Много гладна гъсеница похапва ... пластмаса

Създание, което с удоволствие похапва известната с устойчивостта си пластмаса, прикова вниманието на учените. Те се надяват, дребосъчето да се превърне в най-силното оръжие срещу глобалния проблем с полиетиленовите пластмасови отпадъци, които замърсяват планетата ни.

Става дума за гъсеницата на вид нощна пеперуда, която обикновено се отглежда за рибарска стръв. Гъсеница, отглеждана обичайно за рибарска стръв, яде с удоволствие, съобщиха учени. „Откритието може да се окаже много важно в борбата с пластмасовите отпадъци, които се трупат в депа на сушата и в океаните“, заявява Паоло Бомбели, преподавателят от университета в Кеймбридж и съавтор на изследване, публикувано в сп. "Current Biology".

Полиетиленът съставлява около 40% от произвежданите в Европа пластмасови изделия, най-вече под формата на торбички за пазаруване и опаковки. Заради изключителната си устойчивост, този вид пластмаси се разграждат много бавно, поради което представляват сериозна опасност за природата и околната среда и най-вече за живота в моретата и океаните.

В ЕС 38% от пластмасовите отпадъци са трупат в депа, вместо да се рециклират.

Но сега, гъсеничната ларва на големия восъчен молец (Galleria mellonella), дава надежда на учените, че има начин светът да се отърве от трупащия се боклук по естествен начин.

Видът, който се отглежда за рибарска стръв и храна за аквариумни рибки, е сред най-страшните вредители по пчелните пити и е заклет враг на пчеларите по цял свят.

Молецът се смята за истинска напаст, защото снася яйцата си в пчелните пити, а когато се излюпят ларвите, те започват да ядат, бързо и лакомо, докато не унищожат всичко. В ларвен стадий, поколението от една женска може да унищожи 0,5 кг. пити.

Сега обаче, новото откритие, разкрива и полезната страна на това насекомо. Откритието е направено случайно в дома на ръководителя на изследователския екип Федерика Берточини — биолог в Института по биомедицина и биотехнология в испанския град Кантабрия.

Берточини, която е пчелар-любител, отишла да почисти и приготви кошерите си за пролетта и се натъкнала на ужасяваща гледка — те били пълни с големи восъчни молци.

Тя ги събрала в голям найлонов плик, който хвърлила настрана. След известно време жената видяла, че полиетиленовата торба била цялата в дупки, а гъсениците пълзели навсякъде из къщата.

Изумени от ненаситния апетит на молците, Берточини и екипът ѝ решили да направят експеримент, за да установят какво количество пластмаса и с каква скорост, изяждат ларвите.

Те поставили стотици ларви върху пластмасова торбичка от супермаркет. Само 40 минути по-късно по торбичката се оформили дупки. 12 часа по-късно лакомите гъсеници били изяли 92 милиграма пластмаса (много по-бързо от гъби и бактерии).

При следващия експеримент биолозите открили, че ларвите напълно усвояват пластмасата като разграждат химическите ѝ компоненти.

При друг експеримент, учените покрили найлонов плик с мъртви ларви и резултатът бил сходен. Това ги навело на мисълта, че пластмасата се разгражда от някакъв вид ензим или друго съединение, което гъсениците произвеждат или имат в телата си.

Според Берточини, гъсениците произвеждат нещо, което разрушава химическите връзки на полиетилена, вероятно чрез слюнчените си жлези или симбиотична бактерия в стомаха.

Учените предполагат, че тайната се крие в начина на хранене и средата, в която гъсениците живеят. Растейки в пчелни колонии, ларвите се хранят с восък от питите — процес, който може да е сходен с този при разграждането на полиетилена.

„Восъкът е полимер, нещо като „естествена пластмаса” и има химическа структура, която не е далеч от тази на полиетилена”, посочва Берточини.

Засега не е ясно дали за разграждането на полиетилена се грижи един ензим или става дума за комбинация от молекули. Но ако това вещество успее да се изолира и започне да се произвежда в индустриални количества, то би могло да сложи край на замърсяването с пластмасови отпадъци.