще искат ред а силните ще преразпределят хаоса. Второ, който загуби дух и приятели ще потъне в мрак и ще трябва да учи тежки исторически уроци. Книга 3 е идея за спасение в Юрски парк. Тя е поглед много назад, за да очертае българите далеч напред, като се базира на факти и закономерности, които са известни още от времето на Раковски. Историята се развива и излезе от „византийския кръг”, където ние сме варварска извъневропейска нежелана формация от 681 г.

Когато трябваха съюзници против арабите, татарите и пр. изведнъж се оказа, че сме европейци. Днес е същото. Защо не се говори за Волжка и Кубратова България, за Дулоба, какво ни притеснява да кажем смело, че границите на Европа (и на българите!) са на Урал? В трите книги предлагам методология с която да оценим нашия път през хилядолетията без да се разделяме на лагери. Досега това ни е позволявала геополитиката, с такава информация са разполагали нашите учени преди и след Освобождението.

Авторите преди нас не са имали доказателствата на генетиката, лингвистиката, археологията, дискусиите за цивилизациите в Шумер и Индия. И най-важното – глобалните информационни мрежи ни дадоха достъп до световното знание и мненията на хиляди изследователи, които са пътували, видeли, превеждали, живели и чули за древността на българите по света. Те изтъкват обективни дадености - ние сме заобиколени от великите цивилизации на Китай, Индия, Шумер, Асирия, Египет, Гърция и Рим, няма как да оцелеем случайно, без собствени мащабни духовни и материални градежи.

Който и вариант за нашия произход да вземем, която и България да посочим, от Волга и Бактрия, през Скития до Адриатика ние сме в центъра на световния водовъртеж, имаме най-добрите природно-климатични условия и предпоставки за възход. Но елитът ни се е свил в една махала с разбиранията си.

Трудно се доказват такива големи мащаби!

Напротив, България е наречена „Държава на духа“, от големи учени и световни лидери, тя е голяма колкото Кирило-Методиевото дело. Владивосток е старобългарско име и означава „Владей востока“. Вели-мир, Влади-мир, Бала-мер са наши имена, има ги и на Балканите и на Днепър и на Волга откакто свят светува. Ние сме като гърците, днес са малка държава, но са оставили голямо културно-историческо наследство. Разликата е, че нашите империи са сухоземни, а гръцките се базират на крайбрежни полиси. Четете Николай Державин – той казва, че Преславската и Охридската книжовни школи са създали църковно-славянската цивилизационна общност. Географски и езиково тя приблизително съвпада с империята на Хунобългарите през 5 век.

Това отново поставя въпроса какъв народ сме ние, от къде идваме?

Няма нужда да философстваме много. Отваряме интернет и виждаме хората, изобразени в Казанлъшката гробница, излизаме навън и виждаме същия прекрасен медно-румен народ. Това сме ние – Българите. Всички близки нам племена са описани физически и метафорично по този начин (алани-алени, аси-сияещи, арии-просветлени, бели-бел-г-ари). Знаем, че виното е оставяло следи върху косите и телата на траките, светли са и славяните. През Х век се появяват и русите, които възхождат на мястото на империята на гетите, на Хуно-българската империя, на Кубратова и Волжка България.

По някое време лидерски шанс са имали братята в рамките на Великоморавия, не случайно мисията на Кирил и Методий (с български имена Църхо и Страхота) е там – от Пеония в Панония и Полония. Полската знат се е гордеела със сарматския си произход, носела е хохли на бръснатите си глави и е владяла Москва. Кои царе владееха отвъд Дунав с остригани глави? Всичко това е все в лоното на траките, най-големият народ след индийците според Херодот (Книга V, 3.).

Редица чужди и наши автори отдавна са доказали, че по-късно те са известни като гети, скити, сармати, хуни, българи, славяни. Тоест, става дума за източната част на Яфетовия народ, днешните източноевропейци, които историята е записала с различни имена. Как така персите, гърците и германите (и те имат много имена) са на изконните си земи, а нашият голям цивилизаторски народ по средата изчезва, от къде и колко пъти е идвал нов народ?

