Найден Тодоров дирижира Оперна гала с Анджела Георгиу и Чешкия национален симфоничен оркестър

24 Март, 2025 18:00 1 724 3

  • найден тодоров-
  • оперна гала-
  • анджела георгиу -
  • чешкия национален симфоничен оркестър

На 17 април маестрото се завръща в София за концерт с един от най-изявените и виртуозни флейтисти в света днес Еманюел Паю и Софийската филхармония.

Найден Тодоров дирижира Оперна гала с Анджела Георгиу и Чешкия национален симфоничен оркестър - 1
Снимка: Софийска филхармония

Найден Тодоров дирижира Оперна гала с Анджела Георгиу и Чешкия национален симфоничен оркестър
Снимка: Софийска филхармония

Маестро Найден Тодоров, оперната дива Анджела Георгиу и румънският топ тенор Теодор Илинкай се събират отново на сцената за оперна гала в Пражката зала „Сметана“. Заедно с Чешкия национален симфоничен оркестър те представят програма с някои от най-популярните арии и дуети от Хендел, Чилеа, Пучини, Дворжак, Нино Рота и др.

Поканата към маестро Тодоров е по изрична молба на оперната прима, която неведнъж е споделяла радостта си да твори с българския диригент.
Впечатляващата биография на Найден Тодоров включва колаборации с оркестри като Виенския симфоничен оркестър, Лондонски симфоничен оркестър, Токийска филхармония, Симфоничен оркестър на Северен Израел, Берлинския симфоничен оркестър, Националния симфоничен оркестър на Бразилия, Филхармонията на Кайро, Сицилианския симфоничен оркестър и много други. Той е дирижирал световни оперни певци като Томас Хемсън, Самюел Рейми, Соня Йончева, Анна Нетребко, Брин Терфел, Роландо Вийязон, Роберто Аланя, Пласидо Доминго, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова и др.

Найден Тодоров дирижира Оперна гала с Анджела Георгиу и Чешкия национален симфоничен оркестър
Снимка: Софийска филхармония

Първият съвместен концерт на Найден Тодоров с Анджела Георгиу е през 2019 г. на сцената на зала 1 на НДК със Софийската филхармония.

На 17 април маестрото се завръща в София за концерт с един от най-изявените и виртуозни флейтисти в света днес Еманюел Паю и Софийската филхармония.
Седмица след това той ще дирижира Полския национален радиооркестър и известната норвежка тромпетистка Тине Тин Хелсет.


Поставете оценка:
Оценка 3 от 5 гласа.


Подобни новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Павел пенев

    6 2 Отговор
    Браво на маестро Тодоров-най корумпирания диригент като бивш Министър.

    Коментиран от #2

  • 2 ВАСИЛЕВ

    1 0 Отговор

    До коментар #1 от "Павел пенев":

    и доказано некадърен, но пробивен и нахален, майстор на саморекламата.
  • 3 йсгдсдх

    0 0 Отговор
    Знаете ли ,че „Лъжливото знание е по-опасно от невежеството”!
    Само малко логика и факти, че работата е много зле:

    „Българската държава е люлка на европейската култура и цивилизация.” - Президентът на Франция Шарл де Гол през 1962 г.
    "Богомилите създават Европейското възраждане" - Франсоа Митеран, президент на Франция

    Протестантство - 16 век - българите под турско робство
    Либерализъм - 17 век - българите под турско робство
    Калвинизъм – 17 век - българите под турско робство
    Евангелизъм – 16 век - българите под турско робство
    Мартин Лутер - начало на 16 век - българите под турско робство
    Джон Лок - 17 век - българите под турско робство - българите под турско робство
    Фредерик Дъглас - първата половина на 19 век - българите под турско робство
    Имануел Кант – 18 век - българите под турско робство

    “Една от историческите заслуги на българите е тази, че задържаха успешно няколко века турците далече от сърцето на Европа. Те платиха прескъпо с кръвта си, с вярата си, свободата си и упадъка на брилянтната им култура по онова време” – Проф. Санте Грачоти, Италия