Кръводаряването може да намали риска от рак

Редовното кръводаряване може да доведе до генетични промени в кръвта, които потенциално намаляват риска от развитие на рак, сочи ново проучване. Изследването, проведено от учени от Francis Crick Institute, е особено значимо за науката и може да помогне в разбирането на механизмите, водещи до развитието на ракови заболявания, пише BBC.

Изследователите анализират кръвта на две групи здрави мъже на около 60-годишна възраст. Първата група дарявала кръв три пъти годишно в продължение на 40 години, а втората – едва около пет пъти през живота си.

Оказва се, че при редовните кръводарители се наблюдават фини генетични разлики, които обаче не са свързани с повишен риск от развитие на рак на кръвта. Специалистите предупреждават, че този резултат може да бъде повлиян и от факта, че по-здравите хора по-често даряват кръв, което може да изкриви картината.

Как кръводаряването влияе на клетките?

С напредване на възрастта клетките в тялото – включително тези в кръвта – претърпяват естествени мутации, които увеличават риска от заболявания като рак. Даряването на кръв стимулира костния мозък да произвежда нови кръвни клетки, което може да повлияе на генетичното разнообразие на стволовите клетки.

При анализа на двете групи учените откриват сходно ниво на естествени генетични мутации – 217 при честите дарители и 212 при тези, които дарявали рядко. Въпреки това, типът мутация в стволовите клетки се различавал:

• 50% от честите донори имат специфични мутации в стволовите си клетки.
• 30% от нередовните донори показват същите изменения.

Лабораторните изследвания показват, че тези мутации се развиват по различен начин в различни среди, в сравнение с мутациите, свързани с левкемия – форма на кръвен рак.

„Това е вид мутация, която не се свързва с висок риск от развитие на левкемия“, обяснява д-р Хектор Уерга Енкабо, един от авторите на изследването.

Допълнително, когато човешки стволови клетки от кръвта на дарителите били инжектирани в мишки, те показали добра способност за производство на червени кръвни клетки – положителен знак според д-р Енкабо.

Проучването, публикувано в списание Blood, е осъществено в сътрудничество с учени от Хайделберг и с подкрепата на центъра за кръводаряване на Германския Червен кръст.

Важно е да се отбележи, че резултатите не доказват категорично, че даряването на кръв намалява риска от ранни мутации, свързани с кръвен рак. „Възможно е просто хората, които даряват кръв, да са по-здрави, което се отразява и на техните кръвни клетки“, обяснява д-р Доминик Боне, ръководител на лабораторията за стволови клетки в Francis Crick Institute.

Екипът планира следващи изследвания с по-голям брой участници, включително жени, за да получи по-пълна картина.

„Тези резултати са напомняне, че малките ежедневни фактори – околната среда, начинът на живот и възрастта – оказват влияние върху тъканите и кръвта ни, като променят стволовите клетки“, допълва д-р Енкабо.

„Ефектът на здравия дарител“

National Health Service Blood and Transplant (службата за кръводаряване във Великобритания) определя изследването като „интересно“, но подчертава, че са необходими допълнителни проучвания, тъй като по-здравите хора са по-склонни да даряват кръв.

„Ефектът на здравия дарител затруднява проучването на връзката между кръводаряването и здравето като цяло“, обяснява медицинският директор д-р Лиз Есткорт. Въпреки това, според нея най-важното е, че хората избират да даряват кръв, за да спасят други животи.

Кой може да дарява кръв?

Във Великобритания кръводарители могат да бъдат здрави хора на възраст между 17 и 65 години, ако отговарят на останалите изисквания. Хора, които са преминали през лечение за рак, трансплантация на органи или са с положителен HIV статус, не могат да даряват кръв.

Някои потенциални дарители трябва да изчакат определен период – например ако наскоро са родили, имат татуировка или пиърсинг.

Защо е важно да даряваме кръв?

В момента запасите от кръв са „критично ниски“, предупреждава NHS Blood and Transplant. Лекарите призовават повече хора да се включат в кръводарителските кампании, не само за потенциалните ползи за собственото им здраве, но и за да помогнат на тези, които се нуждаят от животоспасяващи кръвопреливания.

Изследването подчертава сложните взаимодействия между генетиката, околната среда и здравето, но едно е сигурно – редовното кръводаряване остава един от най-простите и ефективни начини да направим нещо добро както за себе си, така и за обществото.