Могат ли хората да се възпроизвеждат в космоса? Странен експеримент търси отговор

През последните години човечеството се сблъска със сериозни глобални предизвикателства — пандемия, екстремни температури и природни бедствия, които ясно показаха колко крехък е животът на Земята. Но какво ще се случи, ако планетата ни стане необитаема? Отговорът на този въпрос може да се крие далеч отвъд границите на атмосферата, в изненадващ експеримент, който японски учени провеждат на борда на Международната космическа станция (МКС).

Японският професор Терухико Вакаяма от Университета на Яманаши и екипът му изследват как условията в космоса — микрогравитация и радиация — влияят на размножаването на бозайниците. Замразена семенна течност на мишки, съхранявана на МКС в специална кутия за радиационна защита, ще бъде върната на Земята през следващата година.

Целта: да се провери дали тези проби могат да създадат здраво потомство след продължителен престой в орбита, предава БТА.

Поддръжниците на идеята за космически колонии вярват, че бази на Луната или Марс могат да бъдат "застраховка" срещу потенциални катастрофи на Земята — било то природни бедствия или самоунищожение. Но дали хората могат да се размножават в такава среда? Това е критичен въпрос, на който науката тепърва трябва да отговори.

"Целта ни е да създадем система за безопасно и дългосрочно съхранение на генетичните ресурси на Земята в космоса", обяснява Вакаяма. "Дори при глобална катастрофа животът ще може да бъде възроден."

В лабораторията си ученият вече е постигнал впечатляващи успехи. Екипът му използва метода на лиофилизация — техника за сублимационно сушене, която позволява сперматозоиди да се съхраняват във фризер до шест години. При завръщането им на Земята пробите се рехидратират и успешно се раждат здрави мишки. Изследванията показват, че подобни проби могат да останат жизнеспособни до 200 години в космическа среда, но според Вакаяма това не е достатъчно: „Времето не е достатъчно дълго за нашето бъдеще.“

Размножаването в космоса: от жаби до мишки

Експериментите за репродукция в космоса започват преди десетилетия, като учените постепенно преминават от изследване на земноводни и риби към по-сложни организми. През 1992 г. попови лъжички, изпратени на совалката „Индевър“, стават първите гръбначни животни, които прекарват началото на живота си в космоса. През 2007 г. хлебарка, наречена „Надежда“, дори ражда потомство в орбита.

С бозайниците обаче предизвикателствата са далеч по-големи. Мутациите, причинени от радиация, могат да повлияят на ДНК в репродуктивните клетки, а микрогравитацията може да попречи на правилното развитие на ембрионите. Досега тези неизвестни са възпирали напредъка в изследванията.

Първи стъпки към бъдещето

Вакаяма и неговият екип разработват специално устройство, което в бъдеще ще позволи извършване на ин витро оплождане на мишки директно на борда на МКС. Ако експериментите се окажат успешни, това ще бъде огромна стъпка към разбирането на възможностите за размножаване на бозайници извън Земята.

Междувременно, амбициите за усвояване на космоса нарастват. Програмата „Артемида“ на НАСА планира връщане на астронавти на Луната до 2026 г., а Илон Мъск прогнозира, че мисия с екипаж до Марс може да стане реалност през следващите четири години.

Въпреки това, Вакаяма е реалист: "Не знаем дали хората могат да се възпроизвеждат в космоса. Ако се окаже невъзможно, ще трябва да намерим начин да се справим с този проблем." Той подчертава, че изследванията с мишки са само началото. Успехът в този експеримент би могъл да проправи пътя към нова ера за човечеството — ера, в която генетичните ресурси на Земята ще бъдат защитени отвъд пределите на нашата планета.

Въпреки че звучи като сюжет от научнофантастичен филм, реалността е, че тези проучвания имат потенциала да дадат ключов отговор на въпроса дали човечеството може да оцелее и процъфтява в космоса. А това може да се окаже най-голямата стъпка в историята на нашия вид.