15 декември 37 г.: Ражда се императорът Нерон

Може би най-неизвестният римски император – Нерон Клавдий Цезар Август Германик (37-68 сл. Хр.) управлявал Рим от 54 година до смъртта си – цели 14 години.

Той е известен със своя развратен начин на живот, политически убийства, преследванията на християните и разбира се, пословичната му страст към музиката и поезията.

Оттук произлиза и твърдението, че Нерон „се забавлявал”, докато Рим горял.

Луций Домиций, първото дете на Гней Домиций и Агрипина, се ражда на 15 декември 37 г., в Анциум, близо до Рим, малко след възкачването на Калигула, родният брат на майката на Нерон, Агрипина.

На 13-годишна възраст бил осиновен от чичо си. Майка му се омъжила за трети път – за Клавдий. Това изиграло ключова роля за бъдещото „кариерно израстване” на Нерон.

Агрипина уредила брака на Нерон с дъщерята на Клавидий – Октавия. След внезапната смърт на император Клавдий – историците предполагат, че Агрипина го отровила с гъби – Нерон се превърнал в негов „случаен” наследник.

През първите 5 години като император, Нерон спечелил репутацията си като щедър политик, насърчавайки споделената власт със Сената. Той сложил край на политическите процеси на затворени врати, макар че в повечето случаи преследвал собствените си интереси. Нерон разчитал изключително много на трима съветници – философът Сенека, префектът Бурус и разбира се, на Агрипина.

Сенека окуражавал Нерон да излезе от сянката на майка си. Тя също се обърнала срещу сина си и насърчила другото си дете – Британикус, като истински наследник на трона, да подлее вода на Нерон като разкрие връзката му с Попея Сабина.

Императорът обаче добре познавал номерата на майка си. Скоро брат му починал при съмнителни обстоятелства, а няколко години по-късно, Агрипина се удавила. Императрица Октавия също била екзекутирана, а Нерон се оженил за Попея.

Три години по-късно известен римски историк записал, че при „нервно избухване”, Нерон убил Попея само с един удар в корема ѝ.

След смъртта на майка си, Нерон се отдал напълно на дългогодишните си артистични и естетически страсти. По време на частни пиршества, императорът пеел и свирил на лира, насърчавал хората от висшето общество на взимат уроци по танци. Императорът заповядал на всеки пет години в Рим да се провеждат народни игри.

Историците обаче твърдят, че най-трайното му художествено произведение било повторното изграждане на Рим след пожара, който унищожил „вечния град”.

Рано сутринта на 19 юни, в няколко сергии около цирк Максимус избухнали пламъци, които бързо се разпространили в целия град.

През следващите 9 дни, три от 14-те римски квартала били напълно унищожени, а седем – тежко засегнати.

Няколко историци твърдят, че докато Рим изгарял, Нерон стоял на покрива на двореца си, облечен в сценично облекло и пеел. Слуховете, че императорът е запалил пожара бързо се разпространили.

Чиято и да е била отговорността за пожара, Нерон отклонил вниманието на разгневената тълпа от себе си, като обвинил привържениците на добиващата популярност християнска религия.

За да омилостиви събралите се пред Палатин гневни римляни, императорът им обещал, че ще нахрани онези, които загубили всичко и че ще накаже виновниците. И така започнало преследване на християните в Рим. Мнозина били заловени и всички те били подложени на адски мъки.

Нерон превърнал трагичния момент в зрелище и обявил, че в народните игри този път главна роля ще имат християните.

Оттам се родил и добре известният нам израз „Народът е гладен за хляб и зрелища”. Някои от осъдените на смърт били облечени в животински кожи и разкъсани от диви животни. Други – били разпънати на кръстове в двора на императорския дворец, а по-късно и запалени като живи факли.

Горящите тела дълго време осветявали двора на Палатин.

Нерои изпразнил римската хазна, възстановявайки града околко двореца си. В центъра на това той наредил да бъде поставена висока бронзова статуя на самия него.

До края на управлението на Нерон, Римската империя била подложена на голямо напрежение. Разходите за възстановяване на Рим, бунтовете в Англия и Юдея, конфликтите с Партия, принудили Нерон да обезцени императорската валута, понижавайки сребърното съдържание на денариус-а с 10%.

През 65 г. по високите етажи на Римската империя се появила конспирация за убийството на императора, както и на един префект, няколко сенатори и офицери.

Старият съветник Сенека бил обвинен за „главата” на конспирацията и му наредили да се самоубие.

Въпреки проблемите в империята, Нерон решил да пътува – обикалял из Гърция, където се изявявал като певец и музикант, участвал в театрални представления, карал колесница. От разстояние той нареждал какво да се случва с държавата и дал началото на един изключително скъп проект – изкопаване на канал.

След завръщането си в Рим, Нерон не предприел действия срещу въстанието в Галия, напротив – предизвикал повече размирици в Африка и Испания, където губернаторът Галба провъзгласил за секретар на Сената и Римския народ.

Скоро преторианската гвардия започнала да се подчинява само на Галба, Сенатът също и обявили Нерон за враг на народа.

Нерон се опитал да избяга, но разбрал, че арестът и екзекуцията му са неизбежни, той се самоубил.

Петдесет години по-късно историкът Сутониус съобщил за последното изречение на Нерон: „Какъв художник умира в мен!“

Източник: debati.bg