На 22-годишна възраст почина принц Фредерик от Люксембург

Принц Фредерик от Люксембург почина в Париж на 22-годишна възраст след дългогодишна битка с рядкото генетично заболяване POLG. Тъжната вест бе съобщена от баща му, принц Робер, първи братовчед на великия херцог Анри Люксембургски, който миналата година абдикира.

Семейството на Фредерик разкри, че в последните си дни той е събрал близките си, за да се сбогува лично с всеки. В емоционално изявление на фондацията POLG родителите му разказват, че на 28 февруари, в Деня на редките болести, синът им ги повикал в стаята си за последен разговор. Въпреки влошеното си състояние той намерил сили да се сбогува с брат си Александър, сестра си Шарлот, тримата си братовчеди, леля си и чичо си, както и с най-близките си приятели, пише flagman.bg.

Роден с митохондриалното заболяване POLG, но диагностициран едва на 14-годишна възраст, Фредерик посвещава живота си на борбата с болестта. Той основава фондацията POLG, която насърчава научните изследвания и повишава осведомеността за това рядко заболяване, което засяга клетъчната енергия и води до отказ на множество органи.

През последните дни от живота му здравословното му състояние се влошава значително след прекарана пневмония и тежка инфекция, която го оставя напълно неподвижен. Въпреки трудностите, младият принц запазва духа си и дори в последните си мигове намира сили да зададе на баща си последен въпрос: „Татко, гордееш ли се с мен?". Принц Робер споделя, че думите на сина му, който вече трудно говорел, са го поразили с яснотата и тежестта си.

Семейството описва Фредерик като „най-силния човек, когото познаваме“, човек с неизчерпаема жажда за живот, който въпреки болестта си успява да вдъхнови мнозина около себе си. Баща му го нарича „моят супергерой“, отдаден на намирането на лек за POLG и на подпомагането на други, изправени пред същата диагноза.

Принц Фредерик е роден в Екс-ан-Прованс, Франция, прекарва ранните си години в Лондон, а след това семейството му се премества в Женева, Швейцария, където получава образованието си. Животът му, макар и кратък, оставя дълбока следа както сред близките му, така и в световната общност, бореща се срещу редките заболявания.