Изповед: „Изневерявала съм на всички мъже в живота си и не съжалявам“

Вижте изповедта на една жена, която признава пред сайта edna.bg, че никога не е била вярна мъжете си, но има причина за това.

"Преди да ме намразите за всяка написана дума, може би за да ви ядосам още повече, искам да ви призная нещо: никога не съм усещала такъв приток на адреналин през целия ми живот. През първите ни две години като двойка с партньора ми правихме секс всеки ден, понякога по няколко пъти на ден. И така до една гореща и влажна юнска нощ, когато осъзнах, че бяхме намалили темпото – не изцяло, но достатъчно, че да изпитам осъдителния му поглед върху себе си, преди да ми каже точния брой дни, които е отчел като „сух период“. За протокола, бях на 21.

Реших, че проблемът е в мен. Мислех си: „Та това са ти най-буйните години! Нещо не ти е наред.“ Дори бях решена да потърся професионална помощ от терапевт, който да ме „излекува“. По това време въобще не ми хрумна, че нямам желание да правя секс с партньора ми, защото вече не искам да бъда с него. Защото думите: „Ти наясно ли си, че не сме правили секс от Х дни?“ ми прозвучаха по-скоро като заплаха, отколкото като загриженост. По това време все още не знаех и разликата между обичта и навика. Но, разбира се, това не е оправдание да лъжеш някого, че го обичаш.

Изневярата е едно голямо НЕ, една забрана, украсена с мигаща червена светлина, едно от малкото неща, за които повечето хора по света мога да се съгласят, че е нещо много лошо. Това е СКАН-ДАЛ с главни букви. Нещо, за което буквално ви трябва мощта на Бионсе, за да простите. Повярвайте ми, знам: един от моите родители причини това на другия и това е причината те вече да не са заедно.

И все пак, докато съм наясно с цялата тази информация, изневерих и на трите си сериозни гаджета. Не съм напълно морално банкрутирала и не се чувствам зле, че се е наложило да лъжа, въпреки че лъжите ми издържаха не повече от седмица, преди официално да приключа с всеки един от тях. И не съжалявам.

Всеки един от тези мъже ме научи на нещо ново, с всеки имах различни преживявания и всеки ми помогна да открия важни неща за себе си, за които не подозирах, че се крият под обвивката на моето крехко 20-и-малко-годишно тяло.

Освен че ми показа, че връзката, в която съм, не ме удовлетворява, първата ми изневяра доказа, че сексуалността ми не е „счупена“. Почувствах се свободна и дива, почувствах се така, сякаш идвам на себе си, а да притисна своето тяло към нечие друго в този момент ми се струваше като най-прекрасното и най-естественото нещо на света. Ако не бях преживяла всичко това, вероятно нищо на света нямаше да ме накара да събера сили и да си тръгна от токсичната връзка, която ме правеше толкова нещастна и недооценена.

Изневярата не е тежко престъпление. Особено когато си млад и все още се учиш да разчиташ сигналите на сърцето и тялото си. Мисля си за моите баба и дядо, които са на 80 години и все още са щастливо женени – когато ми разказват за ранните си години и началото на връзката им, си мисля колко по-спокойни са били времената тогава в сравнение със сега, колко по-лесно е било да бъдеш праволинеен. Но както и да е.

Втората ми връзка вървеше добре. Бях влюбена. Ама наистина. Сексът обаче не вървеше. С месеци. Тогава си казах: „Ами, за нас, жените, това не е кой знае какъв проблем“. И така, една вечер, когато бях на студентско парти без партньора ми, прекарах часове в танци и смях и усетих как температурата вътре в мен се покачва. Чувствах как всяко място по тялото ми, което някой докосваше неволно, се жигосваше от невидима топлина. Като отпечатъци върху изпотено стъкло. Обзе ме вълнение. Дълбоко в себе си осъзнах, че имам нужда от повече.

В онази вечер целунах друг мъж. Този момент продължи едва няколко секунди. Веднага изпитах непреодолима вина. Почувствах се омърсена, засрамена, недостойна. Изведнъж всички заръки от детството ми за целомъдрието, за това, че „момичетата трябва да бъдат добри и скромни“, да внимавам „да не уплаша момчетата с характера си“, да се стремя да бъда „покорна домакиня“, излязоха на повърхността, за да сринат цялата ми самооценка. За щастие, тогава намерих добър слушател, който ме подкрепи и подходи със съчувствие. Убеди ме, че не съм срам за рода си и за всички жени по света. И така, в крайна сметка всеки получи своя щастлив край – аз започнах отначало, а тогавашният ми приятел се освободи от неверен партньор.

След раздялата ни плаках всеки ден в продължение на месец, вдигнах температура, имах нарушен хормонален баланс. Тялото ми буквално се разболя от нещастие. Да, знам, че по-горе написах, че не съжалявам за нито една своя изневяра, но не мога и да крия, че всичко това ме е накарало да се чувствам прекрасно. Чувството за вина е като проказа, която постепенно се разраства, докато не те превърне в емоционално зомби. И все пак, съжалението и вината са две различни чувства и ние, като възрастни хора, които претендираме за фундаментална емоционална зрялост, трябва да ги различаваме.

Наскоро попаднах на един интересен цитат от роман на Брит Бенет: „Най-важните събития в живота на всяка жена са придружени от болка“. Да, след всяка изневяра бях раздирана от ужасяваща болка и чувство за вина. Заедно с това усещах, че израствам – като жена, но и като човешко същество.

Моите любовници ме научиха, че между страстта и любовта има разлика. Че когато след няколко фестивални напитки тялото ти поиска да направи нещо нередно, понякога е по-добра идея да му заповядаш да не го прави. Че сексът не е най-важното в една връзка, но като проводник на интимност и удоволствие е задължителна съставка. Че жените са не по-малко сексуални от мъжете и трябва да се грижат и за собствените си оргазми така, както задоволяват партньорите си. До тези изводи едва ли щях да стигна по „честния“ начин, нарушавайки собствения ми морален кодекс. Е, може би щях, но тогава нямаше да бъдат толкова ценни за мен.

Понякога обаче знаеш, че нещо не е добра идея, и въпреки това го правиш. Време е да ви разкажа за третата ми (и последна) изневяра. Беше с един от горните бивши партньори. Съдбата ми го изпрати в най-неочаквания момент. Проговорихме си на опасния език на носталгията и затворихме пропастта между телата си. Спряхме да говорим едва когато започнахме да се целуваме. Почувствах езика му като студен медицински инструмент, който не желаех. Правихме методичен секс като двама души, които се опитват да сглобят нискобюджетна маса. Когато той отвори вратата, за да си тръгне, в стаята влязоха първите слънчеви лъчи. Не се чувствах зле, но не се чувствах и добре. Прищя ми се да си взема един дълъг горещ душ, за да отмия неприятните невидими следи върху себе си. Осъзнах, че вече не съм онова 21-годишно момиче.

И до днес продължавам да научавам нови неща за себе си, за сексуалността си, за любовта, за доверието. И не съжалявам за нищо. Защото останах вярна не на някого другиго, а на самата себе си. Бъдете и вие."