Генетиката и лингвистиката казват, че ние сме устойчива, хилядолетна общност, наследяваме езика на трако-пеласгийските племена. Писмените системи могат да се сменят, но езикът е най-устойчивият белег. Тук вече също има яснота, Долнодунавската писменост и Магура са първообраз на Линеар А и Б. Но трябва да бъдем обективни - там където сме се застъпвали с други цивилизации, има обмен на генетика, култура, религии, управленски династии, оръжия, титли, хубави жени. И това не е унижение, а нашата прекрасна тайна в центъра на Евразия – през хилядолетията сме взимали и сме давали най-доброто. Велик наш историк дефинира казуса гениално - денуваме в Европа, нощуваме в Азия.

Как ще обясните тежката ни съдба и объркана история?

Гледаме напред, великото е, че сме останали. Няма лека съдба, всички общности се движат през възходи и залези. По време на пет вековното иго ние не сме държавен субект, всеки съсед е взимал земя, еничари, жени и слава, безмилостно са делили властта и българските родове. Нашата история е пренаписана от Австро-Унгария, Русия и Германия. След Освобождението българският нотариален акт вече е разкъсан и за да няма претенции за бащините земи, околните сили намират вариант, като ни довеждат от Гоби.

Поредна нелепа постановка – тюрките на Балканите са освободени от турско робство. Що за наука ни предлагат – може ли двадесетхилядна неграмотна орда от друга цивилизация да наложи азбучна и езикова норма на половин Европа? Защо варягите и Чингис хан не наложиха своя език и азбука на Русия, а го направиха българските просветители? Ами защото „просвета“ е наша дума от памтивека и значи „за света, знание, просветление“.

Все по задкулисни причини, някой е записал в енциклопедиите, че етно-езиковата общност на гети, готи, гути, хети, траки, пеласги, даки, скити, сармати е мъртва. Следователно и старославянският език (оттам глаголицата и кирилицата) са имплементирани от Римската империя в безименна биологична маса. Но там управляват Максимин Тракиец, Галерий (от сердите), Лъв Бес (от бесите), Юстиниан (с нашето име Управда) и пр. и пр. Нима допускате, че римляни, гърци и перси са си внасяли владетелски родове от чужди светове? После, кой е този народ, на кого Рим (създаден от тракиеца Еней) и Константинопол (създаден от император, родом от Ниш) плащаха в злато?

Има запазени извори от тези времена и десетки наши автори, като Ал. Делова ги показаха на света. Българите са описани бляскаво и в VI век редом с пълководци като Велизарий („Повеленият Свише, от зората“, и той „арий“, родом от дн. Сапарева баня) в боевете за властта в империята. Изведнъж това е забравено и една нова клика в Цариград ни визира като далекоизточни натрапници (оногури, кутригури, утигури и пр.).

Има такива факти, влиянието на Азия е огромно, но политическите византийци трябва да знаят, че племенните наставки „ари, ури, ери“ (бълг-ари) говорят за арийски произход, че Европа в гръцките извори е азиатска принцеса, че българите се самоопределят чрез „АЗ“, „ЯС“ и „ЯЗЕ“ – ясни, бели, божии, просветлени, като Велизарий. Възстановителите Асеневци са от тях. Семантиката на „Илиада“ е неоспорима – от Тракия идва Рез, полубог с белоснежни коне и сияйни брони, а от Скития, Ахил Богоравен Пелеев, и той от белите, просветлените. Науката не може да пренебрегва такава концентрация и логика от факти, изтъквани от безспорни автори.

Как миналото се пренася в настоящето на Европа?

Показателно негативно и разломно. ЕС не можа да се справи с разделенията, днес братята в Украйна плащат греховете в поредната Троянска война. Европейските империи след XV век са допуснали огромна грешка – те са пренаписали историята на Евразия от свое име и са игнорирали предпотопния народ на трако-пеласгите. Не са обединявали Европа, оперирали са с интриги и войни, а не с наука и европейски братства около Черно море. Тогавашните сили допускат Източната Римска Империя да бъде превзета и заличена цивилизационно, втурват се из чуждите земи, вместо да опазват единството на континента. Балканите са поставени извън него.

Що за геополитическо самоубийство – измислен е и обяснителен термин – „Скитска пустиня”, за да се забрави великият народ. Атила (ата-тата, отец) е обявен за инороден. Той отвежда 100 000 бойци (българи, гети, гепиди и пр.) на Каталунските поля през 451 г. Срещу тях „последният велик римлянин“, Аеций (от славно тракийско котило, родом от Доросторум, става генерал в лагера на бащата на Атила), построява още толкова нашенци везеготи (мизи-гети), алани и др. Всички говорят близки наречия, виковете и стоновете им не се различават.

