Театри са източвали средства от бюджета чрез надписани билети за постановки

Системни финансови нарушения, неправилно счетоводно отчитане и съмнителни практики при договори за продажба на билети и реклама са само част от констатациите в последния одитен доклад на Сметната палата, проверил дейността на Министерството на културата за 2023 г.

Според одиторите, театрални институции са завишавали приходите от билети, за да получават по-високи държавни субсидии. Конкретните данни за предполагаеми престъпления обаче не са публично оповестени, тъй като са предадени на прокуратурата и подлежат на тайна до приключване на наказателното производство.

От публичната част на доклада става ясно, че нарушенията са значителни по брой и разнообразни по характер. В документа са отразени редица сериозни нередности, за които са сезирани и други държавни институции като Националната агенция за приходите (НАП) и Агенцията за държавна финансова инспекция.

Одиторите отбелязват множество случаи на неправилни счетоводни записвания, като например столичен театър, който е отчел 191 784 лева за авторски права като „други разходи в страната“, вместо като „разходи за заплати и възнаграждения на персонал по извънтрудови правоотношения“. В същото време театърът в Смолян е работил с разпространител на билети, който не е начислявал ДДС върху приходите, въпреки ясните указания от НАП. Освен това фирмата е била избрана без задължителна обществена поръчка, а фактурите за извършените услуги са издадени значително след датата на съответните представления.

Докладът на Сметната палата установява също така и системна липса на прозрачност при договорите с външни фирми, като в конкретния случай с театъра в Смолян договорът с разпространителя не съдържа информация за неговото възнаграждение.

Случаят не е изолиран – театри масово не провеждат задължителните обществени поръчки при избора на разпространители за билети и често игнорират принципа за двойния подпис, като договорите се сключват само от директорите на институциите. Нарушенията включват още масово неизползване на задължителните контролни листове преди поемане на финансови задължения.

Допълнителни проблеми са констатирани и при неправилното начисляване на амортизациите. Например, училището по дизайн в Казанлък е декларирало срок на годност на климатици 3 години вместо нормативните 10, а на компютри – 3 години вместо 5, което е довело до изкуствено завишаване на разходите за амортизации. Подобно нарушение е установено и в Родопския драматичен театър, където декор „кръгла сцена“ е бил с отчетен срок на годност едва 2 години вместо реалните 20.

В центъра на общественото внимание са театрите в Разград и Смолян, станали известни след разкритата миналата година афера с фиктивни назначения на служители. Разследването е разкрило, че несъществуващи служители са получавали бонуси в огромни за културните институции размери, като сумата на източените средства достига близо 400 000 лева. В момента прокуратурата очаква становище от Министерството на културата относно връщането на тези средства.

Междувременно длъжностни лица от Министерството на културата са обект на наказателно разследване за безстопанственост и липса на контрол, допринесли за източването на над 2 млн. лева от същите театри. Досъдебното производство е започнало на 18 февруари 2025 г. с постановление на Софийската градска прокуратура, като разследването е възложено на Комисията за противодействие на корупцията. Обвиненията могат да доведат до наказания лишаване от свобода от 3 до 10 години и забрана за заемане на държавни длъжности.

Случаят продължава да се разплита, а културната общност очаква ясни мерки за възстановяване на доверието към институциите.