Хиндемит събира на сцената на зала „България“ младата диригентка Вилиана Вълчева и доайена на кларинетистите Росен Идеалов

На 3 април Софийската филхармония посреща изтъкнатия български кларинетист Росен Идеалов, който ще представи забележителния Концерт за кларинет и оркестър на Паул Хиндемит. Диригент на вечерта е Вилиана Вълчева, която допълва програмата с Трета симфония на Йоханес Брамс.

Вилиана Вълчева е сред най-талантливите диригенти на съвременната българска сцена. Завършила с отличие дирижиране в Университета по музика в Люцерн, тя развива успешна кариера. Работила е с престижни оркестри като Берлинската Щатскапеле и Цюрихската опера, както и на фестивали в Хърватия, Словакия и България.

Росен Идеалов е един от най-уважаваните български кларинетисти, носител на множество престижни награди, включително „Златна лира“ и „Кристална лира“. Творческата му кариера включва над 700 произведения, множество световни премиери и над 300 произведения, написани специално за него от водещи български композитори. Неговите изпълнения вдъхновяват публиката в България, Европа, САЩ и Азия.

Ето, какво споделя той за Концерта за кларинет и оркестър на Хиндемит:
„В целия концертен репертоар за кларинет Концертът на Хиндемит заема специално място, той е много различен от повечето от останалите концерти, защото независимо от виртуозитета, който възлага на изпълнителя и неговия обем (времетрайността е около 25 минути) прави изключително ярко впечатление с равностойната партия на кларинета спрямо оркестъра. Бих казал, че това е една симфония със солистично участие на кларинета, наситена с различни музикално-образни характеристики.

Създадена е след ІІ световна война през 1947 и независимо, че е инспирирана от Бени Гудман – Хиндемит пише, че се е опитал да направи едно интересно и забавно произведение за прочутия джазмен – композиторът не е избягал от собствената си същност. Неговите следвоенни усещания, представи за света, всичко натрупано преди и след войната (принудително емигрира от Германия заедно със своята съпруга, тя е от еврейски произход), всичко това някакси е вплетено в тази много сложна, многопластова драматургия на концерта.

Хиндемит е изключителен познавач на кларинета, творбата е написана с дълбоко познаване на спецификата и на детайлите в техниката на инструмента. Душата на кларинета е вплетена много характеристично в цялата драматургия. Има изумително красиви диалози с оркестъра. Човек би си казал, че Хиндемит е свирил на кларинет. Всички знаем, че е бил перфектен виолист, но и в своите сонати за всички инструменти, и в многобройните си концерти, показва вещо познаване на всеки инструмент от оркестъра.”

Третата симфония на Брамс ще прозвучи в деня, в който отбелязваме 128 г. от неговата смърт.
Композиторът пише своята Симфония №3, когато е на върха на славата си. В нея той се връща към образите на драматичната борба, като дава ново решение на жанра, съчетавайки в едно класически и романтични традиции. Тази симфония не прилича на предходните му творби. Драматургията ѝ е оригинална – тя се развива от патетичната и тревожна, но все пак достатъчно светла, мажорна първа част, към драматичен, наситен с борба минорен финал. Премиерата е на 2 декември 1883 във Виена под диригентството на Ханс Рихтер. Но макар да има голям успех, симфонията не е приета безапелационно.Днес тя е вписана със златни букви в съкровищницата на класическата музика.