Загиват десетки хиляди, сред тях не е намерен нито един монголски череп. Чисто европейско братоубийство. Озарението за българите и европейците трябва да започне от нещо очевидно като Братислава – на всички наши езици това име звучи ясно и затрогващо, прославени братя. Така е звучало и в Хетия, и в Гетия, и в Тракия, и в Словения, Словакия, Славиния. Всичко това е написано на българската азбука, чийто прототип може да се види в пещера Магура и Фригия.

Знаем, че миналото предопределя бъдещето, само ако живее в настоящето. Какво предлагате?

Вече казах, че навлизаме в главоломен геополитически, културен и социален водовъртеж. Американският президент гледа към Канада и Гренландия, на земята на Кубрат се лее кръв, около Божиите земи зрее атомен сценарий. Поради това призовавам за почит към историческите уроци. Рискуваме за пореден път да отворим кутията на Пандора без знания, с дребнави интриги и геополитическа слепота. Не можем да си позволим (като някои съседи) да обявим всичко за българско. Истината е, че в огромната братска мера българите имат най-много държави още от Преддверието, че българското ядро в църковно-славянската грамота е факт. Но само толкова.

Всички вече имат национална идентичност, необходимо е взаимно уважение, зачитане на постиженията и международното право. Няколко автора или държавни управления няма да решат проблемите, необходим е национален институт, който да започне от факта, че всички сме индоевропейци и генетичният извор на трако-славяните и келто-германите е от региона на Черно море. Библейската постановка за Ной е в това лоно. Говорим за хилядолетия, не може да се подминават фактите, но няма как с кавалерийска атака да се променят фундаментите на културата и науката. Това е ставало в хода на мащабни войни, но днес те са недопустими дори като замисъл.

Ако искаме да се чуват нашите имена, първо трябва да поставим богиня Европа с представата за индоевропейците на пиедестал. Това е отговорът на „Питат ли ме дей зората“. Том 3 „БЪЛГАРИТЕ“ предлага този исторически, етно-културен и геополитически поглед. Благодаря на всички които ме подкрепиха, поклон пред авторите от които научих всичко това. Специално изтъквам Йорданес, Паисий, Георги Раковски, Георги Сотиров, Николай Колев, Павел Серафимов, Николай Тодоров и десетки други, които трябваше да видят България от чуждите земи и да направят много повече от нас.

Вие акцентирате, че делата на нашите предци са цивилизационен ориентир в Евразия. Но завършвате с български цивилизационни стожери.

Здравейте, благодаря, че сте забелязали тези успоредни процеси. Погледът върху Евразия разкрива монументалния образ на българите, заобиколени от големите цивилизации на Китай, Индия, Шумер, Асирия, Египет, Гърция и Рим. Влезте в интернет, напишете „Кирилица“ и ще видите една зона от Адриатика до Тихия океан. За да оцелее сред могъщите демографски и културно-политически колоси, нашата цивилизация има собствена идентичност, хилядолетен ход далеч преди Кирилицата.

Това е резултат от обективни фактори, субективни качества и воля за живот. От тях израстват родовете, племенните съюзи, държавността и нацията. Всички субекти, достигнали до днешните времена са изградили собствени оръжия за поддържане на независимост и устойчив „АЗ“. Гърците и до днес са добри търговци, посредници между няколко крайбрежни цивилизации. Германите са северен, дисциплиниран, градивен народ. Египтяните, дори да останат един милион, ще бъдат велики заради пирамидите. Индийците и китайците са огромна маса от народ, който рано или късно ще роди могъща държава.

За да кажа кои са българите, аз тръгнах от въпроса на Патриарха: Питат ли ме дей Зората? Като кораб в непознатите простори, ние винаги ще търсим посоката на Земният рай. За нас той е там, където Земела зачева от Слънцето и ражда българи. Всичко това е вградено в нашия архетип. Хиляди общности са загубили светлата си мечта и са потънали в океана от хилядолетия, за тях не съществуват звездните небеса, зората не изгрява за тях. Забележителни научни школи и легендарни автори, религии и пророци са се опитали да обяснят тези процеси.

