На 113 години почина най-възрастната жена, оцеляла от Холокоста

Роуз Жирон, смятана за най-възрастната оцеляла от Холокоста, е починала на 24 февруари на 113-годишна възраст, съобщава Jewish Telegraphic Agency, цитирайки дъщеря ѝ Реха Бенникаса. Само месец по-рано Жирон бе отбелязала поредния си рожден ден.

Роуз Жирон е родена през 1912 г. в Янув, Полша. Семейството ѝ по-късно се установява в Хамбург, Германия, където управлява магазин за театрални костюми.

През 1938 г. тя сключва уреден брак с Юлиус Манхайм, след което двамата се преместват в Бреслау (днес Вроцлав, Полша). Именно тогава започва Кристалната нощ – организирана вълна от насилие срещу евреите в Германия.

Когато през 1939 г. Манхайм е арестуван и изпратен в концентрационния лагер Бухенвалд, Жирон е бременна в осемия месеца. След като успяват да получат визи, Манхайм е освободен и семейството бяга в Шанхай. Там Жирон започва да се занимава с плетене – умение, което ще ѝ помогне по-късно в живота.

Holocaust Survivor Rose Girone Dies at 113: ‘A Strong Lady, Resilient’ https://t.co/PzxNltWfiz

— People (@people) February 26, 2025

През 1947 г. семейството се установява в САЩ. В Ню Йорк Жирон отваря два магазина за плетива и не спира да плете чак до 102-годишна възраст, отбелязва Fox 5 New York.

След като се развежда с Манхайм през 1968 г., тя се омъжва за Джак Жирон. След смъртта му живее сама в апартамент в Бийчхърст, Куинс. Едва на 103 години семейството ѝ решава да наеме личен асистент, а на 109 години тя е настанена в рехабилитационен център.

Миналия месец Жирон сподели пред Long Island Herald, че тайната на дълголетието ѝ е: „Живейте всеки ден с цел, имайте прекрасни деца и яжте много черен шоколад“.

World’s oldest Holocaust survivor dies in LI nursing home at age 113: ‘She made the best of terrible situations’ https://t.co/yzXYosEJfB pic.twitter.com/oeounwS1fy

— New York Post (@nypost) February 26, 2025

Дъщеря ѝ Реха Бенникаса я описва като силна и уравновесена жена: „Мама винаги намираше начин да се справи с трудностите. Имаше изключителен усет към живота и винаги беше готова да помогне. Нямаше нищо, което да не мога да споделя с нея – от детството си до последния ден.“

„Тя беше невероятна личност… и не знам, когато Бог я е създал, сякаш е счупил калъпа“, добавя Бенникаса.