Алекс Сърчаджиева с болезнено откровение за израстването без баща си

„Като малка ми беше много мъчно защо нямам баща, защо съм само с един родител. Че нямам отношения с него, а другите деца разказват техните бащи какво са направили за тях, а за мене - нищо. Обаче това си минава с годините. Знаех, че имам една канара зад себе си. Майка ми. Знаех, че ще ме обвие в една мантия от любов и топлина и ще ме скрие“.

Това споделя Александра Сърчаджиева в откровено интервю за сложните и буквално липсващи отношения с баща ѝ Йосиф Сърчаджиев.

„На 22 бях Пепа като почина. Останах абсолютно сама. Нямах гадже, нямах мъж, дете. Абсолютно, напълно сама“, допълва Александра.

Не получила никаква подкрепа от баща си в онзи момент.

„Не се включи по никакъв начин. Просто го нямаше. Насила хубост не става, те хората са го казали. Не можеш да искаш някой насила да общува с теб. Ако той се чувства добре и щастлив по този начин, аз мога ли да го съдя? Когато бях малка, не разбирах и страдах, обаче пораснах и простих. Когато простиш наистина, когато си тръгнат гневът, болката и обидата, тогава е много хубаво на душата ти. Единственото нещо, за което винаги ще ми бъде мъчно, е, че той никога няма да разбере, че съм му простила и че аз нямам проблем с тези неща. Не съм обидена, не съм сърдита. Не мога да се сърдя на един човек, че той по този начин се чувства добре“, казва още известната актриса, цитирана от Хотарена.

Тя споделя за една среща с баща си: „Беше един 27 март, аз бях на снимките на сериал и влизаме в една жилищна сграда, която ни беше локация за снимки. Започваме да снимаме на единия от етажите и се отваря вратата на апартамента. Един човек казва: „Извинете, може ли да отида до магазина?". И аз се обръщам и виждам баща ми и си казвам: „Господи, това не е възможно!“.

И се дръпнах, да не му преча да излезе. Режисьорът после много ми се извинява, ама за какво да се извинява? Какъв е бил шансът точно пред неговата врата да се окажем? Никой няма вина. Да бях тръгнала из цяла София от врата на врата да го търся, нямаше да го знам къде живее. И той просто си отиде до магазина. Не съм го притеснявала. Не съм искала никой да тревожа“.

Тя обаче признава, че не е усещала липсата му в живота си толкова много, докато майка е била жива, защото любовта на Пепа Николова била като за двама родители.

„Когато съм искала нещо, аз съм казвала на Пепа и тя след това ми е казвала нейното мнение, но никога не ме е спирала. На 14 години кандидатствах, без тя да знае, в колеж в Израел, те ме приеха и аз ѝ казах: „Пепа, аз заминавам за Израел!“ и тя каза: „Супер, на екскурзия ли?“, и аз казах: „Не! Да живея там!“. Само помня един поглед, който се оцъкли и три дни преди да замина, са отказах. Тогава тя ми каза: „Добре, каквото си решила, го направи“. И когато аз се отказах, тя ми каза: „Александра, аз бях решила, че ако ти заминеш за Израел, аз ще осиновя дете“.

После, когато решила да кандидатства в НАТФИЗ, Пепа също не се съгласила с избора ѝ: „Ми аз не съм съгласна, защото ти трябва да станеш адвокат. Но щом си решила, аз на пътя ти няма да застана! Но няма да ти помогна по никакъв начин, оправяй се сама“. Тя не ме подготви по никакъв начин“.

Алекс приложила същата тактика и с дъщеря си София. Когато поканили детето да се снима във филм, Алекс не я спряла, но по никакъв начин не участвала в процеса и не е стъпвала на снимачната площадка - поверила наследницата си изцяло на екипа. Когато отишла на премиерата на филма, била по-нервна, отколкото на собствените си премиери и останала възхитена от таланта на детето си: „Тя е толкова добра. И толкова прилича на мама. Освен визуално се оказа, че и жестовете са на Пепа, интонацията е на Пепа. А това е толкова странно, защото за мое огромно съжаление София не познава майка ми, никога не е контактувала с нея. Сега, като гледам „Покривът“, все едно виждам дъщеря ми“.

Пепа Николова имала любимо куче, черен кокер на име Стоичков. Камата и актрисата били близки приятели и той също познавал кучето.

„Майка ми правеше много неща за много хора, само на себе си не можа нищо да направи. Казваше: „Александра, аз за другите мога света да обърна. Ама за мен ме е срам“.

Пепа Николова раздавала всичко, което има. Веднъж подарила тениската си на почитателка в магазина и после търсела какво да облече, за да не излезе навън гола. На друга почитателка подарила любимия си пръстен.

Виждала е Пепа да плаче само веднъж и дори тогава тя се е опитала да се скрие - била се свила между дрехите в гардероба. „Не разбрах защо плачеше тогава. Това беше единственият път.

Алекс Сърчаджиева разкри и защо не е продължила да бъде водеща на „Игри на волята“. Приела е да води първия сезон, защото след смъртта на Иван била останала без никакви пари и половин година с дъщеря ѝ живеели при приятели и били напълно зависими от тях финансово. „Алекс Сържаджиева - голямата звезда, пък не може да си плати тока“, спомня си тя с горчивина.

Преди това се наложило да тегли кредити и да вземе много заеми, защото в продължение на три месеца трябвало да плаща лечението на Иван, по 900 лв. на ден, въпреки че актьорът бил здравно осигурен.

„Нямах избор, казаха ми да водя, казах си „ще водя“. Трябваше да връщам много пари на много хора и на банка. И отидох, водих. Стоях там два месеца с детето“. После обаче е била, по думите на продуцента Радо Тушев, „безцеремонно изгонена“ от втория сезон на екстремното риалити.

„След като изводих първия сезон на „Игри на волята", за следващия отново имах покана. Беше ми казано от януари месец, ако имам някакви ангажименти и покани, да не ги приемам. И аз всичко, което ми беше предложено, го отказах и бях махната от предаването пет дена преди началото на снимките, по телефона".

Това се случило, след като тя е отказала всеки един ангажимент за периода, който би донесъл приход, за да може да си гледа детето, тъй като все още била в нестабилно финансово състояние.

„Около 5 часа гледах в една точка и после много ревах. Пак се бях върнала в изходна позиция и се налагаше да ходя при приятели да ме хранят, защото започнах отново да работя чак през ноември. В този период с месеци нямах работа“, спомня си актрисата.