Нашата наука също дължи обяснение, защо днес изтъкваме предимно нещастията и разделенията и въпреки всичко, продължаваме напред. Аз се опитвам да използвам трансдисциплинарна методология, синтез от познания и методи, които обобщават процесите в котекста на необозримото време. Предлагам система от национални стожери, които са създали и ще водят общностите на нашия народ (на Балканите, на Волга, край Днепър, в Кавказ и навсякъде по света), въпреки преходността на ежедневието и епохите.

Този подход не изисква ресурси, не създава рискове за мира, не се нуждае от одобрение, той е мирогледът на щастливата нация. Директно казано, националните стожери са онова, което е основополагащо за българите, което академичната наука, букварите, родителите, партиите и медиите трябва задължително да кажат, преди да изберем посока към бъдещето и да дадем свобода на българския индивидуален гений.

Много наши учени и екипи вече опитаха да предложат проекти на национална доктрина. Моля, представете вашите идеи.

Да, ние сме просветлен народ, създаваме много хубави проекти. Но, днес трудно работим в екип, противопоставяме се, даваме път на интриганти и започваме да търсим изхода, когато настъпят тъмните времена. За съжаление, в България винаги присъства един остатък от византийско време, който редакторът на вестник „Беломорска България”, през 1944 г. изтъква пред поета Кирил Маджаров: „Не си въобразявайте драги, че в България може да се купи власт, без да се продаде България”. Тоест, днес ние пишем нашата история според силния на деня, този, който дава парите и допуска до медиите.

За наука, която визира хилядолетия, това е несериозен подход. Вижте как подхождат сърбите, унгарците, поляците, гърците. Те първо са патриоти и след това говорят за партии и външна политика. Мисля, че нашият народ преживя достатъчно, вече има много информация за миналото и настоящето, тече глобална стихия и промените ще надминат всяко въображение. Ако даде Бог отново да акостираме на спасителен връх, ние отново ще попитаме „дей Зората“. Ако не отговорим, значи сме се преляли в друга общност.

И накъде ще погледнем, какво трябва да видим, кои са стожерите?

Първият духовен стожер предопределя нашата позиция в науката и народопсихологията – Българите са документирани и пряко, и косвено откакто свят светува. Много автори изтъкват, че днес отбелязваме повече от седем хилядолетия от нашето начало по Старобългарския календар, признат от ЮНЕСКО. Нямаме основания да отминем и записа от 354 г. “Ziezi ex quo vulgares”. Зиези е име, известно от траките, хетите, скитите, сарматите и славяните (сиу, сиват – бог, белота, светлина). Сияйният Зиези управлява Шумер (2750 – 2725 г.) с граници от р. Инд до Черно море.

Ако ви се струва прекалено мистично, напомняме, че Д. Хоматиан (XI век) говори за великия ни народ (мизи, наричани и българи), изселен от времето на Александър Велики (IV век пр.Хр.) към Северния океан и Мъртво море, който след време си върнал почти целите Балкани. Тоест, без да отричаме 681 г., ние трябва да търсим изворите си (дей Зората) далеч отвъд.

Има вселенска закономерност – колкото са дълбоки корените, толкова просторни ще са клоните на българското дърво в бъдещето. Това дърво живее в нас и ние живеем с него – биологично, психически, политически и като интелект. Ако отрежем нещо отдолу, нещо ще изсъхне отгоре. И обратно. Поради това древните са казали, че миналото определя бъдещето, ако живее в настоящето. Докато нашата наука, институции и партии се суетят, съседни субекти взимат всичко новооткрито и го вграждат в собственото си мироздание. Всеки иска Зиези, кирилицата, календара, боговете на древността (ние ги имаме в етнонима си – Бог-ари).

Второ, всички извори показват, че българите и България единствени в Евразия носят неизменните знаци „Бел” и „Арии”. „Бул, бел, пел, бал, бял” и синонимите им, ясни, светли, сияйни, алени (т.е. от зората, божи) характеризират нашата древност и на сродните ни племена. Някои от тях като пеласги (беласги), кари, пеони, кимери, мирмидони, мизи, гети, хуни и пр. директно са посочени от старите историци като българи. В Рим и Атина те са упоменават и обобщено – варвари. Отдавна е забелязано, че “vulgares”, “uulgares”, респективно “Vulgaria/Uulgaria/Βουλγαρία”, е пряко свързано с “bulgares” и “Bulgaria”. И тъй като, скити, траки, гети, сармати, хуни и пр. вече не съществуват на картата на Евразия, българите са сред първите им наследници днес – семантично, гласово и нарицателно сред околните цивилизации.

