Бившият ни посланик в Сърбия Георги Димитров издава спомени от работата си в Белград

На 24 април от 11 часа в Литературен клуб "Перото" на НДК ще бъде представена книгата на Георги Димитров "Белградски преживелици. Дневници и спомени на един дълго задържал се посланик (2005-2012)". Домакин на събитието е Издателство "Сдружение международни отношения".

В нея можете да прочетете за любопитни аспекти от работата на българските дипломати в Белград и особеностите на атмосферата в съседна Сърбия през онези години.

"Тя обхваща периода от 2005 г. до началото на 2012 г., когато бях посланик в Белград, отбеляза пред БТА Георги Димитров. По думите му това време е било доста динамично.

„Това беше много активен период и за Сърбия - вътрешнополитически, в отношенията с ЕС и в регионални аспекти“, каза дипломатът.

Томът е около 650 страници. „През по-голямата част от престоя ми в Белград си водех дневници на ръка в едни тефтери и тази книга е едно към едно по тях. Базирана е не на сегашни оценки, а на документалните материали от онова време на посолството - отчети, информации, справки, бележки, които са писани в реално време. Няма анализи и оценки от дистанцията на времето. Както съм го видял и почувствал тогава и съм записал в дневника си, така е представено сега“, каза Георги Димитров.

Дипломатът разказа, че много се колебаел дали да напише тази книга, но близки и приятели го убедили да го направи. Доста време било необходимо бележките, писани на ръка, да се превърнат в печатно издание, но според него така е по-добре. „Получи с много интересно съвпадение - книгата излиза 20 години, след като съм заминал там", отбеляза той. Димитров каза, че изданието не касае събитията в Сърбия след края на дипломатическата му мисия в страната.

ФАКТИ ви предлага откъс от нея:

"Когато реших да пиша дневник, съзнавайки напълно, че ще го четат може би само семейството и близки приятели, реших да бъда пределно откровен и да не спестявам нищо, което съм видял и чул, па макар и някои от действащите лица да са още на сцената на политиката и живота. Водих дневник през голяма част от престоя си в Сърбия, но не през всичките шест години и половина. Започнах повече от две години след пристигането си в Белград и прекъснах година преди отпътуването си. Опитал съм се да запълня „пробойните” не толкова по памет, колкото с помощта на документи от онова време. Старал съм се да не регистрирам само факти и събития, но и да вложа собствен коментар и отношение. При това обаче съм се пазил от изкушението да внасям уточнения и оценки от дистанцията на времето. Ако някога към писаниците ми посегне някой, който реши да изучава този бурен и интересен период от историята на Сърбия и нашите отношения с нея, нека знае, че освен неизбежната редакция, не съм си позволил впоследствие да изтрия или добавя нищо съществено към онова, което съм писал и мислил в реално време.

... Поех поста на посланик в Белград в деликатен период за Европа и Балканите, когато дисонансът по въпроса за европейската конституция и колебанията около бъдещата европейска архитектура можеха да разклатят динамиката на разширяването на ЕС и да закрехнат вратите пред страните от Западните Балкани. В допълнение, Черна гора беше обявила намерение за напускане на съюзната държава, предстояха също разговори по статута на Косово и Метохия. В рамките на своите международни приоритети и стратегическа ориентация като член на НАТО и предстоящ член на ЕС, България обръщаше специално внимание на процесите в Югоизточна Европа и беше силно заинтересована те да протичат по начин, удовлетворителен за всички страни и в интерес на стабилността и сътрудничеството в региона, с разбирането, че най-ефикасният способ за трайно решаване на проблемите на Балканите е европейската и евроатлантическа интеграция.

В двустранен план, това беше период на осезателен подем на политическите отношения между България и Сърбия и Черна гора. Поредицата срещи на високо равнище показваха добър дух и динамика. Проведени бяха полезни разговори между президентите и премиерите на двете страни, активен контакт поддържаха министрите на външните работи, ползотворен диалог се осъществяваше и между министрите на отбраната и на вътрешните работи и пр. В същото време, започвах работа със съзнанието, че икономическите отношения не са на нивото на политическите и работата за преодоляване на този дисбаланс ще бъде едно от основните професионални предизвикателства пред мен и колегите от посолството. Решителна подкрепа заслужаваха да получат също различните инициативи на местните власти, които търсеха възможности за разширяване и задълбочаване на трансграничното сътрудничество. Географската близост беше също благоприятен фактор за развитие на активни контакти в областта на туризма, културата, спорта и т.н., както и за по-тясно общуване на хората от двете страни на границата. В целия този контекст, българското национално малцинство, чрез историческите си корени в България и битието си в Сърбия, трябваше да играе роля на естествен мост между двете страни и да бъде активен посредник и участник в контактите между деловите кръгове и гражданските структури, да подпомага с идеи и инициативи отношенията между официалните власти..."