Тази година се навършват 15 години от смъртта на Юлия Винер - la prima donna assoluta

В продължение на повече от три десетилетия Юлия Винер-Ченишева /1929 – 2010/ беше абсолютната примадона на националната ни сцена. Може да се каже, че малко бяха оперите, в които тя не участваше, особено тези от големия, класическия репертоар. Нейният пробивен, изразителен плътен и силен драматичен сопран се отличаваше не само със специфичната, неповторима красота на тембъра, но и с големия си диапазон, с отличната техника и съвършената певческа линия. В своите близо 60 роли тя винаги беше първата, премиерната изпълнителка, предпочитана от диригентите и режисьорите. Винаги стабилна, готова. Тя не отлагаше спектакъл или репетиция, не маркираше, беше по немски прецизна, съвършена.

Родена е в София на 17 юни 1929 г. под знака на артистичните и неспокойни Близнаци. Произхожда от семейство на руски евреи белоемигранти. Учи музика от дете. От 1947 до 1951 г. е в Консерваторията, в класа на проф. Елена Ангелова-Орукин. След две години се явява на конкурс и е приета за редовна солистка на Софийската народна опера.

Дебютът ѝ е на рождения ѝ ден – 17 юни 1954 година в една голяма и твърде трудна, особено в певческо отношение роля – Леонора от Вердиевия „Трубадур”. Диригентът Асен Найденов е във възторг от качествата и сигурността на дебютантката. Той ще стане „нейният диригент”, а тя – „неговата певица”. Ще работят дълги години заедно плодотворно на националната ни сцена. Зареждат се роля след роля: Амелия от „Бал с маски”, Ярославна от „Княз Игор”, Лиза от „Дама Пика”, Татяна от „Евгений Онегин”, Донна Анна от „Дон Жуан”, Дездемона от „Отело”, Сента в „Летящият холандец”, Елза от „Лоенгрин”, Тоска, Виолета Валери, Мюзета, Аида, Леди Макбет, Мадалена от „Андре Шение”, Турандот, Абигаил от „Набуко”, Маршалката от „Кавалерът на розата“, Одабела от „Атила”, Луиза Милер...Беше и първата изпълнителка на сопрановите роли в премиерите на българските опери на Любомир Пипков, Парашкев хаджиев, Веселин Стоянов, Марин Големинов, Александър Райчев. Роли различни, проблемни, изискващи гласов формат, музикалност, усет към стила на автора. В тях забележителната ѝ вокална техника и фразировка, умелия преход в различни по сила динамични степени, както и отличното медзавоче във височините, бяха наистина несравними, образец на голямо, забележително певческо майсторство.

Юлия Винер изграждаше своите героини главно по вокален и музикален път. В сценичен план търсеше едрите щрихи, окрупнените жестове, сдържаните мизансцени – една външна статика при една вътрешна динамика. Притежаваше красива сценична външност, изразително лице и мимика и типично излъчване на драматичка. Особено впечатляващи бяха нейните Аида и Елизабет от „Дон Карлос” и Леонора от „Трубадур”, в които талантът ѝ блесна по един неповторим начин. Това бяха и най- дълго играните ѝ роли в София , в страната, а и в чужбина.

Заедно с примата сред мецосопраните, Надя Афеян /1917 - 2000/ , народната артистка Юлия Винер беше постоянен гост солист на Берлинската Щатс опера. Там цели 12 години носеше тежкия сопранов репертоар, при това на немски език и бе изключително високо оценена от публиката и критиката. Получи и званието „камерзингерин”, близко до нашето „народен артист”, с което бе удостоена още като млада, през 1965 г. Беше, както казват италианците, наистина „la prima donna assoluta” /абсолютната примадона/.

Днес просто нямаме първо сопрано от нейната класа.