Кутригури, оногури, ултиндзури също са „ари“, точно като кимери. Разбираемо, конкурентите не са били ласкави към нас, нарекли са ни „вулгари“ и „варвари“ (груби, несъгласни с чуждата култура и език). Без да предполагат, те са признали огромната земя, народ и цивилизация на север от тях. Приблизително, това е ареалът на Скития, Сарматия, на траките, на славяните, на Кирилицата, на източните родове на Яфетовия народ. Сред тях в големи периоди водещи са българските родове.

Трето, географският простор, в който изворите документират българите е родина на бялата раса, формирана около 7 – 10 хилядолетия преди нас. Т.е. отново визираме началото по Старобългарския календар. Не отричаме постиженията на други цивилизации, раси и общности – изтъкваме, че сме сред Първосъздателите.

Горните три фундамента, по естествен начин предопределят четвъртия национален ориентир – Кирило-Методиевото дело е българско. Институциите ясно трябва да кажат българските имена на братята – Църхо и Страхота. Разбираемо, имената им са сменени по религиозни причини, но те извършват колосален народновъзстановителен подвиг, който има древни корени и родните им имена показват изворите. След епохите на латинизация и елинизация те възстановяват азбуката на Орфей, Култура Варна, Долнодунавската писменост, тракограмите, руницата, Магура, Линеарите, фригийското писмо, на което пише Константин Велики и пр.

Това са все сакрални символи и върволици, кодиращи и пресъздаващи речта на нашия народ. Всичко това през IX – X век е осмислено, консолидирано, защитено в България и понесено отново сред братската духовна нива от Балканите към безмерна Скития. Поради това понятията „църковно-славянски“, „славяно-български“, „хуно-български“, трако-български, не може да ни разделят, те ясно показват кои са озарените държавнически родове, водачи сред братските общности в Евразия. Те отстояват границите с Китай и Персия, те са повод големи държавници и учени да ни наричат „Държава на духа“.

Петият (политически), стожер за българите сочи, че Българските държави винаги са в ареала от братски племена и не са от колонизаторски тип. Всички ние от памтивека говорим близки наречия, споделяме един духовен кръг и владеем бащините си земи, но създаваме общности, които в различни епохи са водени от различни родове. Това е документирано от Омир, Херодот, Касиодар, Йорданес и десетки древни писци. Неоспорими доказателства и обобщения привеждат и съвременни български автори. Сред тази духовна, географска и политическа шир неизменно са и българите, които създават най-много държави в Скития и по южния и аналог от Балканите до Персия, от Мизия до Мидия, от гетите в Скития до масагетите (мизи-гетите) в Сарматия.

Шестият национален ориентир също е неоспорим – предците ни понасят кръста и Христовата вера още от I век. По нашите земи са проповядвали Свети Андрей Първозвани и Свети Петър. Решаващи са били управленията на Константин Велики и Галерий – императори, родени от нашия народ, в нашите земи. Те въвеждат християнството като официална религия в Римската империя през IV век. Този факт ни ориентира към Европа, но не трябва да ни отдалечава от нашите все още живи общности в Азия, които изостави византийската и поствизантийската олигархия.

Седмият национален стожер предполага принципно, равно и динамично отстояние от всички центрове на световна власт. Това е гаранцията за държавния и народния суверенитет. Националният и личностният образ за света винаги започва с АЗ, без да отричаме хармонията и взаимодействията. Уроците на историята ни показват, че алената зора ще изгрее само, ако държим собствен ход сред съседи, съюзници и конкуренти. Всеки опит за безусловно обвързване със силните на деня води до загуба на идентичност, периоди на униние, мегаломания и риск от национални катастрофи, съпроводени с вътрешни разделения, кръвопролития и пагубни геополитически преоценки. Не забравяйте братоубийствената Троянска война и данайските дарове, които ни се предлагат и днес.

Последният, осми национален ориентир се фокусира върху вътрешната политика. Той повелява, че в мащабния исторически контекст за нас няма германофили, русофили и славянофили, монархисти и комунисти, християни, варвари и езичници, европейци и азиатци. Има българи. Съвременният етап от нашето съществуване е белязан от вътрешни разломи и братоубийства сред всички народи. Той е последица от политиката, формирана в края на XIX век под влияние на големите външни сили.

През последните 150 години, България се съюзява и пресъюзява многократно и конюнктурно с всички от тях, като лелее надеждата да обедини землището и народа след преживения пет вековен мрак. В крайна сметка се оказва, че ние хабим националната си енергия по чужди сценарии и интереси и винаги стигаме до някаква форма на Берлински конгрес.

Някои наши съседи са били по-внимателни и не са сгрешили. Време е да отсеем ненужното и без излишна пропаганда и вътрешни раздори да отдадем дължимото на всички наши съюзници. А те са онези, които застанаха духовно до българите и проляха кръвта си заедно с нашите бащи и деди, за да ни има в хилядолетията, където се загубиха десетки други народи. Когато им благодарим сърдечно, трябва да подчертаем онова, което са взели от нас още от времето на Варненското злато, Първохристиянството, писаното слово и мирогледната грамота.

Вие сте академичен учен, не използвате ли много митология?

Старая се да привеждам системно и аналитично достойни наши автори и чужди извори. В книгите няма и един пример, около който да не търся доказателства, противоречия, аналогии и връзки с централната тема за българите. Съжалявам, но когато около нас има мегаломани, които градят история върху митове, няма да се съглася с учени, които са се свили около София и не знаят, че тя е Сердика, а сердите също са наши предци. Голяма част от историята, изкуствознанието и културата около нас, че и в Европа е построена върху Олимп и неговите богове.

Основателите на Рим са отгледани от вълчица. Ататюрк държи да се подчертава, че всичко в Анатолия е градено от тюркския първонарод още от времето на Гюбекли тепе, тоест 10 000 години назад, 100 века. В Европа Атила е анатемосан като зъл азиатец, но в епосите на европейците един от героите е Атли (Ецел). Всичко това се пише в книгите, продава се чрез туризъм, имена и марки. Само ние не смеем да кажем, че нашите първоотци са отляли първото злато, преживели са потопа.

Може да се чуе, че „Ziezi ex quo vulgares“ било измислица, че Йорданес, пореден монументален автор след Аблавий, Дион и пр. не знаел какво прави, като написал, че готите са гети – траки, че Раковски бил романтик, защото казва, че сме пеласги, „гимери и кимери”. Мюфтията на Казан в интервю се гордее, че хуно-българите са славни владетели на Скития. В „Илиада“ богоравните са двама – Ахил Пелеев от Скития и Рез от Тракия. Самият Рим е основан от тракиеца Еней.

Какво повече трябва да се доказва на нашите институции и политици? Целият ни народ на Балканите, на Днепър, на Волга и в Кавказ знае и се гордее с всичко това. Малко ли е, за да се поставим в цивилизационната матрица на света от времената на първия календар?

Вие как стигнахте до тези заключения?

Тръгнах от славните древни гети, владетели на земята, която след това управлява Атила и Кубрат със синовете си. Намерих много автори, бродих в мрежите, работих денонощно, прозрях и всичко написах сякаш на един дъх, защото всички факти се сливат в една логическа верига. Извинявам се на всички, които не можах да забележа, да цитирам, да отдам почит. Те са големи духове, знаят, че работим за общото дело. Когато видях пред себе си трите тома на „БЪЛГАРИТЕ“ разбрах, че пътеводните ми звезди са били авторите, които са видели и осмислили нашата история извън Родината (Йордан от Мизия, Паисий, Раковски, Георги Сотиров, Николай И. Колев, Павел Серафимов, Николай Тодоров....).

На един от тях дължа специални благодарности – съдбата ме срещна с Димитър Ил. Димитров FLS, от него взех една Вселена в познанието за древността на българите, но той никога не опита да ми внуши коя е правилната линия и кои са силните на деня. Знам, че има скептици, но науката върви напред, докато ние се колебаем, зад всички открития се появява субект. Наскоро гайдата бе призната за откритие на наши съседи. Пожелавам на българския научен и духовен елит повече широта, защото народните дела далеч изпревариха статуквото, водят дискусии в глобалните медии, споделят открития, постигат консенсус и се родеят с авторитетите.